Решение № 3354 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13731/2008 г.

Решение № 3354 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13731/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Стоян Лазаров Пърличков от гр. Сандански срещу решение № 622/9.07.08 г. по адм. д. № 763/07 г. по описа на Административен съд-Благоевград с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Филчо Кирилов Велев, РДНСК-Благоевград и община Сандански не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 216, ал. 6 вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), състав на Административен съд-Благоевград е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Пърличев срещу Заповед № ДК-10-19/27.08.07 г. на началника на РДНСК-Благоевград, с която е отменен като незаконосъобразен издадения от главния архитект на община Сандански в процедура по § 184 ЗИДЗУТ Мотивиран отказ № О-01/28.-6.07 г. за узаконяване на строеж "гараж" в УПИ ХIХ, кв. 130а по плана на гр. Сандански. Този правен резултат, съдебният състав е мотивирал с доводи по приложението на § 184, ал. 6 ЗИДЗУТ и въз основа на данните по делото е приел, че с оспорената заповед, издадена по реда на чл. 216, ал. 2 -5 ЗУТ компетентният административен орган не е нарушил материалния закон и административнопроизводствените правила. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за отмяната му като постановено при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - нарушение на материалния закон е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че процесният незаконен строеж, който може да се ползва самостоятелно, е построен в УПИ ХIХ, кв. 130а по плана на гр. Сандански през м. март 2000 г., когато имотът е бил със статут на общински, а извършителят на строежа Велев и касаторът Пърличев са притежавали право на строеж, учредено им по надлежния ред от община - Сандански за двуетажна жилищна сграда с два броя гаражи. Тези лица са придобили право на собственост върху имота през 2005 и 2006 г. При тези безспорни установявания обсъжданата в производството по издаване на отказа за узаконяване молба вх. № 94-С-63/10.03.00 г., извън безспорната й липса по делото и невъзможност за конкретизиране съдържанието й от приложеното на л. 16 писмено доказателство, е правно ирелевантна, тъй като не изхожда от тогавашния собственик на имота, а от лице притежаващо единствено учредено право на строеж върху имота. Тази фактическа обстановка сочи на неприложимост на разпоредбата на § 184, ал. 6 ЗИДЗУТ, тъй като към м. март 2000 г. имотът не е бил съсобствен, а подалото цитираната молба лице е извън кръга на визираните в същата лица, чието противопоставяне по време на извършване на незаконния строеж има правно значение. Предвид изложеното, налага се извод за законосъобразност на оспорената пред първоинстанционния съд административна заповед и правилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК на подложеното на касационна проверка съдебно решение, с което оспорването срещу тази заповед е отхвърлено. Същото следва да бъде оставено в сила с допълнението, че преписката следва да бъде върната на главния архитект на община Сандански за ново произнасяне по искането за узаконяване на строежа и преценка за наличието на предпоставките по § 184, ал. 5 ЗИДЗУТ. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК