Решение № 1083 от 10.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9908/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г. и С. З. Г., чрез техния пълномощник, срещу решение 6972/04.07.2024 г. по адм. дело 373/2024 г. на Административен съд Варна (АС Варна). Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Претендират от съда отмяната му и постановяване на ново в смисъл на отмяна на административния акт и присъждане на разноски по представен списък. Ответникът по касационната жалба кметът на район Аспарухово при община Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Обжалваното решение е постановено след отмяна на решение 1465 от 31.10.2023 г. по адм.д. 358/2023г. на АС Варна, с решение 1748 от 14.02.2024г. по адм.д. 11875/2023г. на Върховния административен съд и връщане за ново разглеждане жалбата на Г. И. Г. и С. З. Г. против заповед КС-225А-2/03.01.2023г. на кмета на район Аспарухово при община Варна, с която е наредил премахване на незаконен строеж: постройка допълващо застрояване, изграден в поземлен имот с идентификатор 10135.5426.550 по КККР на район Аспарухово, гр. Варна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат при новото разглеждане на делото решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, материалния закон и съобразяване с целта на закона. Приел е също, че издадената заповед е съответна и на целта на закона - недопускане и премахване последиците от извършено незаконно строителство. Решението е правилно. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Правилно съдът, след съобразяване на дадените му задължителни указания с решение 1748 от 14.02.2024г. по адм.д. 11875/2023г. на Върховния административен съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, кмета на район Аспарухово, действащ в рамките на преотстъпени от кмета на община Варна правомощия по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ в съответствие с т. 6 от Заповед 2556/11.08.2021 г. - да издава мотивирани заповеди по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Съгласно мотивите на обжалваната заповед, строежът, за който се отнася, е шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ и чл. 12 от Наредба 1 от 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи на МРРБ. Обосновано първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена при спазване на изискванията за форма и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, посочен е издателят на заповедта, адресатите, строежът, по отношение на който е наредено премахване, индивидуализиран е имотът, в който е извършено строителството. Правилно съдът посочва, че строежът, обект на разпореждането за премахване, е описан по начин позволяващ на адресатите да разберат точно какъв е обхватът на оспорваната заповед. Нареденият за премахване строеж е индивидуализиран в достатъчна степен и не може да стане объркване по въпроса кой е обектът на изпълнение, като наведените доводи в касационната жалба в обратен смисъл се явяват неоснователни. В тази връзка правилно административния съд приема, че видно от представените с административната преписка доказателства: нот.акт 11/2004г., скици от 18.04.2003г. и от 23.05.2022г., протокол за извършено трасиране от 07.10.2004г., заповед 30/10.03.2004г. за одобряване на ПУП-ПЗ, ведно с графична част и заповед за одобряване на ПНИ 19.04.2006г. на областния управител, ведно с графична част, процесният имот, собственост на жалбоподателите е с идентификатор 10135.5426.550 и с по предходен план 2597. Съставените в хода на проверката протоколи, скици и снимки, както и приетото заключение установяват по безспорен начин, че разпореденият за премахване строеж е разположен в южната част на имота, на границата с ПИ с идентификатор 10135.5426.2598. Именно по този начин строежът и имотът, в който е изпълнен са индивидуализирани както в констативния акт /КА/, така и в оспорената заповед. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на жалбоподателите, тъй като същите са участвали в административното производство с различни подавани молби в хода на кореспонденцията с администрацията и основно с подаденото възражение срещу констативния акт и обжалването на заповедта. В административния акт са посочени фактическите и правните основания за издаването му, както правилно приема съдът от фактическа страна заповедта е обоснована с липсата на издадени строителни книжа. В конкретния случай строежът е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ изпълнен без разрешение за строеж и без одобрени инвестиционни проекти, в нарушение на чл. 147, ал. 2 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Установеното на място незаконно строителство, описано в констативен акт 24 от 13.10.2022 г. и пресъздадено в мотивната част на заповедта, представлява Постройка - допълващо застрояване с неправилна форма, с посочените в констативния акт размери. Изградена е от бетонови блокчета и дограма със стъклопакет. Обзаведена е със зидана камина тип барбекю, умивалник и мебели за сезонна употреба, с функционално предназначение за лятна кухня. Прието е, че изграденото е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от VІ-та категория, съгласно чл. 147 ал. 1 т. 1 ЗУТ. Извършен е без конструктивно становище с указания за изпълнението му, съгласно чл. 147, ал.2 ЗУТ и без издадено разрешение за строеж, поради което се явява незаконен такъв по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Посочени са като нарушение разпоредбите на чл. 147, ал. 2 и чл. 148, ал.1 ЗУТ. При първото разглеждане на делото е допусната и приета СТЕ, ведно с комбинирани скици и цветни снимки към него. Съобразно поставените въпроси, от приетото заключение се установява, че наредената за премахване постройка представлява навес с неправилна форма в план. Същата е разположена в южната част на поземлен имот с идентификатор 10135.5426.3278, долепена до материализираната граница (плътна ограда и подпорна стена) с поземлени имоти 10135.5426.3260 и 10135.5426.2598. Постройката е с дървена конструкция (дървени греди 10/10 см) с височина при стрехата 220 см и 280 см при билото. Покривът също е с дървена конструкция, дървени ребра, върху които е положена дъсчена обшивка, покрит с битумни керемиди тип "Bardoline". Дървената конструкция стъпва върху стоманобетонова плоча излята на терена в ПИ 10135.5426.3278 (стар номер 550). Подовата настилка е гранитогрес. Между дървените колонки 10/10 см са поставени общо 3 прозореца. Отводняване е решено чрез ПВЦ олуци и водосточни тръби. Между дървените колонки в северната част на постройката е иззидана стена с височина варираща между 85 см и 145 см, като върху тази стена са монтирани прозорци. Законосъобразен е изводът на АС Варна, че начинът на изграждане и вида на покривна конструкция, олуци извеждащи дъждовните води, алуминиева дограма, бетонов под, покрит с гранитогрес и т.н., безспорно представляват "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и не попадат в изключението на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ, при което не е необходимо издаване на разрешение за строеж. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че напълно необосновано съдът не кредитира заключението на експерта от възложената съдебно-техническа експертиза, в частите, в които твърди, че е налице разминаване между заповедта и действителното положение по въпроса относно функционалното предназначение на строежа, като предвид конструкцията на сградата (дървена), както и наличието на градински инструменти, отоплителни материали (дървени разпалки), може да се направи извод, че същата представлява лека постройка за съхранение на отоплителни материали и инвентар. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Според чл. 202 ГПК заключението на вещото лице не е задължително за съда, а същото се обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Визираният от касаторите въпрос за приложимостта относно процесния строеж на разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ е с правен характер. Обосновано съдът посочва, че в частта относно вида на материалите и начина на изграждане, заключението е в противоречие с всички останали доказателства, в т.ч. с даденото в обстоятелствената част на експертизата описание, както и с изготвения от самото вещо лице снимков материал. Последните, в т.ч. и снимки на външна стена, установяват изградени с бетонни блокчета стени, надграждащи съществуваща по границата със съседния имот ограда. Законосъобразен е изводът на АС Варна, че обстоятелството, че към момента на огледа от вещото лице в постройката е имало разположени градински инструменти и отоплителни материали, както и отсъствието на барбекю, не са определящи за предназначението на строежа. Следва да се посочи, че в производството е била допусната СТЕ от съда, за изясняване на спора, но същата е била заличена по искане на жалбоподателите, въпреки указаната им доказателствена тежест. В тази връзка обосновано е заключението на първоинстанциоония съд, че се явява недоказана тезата на жалбоподателите относно вида на строежа. По отношение на изграденото не са налични строителни книжа, което сочи на незаконен строеж. Тази характеристика на строежа е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако спрямо незаконното строителство са налице условията на търпимост по § 16, ал. 1 ал. 3 ПЗР ЗУТ или на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. В случая те не са налице. В хода на административното производство е подадена от жалбоподателите декларация по § 127, ал. 9 от ПЗР на ЗУТ, в която същите са декларирали обстоятелства по отношение на строеж лятна кухня в имот СО Ракитника с идентификатор 10135.5426.550, в която е заявено, че строежът е изграден в периода 1993 1994 г. Обосновано съдът посочва, че в издадените през 2004 г. заповед на кмета на района за одобряване на ПУП за процесния имот и през 2006 г. заповед на областния управител за одобряване на ПНИ, в графичните части на същите тази постройка не фигурира. Дори да се приеме, че декларираният период е този на изграждане, то не са налице предпоставки строежът да се квалифицира като търпим. С оглед времето на извършване на строителството строежът попада в обхвата на § 16, ал. 2 или ал. 3 от ПР на ЗУТ, като в случая не е изпълнено условието по тези разпоредби същият да е деклариран пред компетентните органи до 31 декември 1998 г., или съответно в 6-месечен срок от обнародването ЗУТ в ДВ (02.01.2001г.), за да бъде приет за търпим. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че нареденият за премахване строеж не е търпим и по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като не попада във времевия обхват на посочената разпоредба съобразно трайната практика на ВАС. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Предвид изложеното, спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна. Обжалваното решение е материално и процесуално законосъобразно и обосновано и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора акцесорната претенция на жалбоподателите за присъждане на разноски се явява неоснователна, а ответникът по касационната жалба не е претендирал присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция и такива не му се следват. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,