Решение № 12349 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2161/2015 г.

Решение № 12349 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2161/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Венко Димитров Балъкчиев от гр. Варна против решение № 7 от 5.01.2015 г., постановено по адм. д. № 3356/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на Балъкчиев срещу акт № 4135/8.10.2014 г. на инспектор при ОП "Общински паркинги и синя зона" - Варна. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че фактическото действие по паркиране на собствения му лек автомобил не изпълва нито една от хипотезите на чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата, поради което и приложената принудителна мярка е лишена от годно правно основание. Иска отмяна на съдебния акти произнасяне по съществото на спора, при което приложената ПАМ бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - инспектор при ОП "Общински паркинги и гаражи" - Варна, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С оспорения пред първоинстанционния съд акт № 4135/8.10.2014 г. на инспектор при ОП "Общински паркинги и синя зона" - Варна, на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП и чл. 101, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, по отношение на Венко Балъкчиев е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "преместване на пътно превозно средство". В обстоятелствата част на акта е посочено, че на 8.10.2014 г., около 15.10 часа в град Варна, на кръстовището на ул. "В. Христов" и ул. "Г. Бенковски" и върху пешеходната пътека е паркиран неправилно лек автомобил, марка БМВ, с рег. № В4565РМ, с което е нарушена разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗДвП. С действията си водачът е създал пречки за останалите участници в движението и след съставяне на констативен протокол № 04302/8.10.2014 г., окомплектован с 2 броя снимки за местонахождението на автомобила, е наложена ПАМ "Преместване на паркирано ППС". Към административната преписка по делото са приложени констативен протокол с подробно описана фактическа обстановка и снимков материал, от който ясно се вижда местоположението на паркирания автомобил - на пешеходна пътека, до кръстовище и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях. Редовно съставеният и неоспорен констативен протокол се ползва с обвързваща доказателствена сила (по арг. на чл. 189, ал. 2 ЗДвП), поради което следва да се считат установени фактите, релевантни за приложението на нормата на чл. 171, т. 5, б. "б", предл. второ ЗДвП, според която паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се премества, когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Преценявайки законосъобразността на акта, първоинстанционният съд е отчел, че превозното средство е паркирано на пешеходна пътека, до кръстовище. Събрал е относими доказателства, вкл. гласни такива, въз основа на които е достигнал до обоснован извод, че така паркираното МПС създава пречки за преминаващите пешеходци. Съдът е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и в съответствие с ангажирания доказателствен материал. Правилно съдът е приел, че моторното превозно средство е паркирано на място, където създава опасност и пречи на останалите участници в движението. Забраната за престой и паркиране на пешеходна пътека, както и на кръстовище и на по-малко от 5 метра от него е уредена в чл. 98, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗДвП. В конкретния случай е доказана опасност за преминаването на другите участници в движението по смисъла на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Противно на твърденията в касационната жалба за необоснованост на решението, приложените към административната преписка доказателства установяват наличието на предпоставките по чл. 171, т. 5, б. "б", предл. второ ЗДвП за репатриране на процесния лек автомобил. Действително, от доказателствата по делото не е установено по категоричен начин, че на място има поставен забранителен знак или указателна табела за принудително преместване на автомобили. Безспорно е обаче, че на конкретното място паркирането не е разрешено по разписания от закона ред. Доводите на касатора, че така паркираният автомобил не пречи на движението на останалите участници, се опровергава от събраните доказателства. След съвкупния им анализ съдът е достигнал до съответното на закона заключение, че е създадена опасност за преминаването на определена категория пешеходци - с бебешки и инвалидни колички, като те са принудени в определени ситуации да се движат непосредствено до кръстовището по пътното платно, да заобикалят автомобила. За останалите пешеходци така паркиралото МПС пречи на нормалното преминаване по пешеходната пътека, в близост до кръстовище. Това затруднява и движещите се през кръстовището автомобили, като създава непосредствена опасност за участниците в движението. В тази връзка неоснователно е касационното възражение, че между двата автомобила (както е показано на снимката) има достатъчно място за преминаване и автомобилът на касатора не пречи на преминаващите. Доказателствената тежест за установяване на това твърдение е на жалбоподателя и той не е ангажирал такива, оборващи констатациите на административния орган. От гласните доказателства и снимковия материал съдът е извел обоснован извод, че в случая е невъзможно нормалното преминаване на определени категории пешеходци. Ирелевантен за спора е доводът на касатора, че е предложил на място доброволно преместване на личния си автомобил. Като е приел, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби на Закона за движение по пътищата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд