Решение № 2307 от 27.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11333/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Метрореклама ЕООД чрез управителя адв. Иванов против Решение 5517 от 05.09.2023 г., постановено по адм. дело 7976/2022 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. Изложени са съображения за неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, чрез процесуалния си представител юрк. Димитрова, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил предявения от Метрореклама ЕООД против СДВР на основание чл. 1 от ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5760 лв, представляващи имуществена вреда заплатена наемна цена за автомобил, поради незаконосъобразно лишаване на касатора от възможността да използва собствения си автомобил, поради временно прекратяване на регистрацията му от органите на СДВР с ПАМ 22-4332-000147 от дата 11.01.2022 г., ведно с лихвата за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обстоен анализ на доводите на страните, събраните по делото доказателства и материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е приел, че по делото се установява наличието на първата предпоставка от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обосноваваща основателността на предявения иск, но не е доказана вреда и пряка, непосредствена причинно-следствена връзка между вредата и отменения административен акт. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице при него; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата на един от елементите на фактическия състав препятства ангажирането на отговорност на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. По делото безспорно е установено, че така наложената принудителна административна мярка е била отменена като незаконосъобразна с Решение 3457 от 23.05.2022 г. по адм. дело 811 от 2022 г. на АССГ. Метрореклама Е ООД - гр. София претендира ответникът да му заплати размера на наемната цена за автомобил, който дружеството е трябвало да осигури, за да продължи нормално да осъществява търговската си дейност. Безспорно периодът на действие на ПАМ и периодът на действие на договорът за наем на автомобил съвпадат. ПАМ е издадена на 11.01.2022 г., но административната мярка е наложена още със съставянето на АУАН от дата 28.12.2021 г., на която дата за срок от 6 месеца са свалени двата броя регистрационни табели на товарния автомобил собственост на дружеството. Договорът за наем на МПС е сключен на 04.01.2022 г. с продължителност 6 месеца. Настоящата инстанция намира за доказано и съвсем очевидно обективирано намерението за подсигураване на автомобил, именно поради действието на ПАМ спрямо касатора. В тази връзка са необосновани разсъжденията на първоинстанционния съд, че наемът на автомобил би могло да бъде свързано с желанието за разширяване на търговската дейност на дружеството. Метрореклама ЕООД претендира заплащането на наемната цена на един единствен автомобил, което не обосновава извод за разширяване на поети търговските ангажименти на дружеството. Ако незаконосъобразната ПАМ не бе наложена от административния орган, а тя предполага касаторът да няма възможност да ползва собствения си автомобил, за дружеството не би възникнало задължение за заплащане на наемната цена на друг автомобил. В случая са налице всички кумулативно изискуеми по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди. Доказано е наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт, издаден при упражняване на административна дейност. Налице е и следващата предпоставка - засягане имуществената сфера на търговското дружество, т.е. реално претърпяна от него имуществена вреда поради лишаването му от възможността да ползва за определен период от време собствения си товарен автомобил. Налице е и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и настъпилите вреди. За да подсигури нормалното продължаване на търговската си дейност, касаторът е трябвало да сключи договор за наем на МПС. Като е приел, че по делото не се установява вреда и пряка, непосредствена причинно-следствена връзка между отменената като незаконосъобразна ПАМ и претендираните вреди, ведно със законните последици от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, АССГ е постановил едно неправилно решение, което като необосновано и противоречащо на материалния закон следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което исковата претенция на Метрореклама ЕООД срещу СДВР следва да бъде уважена изцяло. Касаторът не е претендирал заплащането на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение