Решение № 370 от 8.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1651/2008 г.

Решение № 370 от 8.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1651/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във вр.с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на Г. И. Р. от гр. Б., Б. област против решение № 275/31.07.2007 г. по гр. дело № 992/2006 г. на Б. окръжен съд. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба М. Л. С., Д. Л. В. и Е. Л. Т., всички от гр. Б., обл. Благоевград изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията по чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 443/14.03.2006 г. по гр. дело № 1110/2005 г. на Р. районен съд, с което е отхвърлен установителния иск за собственост по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност. Констатирано е по делото, че наследодателят на ищеца и негов дядо Н. Р. към 1943 г. е придобил по давност правото на собственост върху имот, представляващ нива в м. "В" но след неговата смърт, по отношение на ищеца, като негов наследник не е изтекла изискуемата се от действащия чл. 34 ЗД (отм.) давност, която да произведе правните си последици, относно придобиването на право на собственост върху претендирания обект, възстановен на ответниците, с решение на ПК, като нива от 0.7 дка в м. "П", землището на гр. Б. Т. съображения са мотивирали съда да приеме недоказаност на установителната претенция за собственост към минал момент, а именно образуването на ТКЗС, поради което е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, постановено в същия смисъл. Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон, правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка и при постановяването му не са нарушени съществени процесуални правила, които да налагат отмяната му. Доводът на касатора изразяващ се в необсъждане от въззивния съд на събраните доказателства е неоснователен. Твърдението му, че неговият наследодател и дядо Н. Д . Р. е притежавал към момента на смъртта си през 1943 г. 4 - 5 дка в м. "В" се подкрепя единствено от разпитаните свидетели, които не са категорични и относно тяхното местоположение и конкретните граници, т.е. в м. "В" или в м. "Парцалето. Свидетелските показания не кореспондират с писмените доказателства - извлечение от емлячния регистър на общия наследодател, в който е декларирал 1 дка ливада в м. "В" и 1 дка нива в м. "В". Свидетелите не са категорични и относно момента на извършването на неформалната делба между наследниците, които са били деца, т.е. дали е приживе на наследодателя, или след неговата смърт, обстоятелство от съществено значение за началния момент на придобивната давност, на която се позовава касаторът. Представеното у-ние № 305/1998 г. на ПК гр. Б. установява обстоятелството, че двете местности "П" и "В" са две различни и ясно разграничени на терена. При съпоставяне на декларациите за непокрити имоти, представени по делото единствен от наследниците на общия наследодател К. Р. е декларирал 1 дка нива по наследство в м. "В" в емлячния регистър за периода 1942 - 1949 г. Наследникът Г. Н. Р. /чичо на касатора, който го е отгледал и според него е владял имота за негова сметка/ не е декларирал такъв имот нито на свое име, нито на името на касатора в емлячния регистър за периода 1935 - 1950 г. Доводите на касатора, че ответниците не са доказали правото на собственост на своя наследодател към минал момент върху спорния имот, което следвало да обоснове доказаност на неговата установителна претенция за собственост върху същия момент са неоснователни. В иска за собственост, независимо дали с него се претендира установяването на правото към минал, или към настоящия момент, в тежест на ищеца е доказването му по категоричен начин, с всички допустими от закона доказателствени средства. Касационният съд споделя извода за недоказаност на твърдяното от касатора право, тъй като свидетелските показания, които не кореспондират с писмените доказателства по делото са противоречиви и неконкретни и са една изолирана индиция, че общият наследодател е притежавал недвижим имот в м. "В", но недостатъчна да обоснове изводи и в подкрепа на твърденията на касатора, че конкретна част от него именно спорната е придобил по давност към минал момент. Отсъстват категорични доказателства за начален момент на осъществена неформална делба и начален момент на упражнено владение от касатора върху конкретен, разпределен нему имот, идентифициращ се в процесния. По изложените съображения, касационният съд намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение, затова