Решение № 1110 от 2.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14742/2014 г.

Решение № 1110 от 2.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14742/2014 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Образувано е по касационна жалба на "Бохемис" ООД със седалище гр. София, подадена чрез пълномощника адв. Росица Йотова, против решение № 1390 от 29.10.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка № КЗК-1079/2014 г. С него е оставена без уважение жалбата на касатора "Бохемис" ООД срещу решение № РД-0903-9 от 11.09.2014 г. на кмета на район Младост към Столична община за класиране и избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Комплексна доставка на хранителни продукти за общински детски градини /ОДЗ и ЦДГ/ и детска кухня /ДК/ и транспортиране на приготвената храна до пунктовете на ДК на територията на район "Младост". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде отменено решението на възложителя и да бъде върната преписката за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие. Ответникът Комисия за защита на конкуренцията и заинтересованите страни "Аллур" ООД, "Бети М" ЕООД и "Адикт" ЕООД, редовно призовани, не се явяват и представляват, и не вземат становище по жалбата. Ответникът кмета на Столична община - район Младост, чрез пълномощника си юрк. Росица Стоименова, в съдебно заседание и с представени писмени бележки, взема становище за неоснователност на касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение. Заинтересованата страна "Аллур М" ДЗЗД, чрез пълномощника си адв. Марин Пандов, в съдебно заседание и с представени писмени бележки, счита касационната жалба за неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено оспорваното решение на КЗК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока установен в чл. 122е, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството по преписка № КЗК-1079/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалба на "Бохемис" ООД срещу решение № РД-0903-9 от 11.09.2014 г. на кмета на район Младост към Столична община. С нея на основание чл. 73, ал. 1 от ЗОП е обявено класирането и е определен изпълнител в процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Комплексна доставка на хранителни продукти за общински детски градини /ОДЗ и ЦДГ/ и детска кухня /ДК/ и транспортиране на приготвената храна до пунктовете на ДК на територията на район "Младост". С посоченото решение на кмета на район Младост към Столична община заинтересованата страна "Аллур М" ДЗЗД е класиран на първо място и е определен за изпълнител на обществената поръчка, а на второ място е класиран касационният жалбоподател "Бохемис" ООД. С обжалваното решение на КЗК е оставена без уважение жалбата на "Бохемис" ООД. За да постанови този резултат КЗК е приела, че с оспорваното решение правилно е извършено класирането на участниците и е определен изпълнител на обществената поръчка. КЗК е счела, че помощната комисия на възложителя е описала съдържанието на техническите предложения на участниците по спорния показател Б1 "Концепция за организация на доставката на храни по детски заведения, включваща задължително и план-график на времето на доставка". Освен това изложените от нея констатации са мотивирани и обосновани. Оценяването на предложенията на участниците в процедура е в съответствие с одобрената от възложителя методика за оценка. Затова не е допуснато нарушение по чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗОП. А относно извършената оценка на офертите на участниците е счела, че това е в оперативна самостоятелност на помощната комисия, съобразно нейната професионална и експертна компетентност, която оценка не подлежи на осъществявания от КЗК контрол за законосъобразност. Освен това КЗК е счела че не е допуснато и нарушение на чл. 70, ал. 1 ЗОП, изразяващо се в неизискване писмена обосновка от класирания на първо място участник по показателя с числово изражение А2, тъй като допуснатите участници до разглеждане на предложението в плик № 3 са били двама, поради което не е била налице възможност да се изчисли средна стойност на предложенията на останалите участници в процедурата според изискванията на чл. 70, ал. 1 ЗОП. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение на КЗК за правилно. Пред настоящата инстанция по повтарят възраженията на "Бохемис" ООД относно извършеното оценяване по показателя Б1 - "Концепция за организация на доставката на храни по детски заведения, включваща задължително и план-график на времето на доставка". Изложени са твърдения за неправилност на изложените мотиви от оценъчната комисия, които са възприети и от възложителя. Тези възражения са неоснователни. При възлагателните процедури оценяващата комисия се произнася като колективен орган, формиран от специалисти в съответните области, съобразно специфичния предмет на обществената поръчка. Членовете на помощните комисии поставят индивидуалните си оценки в точки, съобразно притежаваните от тях експертни качества, познания, възможности, професионален, технически и творчески опит в съответната сфера, в която се изявяват като специалисти. С оглед на това съдебната практика е постоянна, че не е предмет на съдебна проверка точно колко точки и защо е получил всеки от участниците в процедурата по възлагане на обществената поръчка, а дали са изложени относими мотиви при осъщественото оценяване и доколко те съответстват на утвърдената и надлежно оповестена методика. Заедно с това се следи да не е променен обявеният критерий за оценяване, да не са въведени нови показатели или подпоказатели, които не са обявени с методиката, или да е игнориран някой от оповестените показатели за оценяване. В конкретния случай в съответствие с разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗОП помощната комисия на възложителя е описала съдържанието на техническите предложения на участниците и е изложила мотиви за дадените оценки по спорния показател Б1. Изложените мотиви съответстват на одобрената с документацията за участие методика за оценяване и не е налице нито едно от по-горе отклонения и противоречия с нея. От това следва обоснованият извод, че атакуваното от жалбоподателя оценяване е извършено изцяло в изпълнение на законовите изисквания за това. Доколко правилно (обосновано) техническото предложение на касатора по спорния показател Б1 е оценено с 20, т., а това на "Аллур М" ДЗЗД с 40, т., е извън контрола за законосъобразност, упражняван от КЗК. Затова неговото решение е правилно, а жалбата в тази насока - неоснователна. Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на чл. 70, ал. 1 ЗОП, изразяващо се в неизискване писмена обосновка от класирания на първо място участник по показателя с числово изражение А2. В случая допуснатите участници до разглеждане на предложенията им плик № 3 са били само двама. Според нормата на чл. 70, ал. 1 ЗОП когато офертата на участник съдържа предложение с числово изражение, което подлежи на оценяване и е с повече от 20 на сто по-благоприятно от средната стойност на предложенията на останалите участници по същия показател за оценка, комисията трябва да изиска от него подробна писмена обосновка за начина на неговото образуване. Разпоредбата изисква, освен по-благоприятното с повече от 20 на сто предложение, но и да има поне още две предложения по същия показател. Само тогава от другите две предложения може да се формира "средна стойност". В случая освен предложението на "Аллур М" ДЗЗД е имало само още едно предложение - това на касатора. Затова не би могло да се формира "средна стойност" според изискването на чл. 70, ал. 1 ЗОП, поради което не е следвало да бъде изисквана писмена обосновка, както правилно е приела КЗК. С касационната жалба се съдържа оплакване и срещу състава на помощната комисия на възложителя. Това оплакване се прави за първи път в касационната производство и предвид забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания в него, не може да бъде обсъждано от настоящата инстанция. Оспорваното решение не е незаконосъобразно на това основание, тъй като не е имало наведено такова оплакване пред КЗК. В съответствие с чл. 121, ал. 2, т. 5 ЗОП, един от задължителните реквизити на жалбата е посочване на оплакванията срещу обжалвания акт на възложителя. А според чл. 122а, ал. 1 ЗОП проучването обхваща обстоятелствата по жалбата, подадена в срока по чл. 120, ал. 5 и ал. 7 ЗОП. В производството пред КЗК не се извършва цялостен контрол на оспореното решение на възложителя, а комисията се произнася по законосъобразността в съответствие с посочените в жалбата оплаквания и по исканията на жалбоподателя (чл. 121, ал. 2, т. 5 ЗОП). След като касаторът не е навел оплаквания срещу състава на помощната комисия на възложителя, КЗК законосъобразно не е извършила проучване за този състав и не се е произнесла по него. Затова нейното решение не е незаконосъобразно. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за законосъобразни и обосновани правните изводи на КЗК, изведени въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, поради което оспорваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 122е, ал. 3 ЗОП, е основателно предявеното от ответника кмета на Столична община - район Младост искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство. Затова "Бохемис" ООД следва да бъде осъден да заплати на по бюджета на административния орган сумата от 500 лв., представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено съгласно чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. На основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. с чл. 122е, ал. 3 ЗОП, е основателно предявеното от заинтересованата страна "Аллур М" ДЗЗД искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото съдебно производство. Искането за присъждането им е своевременно предявено и доказано с представения по делото договор за правна помощ и съдействие. Затова "Бохемис" ООД следва да бъде осъден да заплати на правосубектните участници в "Аллур М" ДЗЗД - "Аллур" ООД, "Бети М" ЕООД и "Адикт" ЕООД сумата от 1450 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК вр. чл. 122е, ал. 3 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение