Решение № 6545 от 11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 799/2011 г.

22.07.2010 г. по заявление на жалбоподателката от 22.07.2010 г. да й бъде издадена скица на имот пл. № 574 в м-ст "Янчова поляна", землище гр. Аксаково. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че жалбоподателката не твърди, че попада в някоя от трите категории правоимащи лица - реституирани собственици, трансформирани ползватели или лица, които никога не с губили собствеността върху имотите си, които имоти се установяват с ПНИ, а счита, че е придобила имот № 574 чрез давностно владение в срока по чл. 5, ал. 2 от ЗОСОИ. Затова е споделил изцяло становището на административния орган, че предвид наличието на установена от законодателя специална процедура по установяване собствеността на имоти в територии, за които се прилагат разпоредбите на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, и категории лица, чиито права на собственост се регулират чрез отреждане в тяхна полза на имоти в плана на новообразуваните имоти, сред които липсват такива, придобили собствеността чрез давностно владение, да се приеме, че те имат права по отношение на имоти в територии по § 4 противоречи на законодателното разрешение на въпроса. Отделно от това съдът се е позовал на нормата на чл. 170, ал. 2 от АПК, в която е допуснато разместване на доказателствената тежест в процеса при оспорване на отказ за извършване на административна услуга и е посочил, че в настоящия казус жалбоподателката не е доказала, че са били налице всички условия за издаването му. Като краен извод е счел, че отказът на компетентния административен орган е постановен при правилно приложение на материалния закон и липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, несъмнено е и в съответствие с целта на закона, поради което липсват основания по смисъла на чл. 146 от АПК за неговата отмяна. Така постановеното съдебно решение е недопустимо. Административното производство е започнало по ЗАЯВЛЕНИЕ до Кмета на Община Аксаково с вх. № УТ - 1 - 557/09.07.2010 г. от Боряна Недева Апостолова, за издаване скица на поземлен имот № 574 по плана на гр. Аксаково, местност "Янчова поляна", която да послужи за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. По това заявление обаче няма произнасяне от кмета на общината. До заявителката е изпратено писмо с изх. № УТ 1 - 557

/ 22.07.2010 г., подписано от инж. Мария Димитрова - Директор Дирекция УТ. По своето съдържание това писмо има уведомителен характер, че исканата административна услуга ще бъде извършена след влизане в сила на ПНИ (плана на новообразуваните имоти) за местността, който е в процес на разработка. По своя правен характер писмото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и затова не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК. Затова и жалбата срещу това писмо е била процесуално недопустима за разглеждане по същество. Като се е произнесъл по недопустима жалба, съдът е постановил решение, което е недопустимо. Същото ще трябва на основание чл. 221, ал. 3 от АПК да бъде обезсилено и вместо него постановено друго, с което на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата на Боряна Недева Апостолова да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде прекратено. Само за прецизност следва да се отбележи, че и без да е било посочено такова основание, касационната инстанция сама служебно проверява дали обжалваното пред нея съдебно решение не е нищожно или недопустимо, преди да прецени дали е правилно. Това е така, защото само валиден и допустим съдебен акт подлежи на обсъждане по същество относно неговата материална и процесуална законосъобразност. Ако решението е засегнато от толкова тежък порок, който е основание за обявяването му за нищожно или не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, което е основание за обезсилването му като недопустимо, то същото не може да остане в правния мир само защото касаторът не е посочил такова основание за отмяна. В такива случаи съдът извършва проверката и без да е направено възражение в този смисъл, а задължението за служебната проверка изрично е залегнало в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК. В съдебното решение са допуснати очевидни фактически грешки в изписването на номера на заявлението - 337 вместо 557 на стр. 2, както и в датата на заявлението - 22.07., вместо вярната 09.07. в диспозитива, но те могат да бъдат поправени по реда на чл. 175 от АПК при нужда.