Решение № 8081 от 5.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4958/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя И. Иванов, подадена чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Лефтерова, съдържаща искане за отмяна на влязло в сила решение 6901 от 14.11.2019 г., постановено по адм. д. 7167/2019 г. на Административен съд София - град (АССГ), частично отменено с решение 259 от 11.01.2021 г., постановено по адм. д. 383/2020 г. на Върховния административен съд, с което искателят е осъден да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди, представляващи адвокатско възнаграждение в съдебно административно наказателно производство по отмяна на НП НП-403 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, както следва: за сумата от 360 лв. по н. а. х. д. 1451/2015 г. по описа на Районен съд Габрово, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2016 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 360 лв. по к. н. а. х. д. 120/2016 г. по описа на Административен съд Габрово, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2016 г. до окончателното й плащане. Като правни основания на искането за отмяна са посочени чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. В искането и в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт Лефтерова се твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за изхода на делото и които при решаването му не са били известни на страната, която се позовава на решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Наличието на основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 АПК молителят обосновава с постановеното друго решение - 5064 от 27.07.2018 г. по адм. д. 6455/2017 г. на АССГ, първо отделение, отменено с решение 1349 от 31.01.2019 г., постановено по адм. д. 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение. Изразява становище, че са налице съдебни актове, с които по различен начин са разрешени идентични случаи. Претендира отмяна на влезлия в сила съдебен акт на сочените основания. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът "Електроразпределение Север" АД, гр. Варна, оспорва искането за отмяна чрез упълномощен адв. Н. Георгиева, която в писмен отговор от 22.04.2021 г. излага съображения частична недопустимост на искането за отмяна. В тази връзка твърди, че има отхвърлителна част в диспозитива на атакуваното решение на ВАС, с която претенциите на искателя са уважени, поради което тази част е благоприятна за страната. По отношение на останалата част счита че е неостователно поръди което моли съда да постанови съдебен акт с който да го отхвърли. В съдебно заседание, ответната страна се представлява от адвокат Д. Димитрова, който изразява становище за неоснователност на искането за отмяна и на двете правни основания. Претендира присъждане на разноски в размер на 600 лв., за извършването на които представя писмени доказателства, както и списък съгл. чл. 80 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Във връзка с първото отменително основание, като нови доказателства по делото са представени решение на Съда на Европейския съюз от 22.12.2010 г. по дело С -279/2009 г. и определение от 27.09.2011 г. по дело F-55/08 DEP на Съда на публичната служба, а за установяване на второто отменително основание по чл.239, т. 4 от АПК, сочи че с решение 1349/31.01.2019 г. по адм. дело 12433/2018 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменено решение 5064/27.07.2018 г. по адм. дело 6455/2017 г. на Административен съд - София град и спорът е решен по същество, като е отхвърлен иска, предявен от "Електроразпределение Север" АД срещу Комисията. В подкрепа на искането си, подателят му представя и решение от 3.09.2009 г. постановено по дело С-2/08 на СЕС. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно, по следните съображения: С Решение 6901 от 14.11.2019 г., постановено по адм.дело 7167/2019 г. по описа на Административен съд София - град са уважени частично предявените от Електроразпределение Север АД искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, като е осъдена КЕВР да заплати сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление 403 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД 1451/2015 г. по описа на Районен съд - Габрово, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 360 лева, считано от 31.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 1 356 лева или за разликата от 996 лева като неоснователен; както и е осъдена КЕВР да заплати сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление 403 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по КНАХД 120/2016 г. по описа на Административен съд - Габрово, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 360 лева, считано от 31.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлена и тази претенция до пълния й заявен размер от 1 356 лева или за разликата от 996 лева, като неоснователна. С Решение 259 от 11.01.2021 г., постановено по адм. дело 383/2020 г. по описа на Върховния административен съд, образувано по касационни жалби, подадени и от двете страни в процеса, е отменено решение 6901/14.11.2019 г. по адм. дело 7167/2019 г. на Административен съд - София град в частта, с която е отхвърлен предявения иск за горницата от 360 лв. до пълната претендирана сума от 1356 лв. и на Електроразпределение СеверАД е присъдено обезщетение за още 996 лв. Съгласно чл. 238 ал. 1 от АПК Право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. В случая молителят не е активно процесуално легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение на Административен съд София - град, което е благоприятно за КЕВР, а именно в частта с която са отхвърлени исковете в съответната им част. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка, при липсата на която производството е недопустимо. В тази му част искането за отмяна на влязло в сила решение, като процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес, на основание чл. 159 т. 4 във вр. с чл. 241 от АПК следва да бъде оставено без разглеждане, а производството съответно прекратено /в този смисъл Решения на ВАС по адм. дело 12432/2020 г., ВАС, петчленен състав/. По искането за отмяна на решенията на основание чл. 239, т. 1 АПК, съдът намира за неоснователно. В цитираната точка е уредена хипотезата за отмяна на влязло в сила съдебно решение при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законодателят има предвид обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност актът му да е неправилен. Представените от КЕВР решение на Съда на Европейския съюз от 22.12.2010 г. по дело С-279/2009 г. и определение от 27.09.2011 г. по дело F-55/08 DEP на Съда на публичната служба, нямат характера на нови доказателства, нито на нови обстоятелства. На първо място те са съществували към датата на постановяване на съдебните решения и Комисията при полагане на необходимата грижа, би могла да ги представи на съда като приложима съдебна практика, която да се вземе предвид при преценката по основателността на предявения иск. На второ място, което и е много по-съществено, те нямат характера на нови доказателства и обстоятелства от съществено значение за конкретното дело. Сами по себе си те не установяват факти, касаещи процесното правоотношение. Това е безусловно задължително видно от тълкуване и на съдържанието на т. 6 от чл. 239 АПК. С посочената разпоредба е въведено като отменително основание наличието на постановено решение от Европейския съд за защита на правата на човека, за установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Установеното нарушение следва да е на не която и да е разпоредба на Конвенцията, нито по отношение на който и да било правен субект, а при реализирането на конкретното правоотношение и постановяването на влязлото в сила решение. Разгледани от този аспект, представените от КЕВР, решение на СЕС и определение на Съда на публичната служба по никакъв начин не съставляват юридически факти, пряко и непосредствено относими към образуваното и приключило исково производство. Наред с горното следва да се отбележи, че решението по дело С-279/2009 г. не съдържа отговор на въпроси, дори косвено относими към спора относно основателността на предявения иск. Решението касае предоставянето на правна помощ на юридически лица, изразяваща се в която и да било от двете форми - освобождаване от авансово плащане на разноски във връзка с производството и/или съдействие от адвокат. Целият анализ и преценка, направени от СЕС, касаят така поставения въпрос, насочен само към предоставянето на правна помощ. Преценено от тази гледна точка, то няма никакво отношение към правилността на постановените от националните съдилища решения, предмет на отменителното производство. Още повече, че внимателният им прочит установява че, както първоинстанционният, така и касационният съд са се позовали в мотивите на напълно относима практика, намерила израз в съдебни решения на СЕС, общоважим за страните членки на Европейския съюз. Това прави искането на КЕВР за отмяна на двете съдебни решения на основание чл. 239, т. 1 АПК неоснователно. Съдът намира искането за неоснователно и на второто предявено отменително основание - това по чл. 239, т. 4 АПК. Нормата има за задача да предотврати съществуването в правния мир на две противоречиви, влезли в сила съдебни решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание. При констатиране на пълното тъждество, изискуемо в закона, съдът е задължен с нормата на чл. 244, ал. 2 АПК да преодолее противоречието, като отмени неправилното решение. С тази отмяна в правния мир ще остане само един съдебен акт, който със сила на пресъдено нещо решава спора между страните за законосъобразността/незаконосъобразността на един административен акт. За да претендира отмяна на решенията на това основание КЕВР се позовава на решение 1349/31.01.2019 г. по адм. дело 12433/2018 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменено осъдително решение 5064/27.07.2018 г. по адм. дело 6455/2017 г. на АССГ. Вместо това, предявеният от "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР иск за причинени имуществени вреди в размер на 1 356 лв., във връзка с обжалване на наказателно постановление е отхвърлен, като неоснователен. Сравнението на двете съдебни решения ясно показва липса на идентичност в предмета на иска, тъй като претендираните имуществени вреди произтичат от обжалване на различни наказателни постановления по образувани различни дела, пред различни съдилища. Цитираното решение, на което според комисията противоречат решенията, предмет на настоящото отменително производство, касае производство, образувано при обжалването на наказателно постановление 202/30.01.2015 г. - НАХД 2493/2015 г. на Районен съд - Русе. Наличието на различни съдебни производства по обжалване на различни наказателни постановления води до установяването на различна фактическа обстановка. Видно от решение 1349/31.01.2019 г., касационният състав изрично е посочил, че е допустимо да се претендират вреди вследствие на извършено плащане за ползване на адвокатска защита в производство по обжалване на наказателни постановления и в тази връзка е разгледал представените по делото пред районния съд, писмени доказателства, като в резултат съответните фактически установявания, отхвърлил предявения иск като недоказан. В решенията, предмет на настоящото отменително производство, е приета за установена друга фактическа обстановка, даваща основание на съда да приеме за доказано по безспорен начин извършването на плащанията, поради което и искът е уважен. Така, данните по делото ясно показват липсата на идентичност в исканията, предмет на разрешаване с влезлите в сила съдебни решения. Не е налице един от съществените елементи по чл. 239, т. 4 АПК, поради което предявеното искане за отмяна и на това основание, като неоснователно подлежи на отхвърляне. В този смисъл, цитираната в искането за отмяна практика на СЕС е неотносима за настоящия случай, дори и разглеждана по аналогия. С оглед изхода на делото направеното искане от ответната страна в настоящото производство за присъждане на направените, доказани с надлежни писмени доказателства, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., следва да бъде уважено. Размерът е близък до минималния и съответства напълно на фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да се намалява във връзка с предявеното от юрисконсулт Лефтерова възражение за неговата прекомерност. Водим от гореизложеното и на основание чл.244, ал.1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия