Решение № 11350 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3206/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" Бургас към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП против Решение 70 от 21.01.2021 г., постановено по адм. д. 2367 г. по описа за 2020 г. на Административен съд Бургас. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че при издаването на заповедта правилно е приложен материалния закон и е установено извършването на нарушението по безспорен начин. Обстоятелството, че в поцесната ЗПАМ е допусната техническа неточност като на стр. 3 е описана друга контролна покупка на различна стойност не променя правните изводи, не се е отразила на крайния резултат, постановен от административния орган и не ограничава правото на защита срещу процесната заповед, тъй като в обстоятелствената част деянието е описано достатъчно пълно и същото съответства на описанието в протокола за проверка. Иска се отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на жалбата на дружеството против ЗПАМ и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Фики-91 ЕООД не излага становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество -неоснователна. С оспорената пред АС Бургас заповед на Фики-91 ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект бърза закуска, находящ се в гр. Айтос, бул.Цар Освободител 9 и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. Извършена контролна покупка на обща стойност 3,50 лева, във връзка с която не е издаден фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство (ФУ). Първоинстанционният съд е отменил горепосочената заповед с аргумент, че данните, послужили на административния орган за определяне продължителността на мярката са неотносими към конкретния случай и не кореспондират с установените по делото факти, а именно: в хода на извършена проверка на 25.10.2020 г. е направена контролна покупка на две безалкохолни напитки в 15:34ч. на обща стойност 2,00лв., заплатени в брой, за която не е издаден фискален бон от наличното в обекта ФУ в работен режим. Същевременно от обстоятелствената част на заповедта е посочено, че същата се издава за контролна покупка извършена на 25.10.2020 г. в 10:30ч. на 1 бр. дюнер на стойност 3,50 лева, като тези данни са отразени и в съставения протокол за проверка сер.АА 0050590 от 25.10.2020 г. Решаващият състав е счел за неоснователни твърденията за допусната техническа грешка в акта, доколкото в случая липсват доказателства за проведена процедура по чл. 62, ал. 2 АПК. Приети са за нетносими по отношение на определяне на срока за запечатване изложените в заповедта факти свързани със средно-дневния оборот на обекта, съответно декларираните финансови резултати от дейността за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., както и наличието на непогасени публични задължения в размер на 786,74 лева. Наред с това в оспорената заповед според съда не са изложени и никакви конкретни факти, които да са относими към други подобни случаи на нарушения в обекта по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18, поради което е счетен за необоснован изводът на административния орган, че срокът на наложената принудителна административна мярка е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Правилни и обосновани са мотивите на съда, че в оспорената заповед данните, послужили на административния орган за определяне продължителността на мярката са неотносими към конкретния случай и не кореспондират с установените по делото факти. Налице е съществена разлика в описанието на контролната покупка, като вид, количество на стоката, стойност и час на извършване. Не може да бъде споделен доводът на касатора, че в обстоятелствената част на ЗПАМ е описано достатъчно подробно извършеното нарушение, което е съответно и на описаното в протокола за извършена проверка. Следва да се отбележи, че дори да се касае за допусната от органа по приходите очевидна фактическа грешка, тя подлежи на поправяне по реда на чл. 62, ал. 2 АПК, за което в случая няма представени доказателства. Налице е и нарушение на изискването на чл. 6, ал. 5 АПК при определяне на продължителността на срока на мярката, поради което правилно съдът е отменил процесната заповед като незаконосъобразна. С оглед на гореизложеното, оспореното решение се явява валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,