Решение № 14722 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8605/2009 г.

Решение № 14722 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8605/2009 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на началника на РДНСК - Разград срещу Решение № 20/15.05.2009 г., по адм. д. № 176/2008 г. на Административен съд - Разград. В жалбата се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът Заир Ибрям, в писмено възражение излага доводи за законосъобразност на решението и неоснователност на касационната жалба. Ответната Община Кубрат не оспорва касационната жалба и счита, че решението подлежи на отмяна като незаконосъобразно. Ответниците Реджеб Ибрям и Весиле Ибрям не са изразили становища по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна, а решението следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото, във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е основателна. С обжалваното решение административният съд, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ е отменил по жалба на Заир Ибрям Заповед № ДК-10-7/28.11.2008 г. на началника на РДНСК - Разград, с която на основание чл. 216, ал. 5 , във връзка с чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ е отхвърлена като недопустима жалбата на Заир Ибрям срещу Разрешение за строеж № 30/16.07.2008 г. на главния на Община Кубрат и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган. За да постанови решението си административният съд приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като жалбоподателят е активно легитимиран да обжалва разрешението за строеж по смисъла на чл. 149, ал. 1 и 2 ЗУТ, тъй като е собственик на съседен УПИ и изградената ограда не е съобразена с изискването за отстояние по ал. 3, чл. 48 ЗУТ. Решението е неправилно, обосновано с неотносими обстоятелства по фактическото положение на оградата и е незаконосъобразно. В чл. 216, ал. 5 ЗУТ са уредени правомощията на началникът на РДНСК, който след преценка на допустимостта на постъпилата жалба има право да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата. Този текст не е предвидил правомощие за оставяне на жалба без разглеждане и прекратяване на административното производство при недопустимост на жалбата, поради което законосъобразно с процесната заповед жалбата на Заир Ибрям срещу разрешението за строеж е "отхвърлена" с мотиви за липса на легитимация по чл. 149 ЗУТ. В конкретния случай пред РДНСК е обжалвано разрешение за строеж за "плътна ограда" между УПИ ХIV-838 и УПИ VIII-601, кв. 4 по плана на с. Беловец, разположена изцяло в имота на възложителите Реджеб Ибрям и Василе Ибрям, като жалбоподателя Заир Ибрям се легитимира като собственик на съседен УПИ ХIV-838, т. е. не е собственик или носител на вещни права по отношение на имота, в който е разрешено строителството по смисъла на чл. 149, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 1 ЗУТ. В този смисъл са мотивите на началникът на РДНСК - Разград, изложени в процесната пред административния съд Заповед № ДК-10-7/28.11.2008 г. на началника на РДНСК - Разград, като е отчетен и факта, че разрешението за строеж е влязло в сила на 30.07.2008 г. и е реализирано на място. При проведения контрол за законосъобразност от административният съд е изследвано фактическото състояние на вече изградената ограда, по заключението на вещото лице и на тази основа е прието, че в определена част същата не отговаря на изискванията по ал. 3, чл. 48 ЗУТ, което води до наличие на активна легитимация за жалбоподателя. В тази част мотивите на решението касаят ирелевантни обстоятелства, тъй като предмета на спора обхваща единствено законосъобразността на разрешението за строеж, но не и последващото изграждане на разрешеното строителство и неговото съответствие с действащия правен решим. Релевантното обстоятелство, което е безспорно по делото е това, че се касае за строеж на "ограда", изцяло попадаща в имота на възложителя по ал. 4, чл. 48 ЗУТ, което води до неприложимост на изключителните хипотези по ал. 2, чл. 149 ЗУТ. Като се има предвид изложеното правилно е прието от административния орган, че жалбоподателят не попада в кръга на заинтересуваните лица по смисъла на чл. 149, ал. 1 и 2, т. 1 ЗУТ, и поради това не е активно легитимиран да обжалва процесното разрешение за строеж. С оглед на това законосъобразно началникът на РДНСК е приел, че жалбата срещу разрешението за строеж е процесуално недопустима, а приемайки, че заповедта е незаконосъобразна, административният съд е постановил необосновано решение. Последното страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва решението да бъде отменено и в хипотезата на чл. 222, ал. 1 АПК - постановено друго, с което се отхвърли жалбата на Заир Ибрям срещу Заповед № ДК-10-7/28.11.2008 г. на началника на РДНСК - Разград. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 1 АПК