Решение № 213 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9978/2010 г.

Решение № 213 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9978/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД - гр. Бургас, подадена чрез процесуалния представител на дружеството юрк. Велина Минкова Монева-Христова, срещу решение № 683/15.06.2010 г. на Бургаския административен съд, постановено по адм. дело № 365/2010 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1103/19.11.2009 г. на началника на Митнически пункт "Нефтопристанище" - гр. Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел за приложима нормата на чл. 35, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), според която при определяне на митническата облагаема стойност се взема предвид договорната стойност, представляваща реално платената или подлежащата на плащане цена. Тази норма визира общия случай, когато цялото количество на стоката е налично при вноса. Разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за митниците (ППЗМ), която е специална по отношение на тази на чл. 35, ал. 1 от ЗМ (ЗМ), предвижда възможност за корекция на митническата стойност в случай на изгубване на част от пратката или когато стоките, подлежащи на остойностяване, са били повредени преди да бъдат поставени под режим внос. В случая е налице хипотезата на изгубване на част от натовареното количество нефт преди поставянето на стоката под режим внос. Договореното между страните в сключения между тях договор относно плащането на цената е ирелевантно по отношение определянето на митническата облагаема стойност, тъй като същата е определена нормативно. Корекцията на действително платената или подлежащата на плащане цена, на която съдът се позовава, има значение в хипотезата на внос на дефектни стоки, уредена в чл. 69, ал. 2 от ППЗМ, а не в хипотезите, уредени в ал. 1, касаещи обективни обстоятелства, настъпили преди вноса. Според касатора, решението е неправилно и в частта му, в която оспореното решение на началника на Митнически пункт "Нефтопристанище" - гр. Бургас е потвърдено и в частта му, определяща задължение за лихва от датата на приемане на опростената митническа декларация. Допуснато е съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на доводите, че лихвата не се дължи от датата на вноса - 15.12.2006 г. Претендира се отмяна на обжалваното решение на Бургаския административен съд и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решение № 1103/19.11.2009 г. на началника на Митнически пункт (МП) "Нефтопристанище" - гр. Бургас, както и да се присъдят направените разноски, в т. ч. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - началникът на МП "Нефтопристанище" - гр. Бургас - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е било решение № 1103/19.11.2009 г. на началника на Митнически пункт "Нефтопристанище" - гр. Бургас. Със същото на основание чл. 35, ал. 1 от ЗМ е определена митническа стойност в размер на 38 384 208 лв. при декларирана в ЕАД № 1004/4-46/15122006/29122006/38 156 438 лв. и допълнително задължение за ДДС в размер на 45 554 лв. ведно със законната лихва от 15.12.2006 г. Административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, като е изложил следното в мотивите на своето решение: Фактическата обстановка не е спорна. Установено е, че с ЕАД № 1004/4-46/15122006/29122006/ е оформен режим внос на 55 727 302 кг суров нефт с получател "Лукойл Нефтохим Бургас" АД по фактура № 90056499/8032 от 28.12.06 г. на доставчика "Литаско" - Швейцария на обща стойност 25 289 537.92 щ. д. Декларираната фактурна стойност в кл. 22 на ЕАД е 25 139 471 щ. д., определена пропорционално съобразно измереното количество при вноса. Приета е митническа стойност в размер на 38 156 438 лв. при валутен курс 1.51779 лв./щ. д. и елементи на облагане по чл. 69, ал. 1 от ППЗМ. Начисленото ДДС в размер на 7 631 288 лв. е платено с платежно нареждане на 22.12.06 г. Съгласно докладна записка вх. № РД2602-0019 от 4.11.09 г. по описа на РМД Бургас, изготвена след извършена проверка в изпълнение на Заповед за възлагане № 166/1.10.09 г. на и. д. директора на РМД Бургас, в счетоводната отчетност на дружеството задължението към доставчика и плащането на същото са отразени по стойност във валута, така както е посочена във фактурата, която стойност е различна от посочената в ЕАД като основа за определяне на митническата стойност. Поради това и на основание чл. 35, ал. 1 от ЗМ митническият орган е определил нова митническа стойност, съответстваща на подлежащата на плащане и платената цена на доставчика, посочена във фактурата. Не се спори между страните, а това е видно и от изложените в оспореното решение на началника на митницата мотиви, че при разтоварването е замерено количество 55797.048 мт нефт, което е по-малко от посоченото в коносамента - 55963.000 мт нефт. Посоченото обстоятелство е констатирано с Генерален акт № 122 от 15.12.06 г., подписан от представител на лицензиран пристанищен оператор, от капитана на танкера и от митнически служител и с Акт известие № 122/1 от 15.12.06 г., подписан от същите лица. От актовете е видно, че е извършено замерване на разтовареното количество нефт от танкер "Нектар", пристигнал от Туансе на 13.12.06 г. и товарът е приет в пристанището съгласно сертификат за разтоварено количество № 13901/10001044/06 от 15.12.06 г. на сървейорска фирма Сейболт, България. Съдът е приел, че нормата на чл. 35, ал. 1 от ЗМ изисква митническата стойност на внасяните стоки да бъде определена въз основа на договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена. Безспорно е установено, че във връзка с процесния внос на суров нефт стоката е платена от получателя на доставчика, съобразно фактурираната стойност - 25 289 537 щ. д., чиято левова равностойност е 38 384 208 лв. Правилно митническият орган е приел, че така платената реално цена на стоката формира митническата стойност. Не са открити в счетоводството на жалбоподателя кредитни известия, чрез които доставчикът след издаването на фактурата да е коригирал цената. Липсват доказателства за това, че подлежащата на плащане цена е по-ниска от посочената във фактурата. Според клаузите на договора, сключен между страните - № 40010159/01.02.06 г. (т. 4.5.), несъответствията между количеството, посочено в коносамента и количеството, посочено в сертификата, няма да влияят върху задължението на купувача по този договор, вкл. на задължението на купувача за плащане. В контекста на гореизложеното неоснователен се явява доводът на жалбоподателя за приложимост на разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ППЗМ, относима в случаите на изгубване на част от товара. С оглед дължимостта на главното вземане (това за ДДС), дължимо е и акцесорното - това за лихвите. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира така постановеното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалноправните норми. Митническите органи и съдът неправилно са се позовали на разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗМ, регламентираща, че митническата стойност за внасяни стоки е договорната стойност, която е реално платена или подлежащата на плащане цена, коригирана при условията на чл. 38, ал. 1 ЗМ. Тази разпоредба се прилага в случаите, когато няма спор за количеството на внасяните стоки, т. е. при липса на разлика между натовареното от доставчика количество и разтовареното от получателя на стоката. В такъв случай при прилагане на чл. 35, ал. 1 ЗМ стойността се определя за едно и също количество и се изследва само въпросът за реално платената или подлежащата на плащане цена, заедно с корекциите по чл. 38 ЗМ. В процесния случай обаче безспорно е установена разлика в количествата - при натоварване на стоката в Швейцария от доставчика "Литаско" и при разтоварването й в България. Чрез съставените Генерален акт № 122 от 15.12.06 г., подписан от представител на лицензиран пристанищен оператор, от капитана на танкера и от митнически служител и с Акт известие № 122/1 от 15.12.06 г., подписан от същите лица, е установено, че измереното при разтоварването на танкера в пристанището количество нефт е по-малко от посоченото в коносамента. Този факт не е спорен, а и е установен с акт, подписан от митнически служител. Поради това, начисляването на ДДС трябва да бъде само върху съответното количество, което е разтоварено в България, т. е. действително внесеното количество, тъй като не може да се оформи режим внос на количество, което не е внесено на територията на страната. Затова и е регламентирано в чл. 69, ал. 1 ППЗМ, че когато стоки, декларирани за внос в Република България, са част от по-голямо количество от същите стоки, доставяни по един договор, реално платената или подлежащата на плащане цена за целите на чл. 35, ал. 1 от закона е онази цена, която се отнася към общата цена в същото съотношение, в което декларираното количество се отнася към общото доставяно количество. Разпределяне на реално платената или подлежащата на плащане цена се прилага и в случай на изгубване на част от пратка или когато стоките, подлежащи на остойностяване, са били повредени, преди да бъдат поставени под режим внос в Република България. Затова е без значение, че касаторът е заплатил договорената цена, тъй като определянето на публичните задължения към момента на вноса са върху действително внесеното на територията на страната количества, а не върху договорените такива. С оглед вида на процесната стока и летливия й характер е възможно да се приеме, че част от натовареното количество е изгубено, макар че такива доказателства, включително и съдебно-техническа експертиза не са ангажирани по делото. Основателни са и доводите на касатора, че плащането на договорената цена не променя изводите, че облагането с ДДС на вноса на суровия нефт следва да бъде само за действително внесеното в България количество, а не и върху договореното. Обстоятелството, че уговорената цена в договора е заплатена, не променя извода, че се облага само внесеното, а не договореното количество. Именно поради това, в цитирания нормативен акт не е регламентирано задължение за вносителя да доказва причината за изгубването на част от товара. С оглед на така изложените съображения, Върховният административен съд, първо отделение намира, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на посочените от касатора отменителни основания. На основание чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да се отмени и да се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени решение № 1103/19.11.2009 г. на началника на Митнически пункт "Нефтопристанище" - гр. Бургас. Лихвата като акцесорно задължение е недължима, като се има предвид, че с оглед изложените по-горе мотиви главницата е недължима. Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство и за касационното производство, такова следва да се присъди на жалбоподателя на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в размер на 2 722. 16 лв., както и разноски в размер на 75 лв., представляващи внесените държавни такси или общо сумата 2 797. 16 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,