Решение № 7161 от 28.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С Решение 1461 от 08.12.2022 г., постановено по адм. д. 1255/2022 г. Административен съд (АС) Бургас е отменил Решение 32-176933/31.05.2022 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, и Агенция Митници е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 590,00 лева. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД Митница Бургас в Агенция Митници, който чрез процесуалния си представител ст. юрк. Л. Димитров оспорва съдебният акт като неправилен и незаконосъобразен. По същество касаторът излага съображения, че съдът не е анализирал в съвкупност приложените по делото доказателства, от които безспорно и категорично се установявала продажната цена на автомобила, възприета в отмененото решение. Според касатора вносителят не е посочил убедителни доказателства за наличието на валидна сделка с Florida Prestige Collection LLC, освен представената при вноса фактура, която не била подкрепена с никакви доказателства и не можела да послужи за митнически цели. Касаторът излага също така аргументи, че в зависимост от това, че вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 и чл. 74, § 3 от МКС са приложими единствено в случаите, когато същата не може да бъде определена по реда на чл. 70 от МКС, както и с оглед липсата на представени доказателства за реално платената цена по сделката, правилно митническите органи са предприели действие по проверка, като доколкото след въвеждане на номера на рамата на автомобила никъде не е намерена цена като декларираната от П. Филев - 3 500 USD, са приели, че продажната цена в размер на 6 800 USD е единствената установена платена или подлежаща на плащане цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, поради което същата е послужила за определянето на неговата митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Освен това според касатора използваната в отмененото решение информация била получена от достоверен интернет сайт, защитен от подслушване, подправяне или фалшифициране на съдържанието. В заключение се моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Бургас, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба П. Филев, с [ЕГН], с адрес: гр. Бургас, [жк], [адрес], чрез своя процесуален представител - адв. М. Трифонова, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Бургас е законосъобразността на Решение 32-176933/31.05.2022 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, с което на основание чл. 70, § 1 и чл. 71, § 1 буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение, е определена нова митническа стойност в размер на 12 801,30 лева; на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 1 280,13 лева; на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определена нова данъчна основа на внесената стока и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон и е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определен П. Филев. Според фактическите установявания, на 21.01.2020 г. с МД с MRN 20BG001007014706R5 П. Филев е декларирал стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение - употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка БМВ, модел 428, бр. места 5, цвят графит, работен обем 2000 куб. см., мощност 245 HPSAE, двигател бензин, шаси WBA3V5C52EJ969137. Автомобилът е превозен от пристанище на натоварване Ню Йорк, USA до пристанище на разтоварване Бургас, България с контейнер HLXU6348206, с условие на доставка - FOB - Франко борд, при метод за определяне на стойността съгласно договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса), като е взета предвид цената на лекия автомобил по приложената към МД договор за покупко-продажба (Buyer s Agreement) с дата 05.11.2019 г. и продавач Florida Prestige Collection LLC, декларирана в размер на 3 500,00 USD, и разходите за международен транспорт в размер на 475,00 USD за един автомобил. С оглед възникнали съмнения относно действителната цена на стоката е извършен последващ контрол на митническата декларация и е взета предвид налична информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси VIN WBA3V5C52EJ969137, открита на уебсайт www.autoauctions.io, с обявена продажна цена на аукцион с дата 12.06.2019 г. за сумата от 6 800,00 USD, със статус продаден (SOLD) и с посочен продавач Insurance Company - State Farm Insurance. Доколкото в отговор на изисканите от Филев доказателства за потвърждение на декларираната цена, както и документи относно извършените плащания към доставчика - продавач на стоката, същият е посочил, че не съхранява документация относно вноса на лекия автомобил, със съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ 952/2013, с peг. 32-402664/10.12.2022 г. Филев е уведомен, че поради възникнали и неотпаднали основателни съмнения ще бъде определена нова митническа стойност на декларираната от него стока, при съобразяване на продажната цена, посочена в аукциона в размер на 6 800,00 USD, увеличена с транспортните разходи, като в резултат МС на стоката, допусната до свободно обращение с МД с MRN 20BG001007014706R5, е изчислена в размер на 12 801,30 лева. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно начина на формиране на митническата стойност по реда на чл. 70, § 1 от регламента и правомощията на митническите органи за последващ контрол върху данните при декларирането, при който те могат да не приемат декларираните договорни стойности, ако имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от регламента, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Посочил е, че когато митническата стойност не може да бъде определена при прилагане на общите правила на чл. 70 са предвидени вторични методи в чл. 74, § 2, букви а - г, които се прилагат последователно, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките, и в чл. 74, § 3. Според съда, в тежест на митническите органи е да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, за да обосноват извършеното увеличаване на стойността на стоката, което не било направено в случая. В тази връзка е приел, че въпреки че разпечатката от интернет сайт може да обоснове възникналите основателни съмнения в договорната стойност, същата не е достатъчна за нейното определяне, тъй като не би могло да се разчита на достоверността на информацията в сайта, доколкото същата не представлява служебна или официална такава, а и не е отразено, че като купувач в покупко-продажбата на автомобила с идентичен номер на шаси за сумата от 6 800,00 USD, за която се отнася представената разпечатка, е участвал именно Филев. Прието е също така, че митническите органи не са оспорили автентичността на представените документи, доказващи придобиването на стоката, и не са посочили причината за незачитане на данните за платената сума в приложения договор от Филев, представен в превод на български език в съдебното производство и установяващ по категоричен начин осъществената сделка с предмет процесния автомобил; вида и техническите характеристики на същия; цената на придобиване; размерът на разходите, формиращи договорната стойност по чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013, като в резултат не са успели да обосноват съмненията си в достоверността на декларираната митническа стойност, за което носят доказателствената тежест. При тези съображения първоинстанционният съд се е мотивирал, че като е определил нова митническата стойност на процесната стока единствено съобразно публикуваната информация за проведен аукцион за процесния автомобил в посочения интернет сайт, директорът на ТД Митници Бургас е издал един незаконосъобразен административен акт в противоречие с материалния закон, който следва да бъде отменен. Решението на Административен съд - Бургас е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Предмет на съдебния спор е била законосъобразността на решението за определяне на нова митническата стойност на процесния автомобил, респективно на допълнително начислените мито и ДДС. На спорния по делото въпрос първоинстанционният съд е дал обоснован отговор, който се споделя от настоящия съдебен състав. Направените изводи са обосновани на приобщените по делото писмени доказателства, като в резултат на правилното им обсъждане, съдът е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, който е съответен на материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от него дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В настоящия случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката, като се е позовал на налична информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси VIN WBA3V5C52EJ969137, открита на уебсайт www.autoauctions.io, с обявена продажна цена на аукцион с дата 12.06.2019 г. за сумата от 6 800,00 USD, със статус продаден (SOLD) и с посочен продавач Insurance Company - State Farm Insurance, а наред с това, както правилно е съобразил и първоинстанционният съд в решаващите си мотиви, не е отразено, че именно Филев е закупил процесния автомобил. Не са налице доказателства данните от този сайт да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Ето защо, напълно необосновано митническите органи са заменили посочената договорна цена, на която се е позовал Филев, със стойността, отразена в приобщената разпечатка от посочения сайт. Подобен подход, основан единствено на съпоставка с данни от интернет сайт, не обосновава определената от административния органи нова митническа стойност на стоката. Така определена тя е произволна, а изискването на чл. 70 МК е, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата. Доколкото митническите органи са обосновали наличието на съмнения за цената на стоката, са били длъжни да положат необходимата грижа за установяване действителната, респективно - справедливата стойност на стоката, а не да определят такава въз основа на информация от интернет сайт, чиято достоверност не може да бъде установена и проверена. Освен това документите, доказващи придобиването на автомобила и продажната му стойност, а именно - удостоверение за претърпяло щети МПС от 31.05.2019 г. (л. 136 138 от първоинстанционното дело) и договор за покупко продажба от 05.11.2019 г. не са били оспорени досежно тяхната автентичност. Предвид изложеното, а също и с оглед невъзможността да се установи категорично каква е действителната договорна стойност на стоката правилни са изводите на първоинстанционния съд, че за административният орган е било налице основание за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, § 2, респективно - по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност. Като не е сторил това, а е заместил декларираната цена на стоката с публикуваната в интернет сайт цена и е приел тази цена за договорна стойност на стоката по смисъла на чл. 70, § 1 и 2 от регламента, директорът на ТД Митница Бургас е допуснал нарушение на материалния закон, довело до незаконосъобразно определяне на процесната митническа стойност, съответно - и до незаконосъобразно определяне на допълнителни задължения за мито и ДДС по така осъществения внос на лек автомобил. След като е достигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е отменил същото, Административен съд - Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на П. Филев разноски за касационната инстанция съгласно приложения на л. 27 от делото разходен лист в размер на 680,00 лева, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.01.2023 г., приложен на л. 18 от настоящото дело. Предвид на изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,