Решение № 9118 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3589/2017 г.

Решение № 9118 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3589/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба на Я. Г. Г., от гр. Б., съдия в Окръжен съд Б., с ранг "съдия в АС", против решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет /ВСС/ по т. 16.2 от протокол № 10 от заседание на 07.03.2017 г., с което е оставено без уважение предложението на административния ръководител-председател на Окръжен съд-Б. за повишаването му на място в по-горен ранг "съдия във ВКС и ВАС". В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение на ВСС. П. се, че за периода 11.01.2011 г. до 08.06.2016 г. въз основа на заповед на административния ръководител- председател на Апелативен съд Б. е бил командирован в Окръжен съд Б.. В същия период е било проведено и последното му атестиране с Решение по протокол № 54/20.11.2014 г. на ВСС, като е приета комплексна оценка "много добра". След участие в конкурс за повишаване в длъжност и преместване, на 09.06.2016 г. е встъпил в длъжност съдия в Окръжен съд Б., която длъжност заема и понастоящем. Счита, че са налице и трите предпоставки на чл. 234 от ЗСВ за повишаването му в ранг и периода, през който е бил командирован следва да бъде съобразен. Твърди се, че тригодишният срок е започнал да тече от 06.10.2010 г., от която дата е последното му повишаване на място в ранг "съдия в Апелативен съд". Жалбоподателят моли оспореното решение на ВСС да бъде отменено, а преписката - върната на ВСС със задължителни указания за предоставяне на по-висок ранг, съгласно направеното предложение на административния ръководител. Ответникът по касационната жалба - Съдийската колегия на Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител Н. Г., служител с юридическо образование, в писмено становище оспорва жалбата, като излага съображения за законосъобразност на оспореното решение на ВСС. П., че правилно е отказано повишаване в ранг, тъй като не са били налице всички предпоставки по чл. 234 ЗСВ и по-конкретно - жалбоподателят няма прослужени три години на съответната или приравнена длъжност. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Жалбата е насочена против подлежащ на съдебен контрол акт на ВСС, подадена е в преклузивния срок за обжалване по чл. 36, ал. 1 ЗСВ, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна по делото безспорно се установява, че жалбоподателят Я. Г. е назначен на длъжността "съдия" в Районен съд Поморие от 01.08.2001 г. до 10.02.2005 г. . С решение по протокол № 37 от 24.11.2004 г. на ВСС е повишен на място в ранг"съдия в ОС". С решение по протокол № 2 от 02.02.2005 г. на ВСС е назначен на длъжността "съдия" в Районен съд Б., считано от 11.02.2005 г. С решение по протокол № 18 от 23.04.2008 г. на ВСС е назначен на длъжността "заместник на административния ръководител-заместник председател" на Районен съд-Б., която длъжност заема в периода от 07.05.2008 г. до 23.06.2011 г. С решение по протокол № 36 от 06.10.2010 г. на ВСС е повишен на място в ранг "съдия в АС". Със заповеди на административния ръководител на Апелативен съд Б., първата от 11.01.2011 г., а последната от 11.12.2013 г., е командирован в Окръжен съд Б. за периода 11.01.2011 г. - 08.06.2016 г. След участие в конкурс за повишаване в длъжност и преместване, на 09.06.2016 г. е встъпил в длъжност "съдия в Окръжен съд- Б.", която длъжност заема и понастоящем. От административният ръководител- председател на Окръжен съд Б. е направено предложение до Комисия по атестирането и конкурсите при Съдийската колегия на ВСС с изх. № 96/24.01.2017 г., заведено във ВСС с вх. № 1122/27.01.2017 г., за повишаване на място в ранг "съдия във ВКС и ВАС" на съдия Я. Г.. В предложението е изложено, че с решение на ВСС по протокол № 54 от 20.11.2014 г. е приета последната периодична атестация на съдия Г. - комплексна оценка от атестирането "много добра". От 11.01.2011 г. до встъпването му в длъжност като окръжен съдия е командирован 6 години в Окръжен съд Б.. К. момента на подаване на предложението същият има юридически стаж почти 17 години и 9 месеца. Изразено е становище, че съдия Г. отговаря на условията на чл. 234 от ЗСВ за повишаване на място в ранг и заплата-притежава квалификация, прослужил е на съответната длъжност най-малко три години и има положителна комплексна оценка "много добра" от последното периодично атестиране. Предложението е разгледано на заседание на Комисията по атестирането и конкурсите /КАК/ към Съдийската колегия на ВСС по протокол № 9 от 27.02.2017 г., като по т. 9.1 е взето решение да бъде предложено на ВСС да остави без уважение предложението на административния ръководител-председател на Окръжен съд Б. за повишаване на Я. Г. Г.- съдия в Окръжен съд Б., с ранг "съдия в апелативен съд", на място в по-горен ранг "съдия във ВКС и ВАС" на основание чл. 234 ЗСВ. За мотиви на решението е посочено, че според Комисията не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки на чл. 234 от ЗСВ, а именно прослужени най-малко три години на съответната или приравнена длъжност. Предложението е внесено на заседание на Съдийската колегия на ВСС, на 07.03.2017 г., за което е изготвен протокол № 10 и по т. 16.2 от същия е взето обжалваното в настоящото производство решение, с което е оставено без уважение предложението на административния ръководител-председател на Окръжен съд-Б. за повишаването му на място в по-горен ранг "съдия във ВКС и ВАС". На заседанието на Съдийската колегия на ВСС са присъствали 10 члена; "за" приемане на предложението на КАК са гласували 10 члена. Против това решение е подадена жалба от съдия Я. Г., заведена във ВАС с вх. № 1122/21.03.2017 г., въз основа на която е образувано настоящото производство. От правна страна, в чл. 234 ЗСВ е предвидено, че повишаване на място в по-горен ранг и съответно на възнаграждение на съдия, прокурор или следовател може да се извърши при получена положителна комплексна оценка "много добра" от последното атестиране, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има необходимия съгласно чл. 164 юридически стаж за заемане на длъжността, съответстваща на по-високия ранг. Съгласно чл. 235 ЗСВ повишаването на място се извършва съобразно ранговете на съдия, прокурор и следовател. Ранговете на съдия, прокурор и следовател са регламентирани в разпоредбите на чл. 233 ЗСВ, като според ал. 1, възходящите рангове за съдия са: съдия в окръжен съд; съдия в апелативен съд; съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд. Оспореното пред съда решение на Съдийската колегия на ВСС по т. 16.2 от протокол № 10 от заседание на 07.03.2017 г. е взето от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия; при спазване на изискванията за кворум на колективния орган и с необходимото мнозинство, доколкото в случая се касае до решение, с което е прието направеното предложение на КАК - да бъде оставено без уважение предложението за повишаване на място в ранг, на съдията Г.. При приемане на решението не са допуснати нарушения на процесуални правила, включително относно изискването за мотивиране на акта. Поради това, че в случая с оспореното пред съда решение на Съдийската колегия на ВСС е прието предложението на КАК да бъде оставено без уважение предложението на административния ръководител-председател на Окръжен съд Б. за повишаване на съдия Я. Г. на място в по-горен ранг " съдия във ВКС и ВАС", то съгласно чл. 34, ал. 3, изречение второ от ЗСВ, за мотиви на решението, с което се приема направеното предложение, се смятат мотивите на вносителя му. Наред с това, в случая мотивите на КАК дословно са възпроизведени като мотиви на решението на Съдийската колегия на ВСС. Оспореното решение на ВСС е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Повишаването на съдия, прокурор или следовател на място в по-горен ранг, съгласно чл. 234 ЗСВ е предвидено като възможност при изпълнението на три кумулативни предпоставки: 1/при получена положителна комплексна оценка "много добра" от последното атестиране; 2/ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и 3/ има необходимия съгласно чл. 164 юридически стаж за заемане на длъжността, съответстваща на по-високия ранг. В конкретния случай не се спори по изпълнението на първата и третата предпоставки /според поредността на изписването им в законовата норма, а не според тяхната значимост/ и изпълнението им е доказано. Спорът по делото е свързан с втората предпоставка, която не е налице. С. Г. не е прослужил най-малко три години на съответната или приравнена длъжност. Същият е встъпил в длъжност "съдия в Окръжен съд" на 09.06.2016 г., към момента на изготвяне на предложението - 27.01.2017 г. и към момента на вземане на оспореното решение - 07.03.2017 г. не е изтекъл изискуемия се от закона минимален тригодишен срок. От значение в случая е заеманата длъжност и прослужените години на нея. Под "съответна длъжност" по смисъла на чл. 234 ЗСВ се разбира длъжността, спрямо чийто съответстващ ранг по правилата на 164 ЗСВ - за длъжностите на съдии, прокурори и следователи и на чл. 233, ал. 1 ЗСВ - за възходящите рангове, се извършва повишаването на място в по-горен ранг. В конкретния случай предложението е за повишение в ранг "съдия във ВКС и ВАС" и съответна длъжност е "съдия в Окръжен съд", на която последно е встъпил жалбоподателя. Заемането на длъжност в съдебната система се осъществява с назначаването на съответната длъжност, което става с решение на съответната колегия на ВСС. К. на съдия не е равнозначно на заемане на длъжност по силата на назначение, тъй като при командироването е налице само временно изпълнение на задълженията за длъжността, на която магистрата се командирова. През времето на командироването командированият съдия продължава да заема длъжността в съответния съд, в който е назначен на длъжност. В Закона за съдебната власт са посочени различни правила за назначаване на длъжност на съдия и за командироване на съдия. Под "приравнена длъжност" по смисъла на чл. 234 от ЗСВ се разбира длъжността, която има нормативно признат по-висок ранг от ранга на заеманата длъжност, т. е. имат се предвид хипотезите на чл. 233, ал. 2 ЗСВ. Според тази разпоредба, на съдиите от районен съд и окръжен съд е признат ранг на съдия в апелативен съд, и затова съдия Г. има по силата на законовата норма ранг "съдия в апелативен съд" към датата на подаване на предложението за повишаване на място в по- горен ранг. Този ранг е признат по силата на специалната разпоредба на чл. 233, ал. 2 ЗСВ и представлява "приравнен ранг" по смисъла на чл. 234 ЗСВ, тъй като рангът "съдия в апелативен съд" не е съответен на заеманата от него длъжност на съдия в окръжен съд, какъвто е и Окръжен съд Б.. За преценката е без значение обстоятелството към кой момент е получен ранг "съдия в АС". Неоснователни са наведените оплаквания, че изискването за три години стаж на съответната или приравнена длъжност следва да се тълкуват като изискване в случаите на повишаване на място такъв срок да е изтекъл от предходното повишаване в ранг. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика е неотносима в конкретния случай. При преценката по чл. 234 от ЗСВ кадровият орган е взел предвид съществуващите факти и обстоятелства към момента на постановяване на оспореното решение с оглед изискването на чл. 142 от АПК. Предвид изложеното, в случая тригодишният срок за повишаване в ранг "съдия във ВКС и ВАС" не е започнал да тече от датата на последното повишаване на съдия Г. на място, а от встъпването му в длъжност "съдия в Окръжен съд Б."- 09.06.2016 г. Този срок, както бе посочено по-горе не е изтекъл нито към датата на предложението, нито към датата на постановяване на оспореното решение на Съдийската колегия на ВСС. Предвид изложените по-горе съображения относно тълкуването и приложението на разпоредбата на чл. 234 ЗСВ в частта относно изискването за необходимия стаж за повишаване на място в по-горен ранг, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 16.2 от протокол № 10 от заседание на 07.03.2017 г. е постановено при правилно тълкуване и приложение на закона. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора не се възлагат разноски, тъй като ответникът не е направил искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, вр. чл. 36, ал. 1 и 2 ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение