Решение № 12868 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1902/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, с променено наименование в хода на производството на министър на земеделието и храните, подадена чрез пълномощника юрисконсулт М. Колева, срещу решение 168/19.12.2022 г., постановено по адм. дело 73/2022 г. по описа на Административен съд Търговище, с което по жалба на Офис кафе ЕООД е отменена издадената от него заповед РД 09-150 от 25.02.2022 г., с която са одобрени окончателни специализирани слоеве Физически блокове (ФБ) и Площи, допустими за подпомагане (ПДП) за кампания 2021 г. в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой ПДП са останали следните парцели 00518-187-1-1, 44598-71-5-1, 58949-195-1-1, 58949-7-1-1, 66175-259-6-1, 80892-255-1-1, 80892-256-1-1 и 80892-91-1-1. С решението съдебно-деловодните разноски от 1850 лева в полза на жалбоподателя, са присъдени в тежест не на Министерство на земеделието, а на Държавен фонд Земеделие . След депозирането на касационната жалба в която е направено възражение за неправилно определяне на задълженото за разноски учреждение, Административен съд Търговище вместо с акт по чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК, е постановил по делото решение 4/13.01.2023 г., с което е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение 168/19.12.2022 г., като е осъдил органа - министър на земеделието, а не оглавяваното от него учреждение, да заплати на Офис кафе ЕООД направените по делото разноски в размер на 1850 лева. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост на обжалваното решение - касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Като аргумент за това се твърди наличието на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в непредоставяне възможност на ответната страна да изрази становище по допускането на извършената по делото съдебно-компютърна експертиза, както и това, че вещото лице по нея не е ползвало доказателствата по делото - ЦОФК (цифрова ортофотокарта), протоколи от теренни проверки, снимков материал и др. Като друго процесуално нарушение е квалифицирано обстоятелството, че вещото лице по съдебно-геодезичната експертиза е отговаряло на въпроси с правен характер. Касационният жалбоподател счита атакуваното решение и за неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Заявява, че първоинстанционният съд бланкетно е цитирал част от приложимите норми на релевантната Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба 2/26.03.2018 г.), а за мотиви е използвал пасажи от писмената защита на жалбоподателя. Поради това счита, че съдът не е изградил правилно вътрешното си убеждение чрез проверка на доказателствения материал и конкретен анализ на протоколите от теренни проверки. Не е следвало да кредитира съдебно-компютърната експертиза, защото същата е изследвала само платформата Farm Тгаск, която не е сред правно регламентираните способи по чл. 33, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Изложени са и конкретни възражения срещу изводите на вещото лице по съдебно-геодезичната експертиза, както и че с нея е била потвърдена коректността на данните за недопустимост за подпомагане по отношение на три от парцелите, но въпреки това съдът е отмени заповедта досежно всички парцели, включително и за тези три. Въз основа направените оплаквания касационният жалбоподател иска обезсилване на оспореното съдебно решение, с връщане на делото за разглеждане от друг състав или неговата отмяна с отхвърляне на жалбата. В съдебно заседание претендира разноски за заплатената държавна такса за касационното обжалване. Ответникът по касация - Офис кафе ЕООД, [ЕИК], в представен писмен отговор чрез пълномощника адвокат М. Стоянова, оспорва касационната жалба и по изложени съображения пледира за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед РД 09-150 от 25.02.2022 г. на министъра на земеделието в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой ПДП за кампания 2021 г. са останали описаните по-горе осем парцела, заявени от Офис кафе ЕООД със заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания с УИН [номер] от 14.05.2021 г. за кампания 2021 г. За да се произнесе по спора съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Изводите за материална незаконосъобразност на заповедта са обосновани изцяло със заключенията на вещите лица по извършените съдебно-компютърна и съдебно-геодезична експертизи, чието съдържание съдът е цитирал без да изложи защо ги цени. Посочил е съдържанието на чл. 8 и чл. 10 от Наредба 2/26.03.2018 г. и е намерил, че заповедта не съдържа мотиви за съответствието на спорните площи с тези изисквания, поради което е необоснована и несъответна на материалния закон. Позовал се е на съдебно-компютърната експертиза, според която парцелите са били обработвани на конкретни дати. Намерил е, че липсва измерване на недопустимите елементи, съответно необосновано със заповедта цялата площ на парцелите е определена като недопустима за подпомагане. Според съда органът неоснователно е отделил от една еднородна площ, участъците недопустими за подпомагане, с което е нарушил чл. 33, ал. 1 и чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП. Изложил е как се определя границата на слоя ПДП, като от свое име е записал направено от жалбоподателя твърдение в писмената му защита. В рамките на съдебното дирене, съдът в закрито заседание на 29.06.2022 г. е назначил за вещото лице Х. Параскевов по поисканата съдебно-компютърната експертиза, без да вземе становището на ответната страна, която е възразила срещу приемането й с молба-становище от 09.09.2022 г. и в съдебно заседание на 25.10.2022 г. Експертът по нея е проследил движения на селскостопанска техника в процесиите парцели в периода от 02.06.2021 г. до 31.08.2021 г., записани в интернет-платформата Farm Тгаск, представляваща уеб базирана система за контрол и наблюдение на земеделски машини, камиони, автомобили и стационарни обекти. От това е направен извод за тяхното обработване. В съдебно заседание изрично е заявил, че е изградил заключението си само въз основа на интернет-платформата Farm Тгаск, но не е ползвал дешифрацията на ЦОФК и протоколите от теренните проверки. Вещото лице по съдебно-геодезична експертиза П. Пекарек е посочил в заключението си, че за шест от парцелите е ползвана ЦОФК от 2018 г. и са извършени теренни проверки, а за два е ползвана ЦОФК - летене 10.07.2021 г. От изображенията може да се определи броят на дърветата и/или храстите в парцел 58949-7-1-1 и парцел 58949-195-1-1, т. е. за тези по ЦОФК от 2021 г. Храстите в останалите шест парцела са по скоро единични и не са с мозаечно разположение. От ЦОФК не може да се определи височината на тревостоя. От приложения по делото диск с осем карти, за седем от парцелите е видно, че няма части извън границите на съответните ФБ. Изключение е парцел 58949-7-1-1, в чийто северозападен ъгъл има пресичане с границата на ФБ. Вещото лице е посочило също, че в диска са налични направените при теренните проверки снимки. На всяка от тях са записани дата и час на заснемане, географските координати на точката от която са направени, както и азимутът (посоката) на заснемане. За парцел 00518-187-1-1, експертът е посочил, че в него и в близост няма GNSS точки. За парцел 44598-71-5-1 е посочил налични четири GNSS ДПП точки, за парцел 66175-259-6-1 също са налични четири GNSS ДПП точки, но той е изключен. За парцел 80892-91-1-1 е посочено, че на ФБ 80892-91-1 не е извършвана самостоятелна теренна проверка. Резултатите от теренните проверки са описани в протоколи 80892-255-1/17.08.2021 г. и 80892-256-1/17.08.2021 г. Съгласно Работна карта на теренна проверка на ФБ 80892-211 , при теренната проверка на ФБ 211 са направени снимки с номера 1, 2, 3 и 6, очертан е контур и стрелка на север. И четирите снимки са GNSS НДП точки. При съпоставка на географските координати от снимките вещото лице е констатирало, че същите са направени на терена на парцел 80892-91-1-1, а същият е изключен. За парцел 80892-255-1-1 са налични три GNSS НДП точки и две GNSS ДПП точки, а за парцел 80892-256-1-1 - четири GNSS НДП точки. Вещото лице е посочило също, че при теренните проверки е установявано състоянието на ФБ, а не на парцелите на жалбоподателя. Изследвал е съдържанието на Google Earth към 15.09.2020 г., по отношение парцели 00518-187-1-1, 44598-71-5-1, 66175-259-6-1, 80892-91-1-1, 80892-256-1-1, 58949-7-1-1 и 58949-195-1-1, като е направил окончателен извод за основателно изключване от окончателен специализиран слой ПДП за кампания 2021 г. на парцели 44598-71-5-1, 58949-7-1-1 и 58949-195-1-1 и неоснователно изключване в противоречие със съдържанието на снимките от теренни проверки на парцели 00518-187-1-1, 66175-259-6-1, 80892-91-1-1, 80892-255-1-1 и 80892-256-1-1. Тази експертиза също е оспорена от ответната страна с нарочно писмено становище от 25.11.2022 г. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до неправилното приложение на материалния закон. Не е налице въведеното касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Недопустимо е това съдебно решение, което е постановено при липса на някоя от положителните процесуални предпоставки, за съществуването или надлежното упражняване на правото на обжалване или съответно наличието на някоя от отрицателните предпоставки за това. Първоинстанционният съд се е произнесъл по допустима и редовна жалба срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Делото е разгледано при спазване на правилата за местна и родова подсъдност, като правилно са определени и конституирани страните в производството. Наличието според касационния жалбоподател, на допуснати съществени процесуални нарушения във връзка със становища по допускането на експертиза, използване от вещото лице на неотносими доказателства и отговори от експерта за въпроси с правен характер, не попадат в очертаните рамки за недопустимост на първоинстанционното решение, а са основание за неправилност по чл. 209, т. 3 АПК. В тази връзка оплакването в касационната жалба за недопустимост на обжалваното съдебно решение е неоснователно. Направеният от съда частичен анализ на нормативната рамка, определяща реда и условията, по които се определя специализираният слой ПДП, е правилен. Нормативната уредба се съдържа в ЗПЗП, Наредба 2/26.03.2018 г., но и Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба 105/22.08.2006 г.) В процесния случай съдът неправилно е ценил доказателствения материал по делото, като е сторил това не въз основа на съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства, а изолирано, като е цитирал единствено заключенията на вещите лица по двете експертизи и ги е кредитирал изцяло, без да изложи съображения в какво по-конкретно се състои опровергаването на констатациите от дешифрацията на ЦОФК, протоколи от теренни проверки и снимков материал, на които почиват основанията за недопустимост на процесните площи по отношение на включването им в окончателния специализиран слой ПДП. От съдържанието на съдебно-компютърната експертиза и заявеното от вещото лице Х. Параскевов в съдебно заседание на 25.10.2022 г. се установява, че той е изградил изводите си единство въз основа на данните в интернет-платформата Farm Тгаск. Съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредба 105/22.08.2006 г., в приложимата редакция, цифровите географски и атрибутивни данни за референтни парцели физически блокове, слой ПДП и екологично насочени площи, се обновяват ежегодно с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите чрез: 1. дешифриране на актуална ЦОФК, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане; 2. отразяване на резултати и констатации от специализирани теренни проверки на референтни парцели по чл. 33, ал. 4, т. 2 ЗПЗП; 3. отразяване, след анализ и при съществуваща техническа възможност за това, на резултатите от проверките на място по чл. 37, ал. 3 ЗПЗП, които предоставят допълнителна, различна и непротиворечива информация спрямо съществуващите към момента данни в СИЗП; 4. други източници на ортогонални изображения и цифрови данни за съответната година, до които Министерството на земеделието, храните и горите има достъп и може да използва при липса на информация по т. 1 - 3. Според легалното определение в § 1, т. 57 от ДР на ЗПЗП "Други източници на ортогонални изображения и цифрови данни" са безпилотни летателни системи, предоставящи възможност за дистанционно наблюдение и изследване на земната повърхност (сателитна програма Коперник, безпилотни летателни апарати, Google Earth и други), както и неманипулируеми геопозиционирани снимки, които предоставят доказателства за състоянието на дадена площ. В случая е имало събрана информация по т. 1 - 3, по смисъла на чл. 15, ал. 2, т. 4 от Наредба 105/22.08.2006 г., в приложимата редакция, изразяваща се в представените по делото ЦОФК, протоколи от теренни проверки и снимков материал, поради което както за административния орган, така и за съда е недопустимо да се използват данни от интернет-платформата Farm Тгаск, още повече, че за същата не е установено да съдържа неманипулируеми цифрови данни. Ето защо недопустимо първоинстанционният съд е обосновал изводите си на съдебно-компютърната експертиза, като при допускането й съдът дори не е дал възможност за становище на ответната страна. По отношение на съдебно-геодезичната експертиза, налице са редица противоречия в обясненията и констатациите на вещото лице П. Пекарек. Съдът е следвало да констатира, че в протоколите от теренни проверки се съдържа раздел GNSS НДП точки с посочени снимки по имената на техните файлове. В нарочна таблица към протокола - колона 3 Причини за недопустимост по Наредба 2/26.03.2018 г. са посочени правни основания, въз основа на които съответният парцел е изключен от специализирания слой. В колона 5 са посочени и конкретните снимките, които обосновават този извод. За парцели 80892-255-1-1, 80892-256-1-1 и 80892-91-1-1 вещото лице е приело, че посочените основания за недопустимост противоречат на снимките от теренни проверки, без да изложи какво е съдържанието на тези снимки и защо е направило този извод. Погрешно е становището на експерта, че за площта на парцел 80892-91-1-1 няма извършена теренна проверка. Не е извършвана проверка на ФБ 80892-91, но той попада в него с много малка част, независимо от идентификационния си номер, като са проверени блокове 80892-210 и 80892-211, в които реално попада парцелът. За парцел 66175-259-6-1 вещото лице се е позовало на снимките от допустимата му за подпомагане площ за да обоснове извод за цялостна допустимост, но органът е установил, че малка част от него е недопустима, което не съответства на изводите на експерта. Не са прецизни и изводите на експертизата по отношение парцел 00518-187-1-1, тъй като в блока в близост до парцела са правени две снимки, от които могат да бъдат направени съответните изводи и е недопустимо ползването на Google Earth и то от 2020 г. Не отговаря на събрания по делото доказателствен материал преценката на съда, че процесната заповед не съдържа мотиви. Тя е надлежно мотивирана, като в производството по издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Мотивите на заповедта в оспорената й част се съдържат в приложенията към нея, а именно дешифрацията на ЦОФК, протоколите от теренни проверки и снимковия материал. С оглед спецификата на оспорената заповед одобряване на окончателния специализиран слой ПДП за територията на цялата страна, е достатъчно административната преписка да съдържа данни и доказателства за начина, по който е определен специализираният слой ПДП, включително чрез посочване на изключените от слоя площи, като от тези доказателства да може да се направи извод за причините, поради които дадени площи не са попаднали в одобрения слой. В мотивите на тълкувателно решение 8 от 11.12.2015 г. на ВАС по т. д. 1/2015 г. е посочено, че по отношение на отделния земеделски производител заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой ПДП е индивидуален административен акт. Тя има непосредствено значение за него и от нея зависи възникването и упражняването на правото на подпомагане по схемите и мерките за подпомагане, посочени в ЗПЗП. По своя характер тази заповед съставлява съвкупност от множество индивидуални административни актове. Тя има конкретно определено съдържание и засяга единствено отделните лица, претендиращи право на подпомагане въз основа на един или повече имоти, включени или не в същата. Следователно при атакуване на тази заповед трябва да се установи по отношение на оспорващия земеделски производител дали са изпълнени условията за включване на заявените от него площи в специализирания слой. Следва да се провери дали заявените имоти отговарят на критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ определени в Наредба 2/26.03.2018 г. Следва да се провери и дали е спазена процедурата по създаване на специализирания слой, регламентирана в ЗПЗП и Наредба 105/22.08.2006 г. В процесния случай независимо, че е използвал специални знания на вещи лица, съдът не е установил всички значими за спора факти, което е пречка за настоящата инстанция да провери правилността на изводите му за материалната незаконосъобразност на заповедта в оспорената й част. От събраните по делото доказателства, включително двете експертизи не може категорично да се отговори на въпроса дали са изпълнени условията за изключване на процесните части от заявените от Офис кафе ЕООД площи от специализирания слой ПДП, дали заявените от земеделския производител парцели отговарят на критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ определени в Наредба 2/26.03.2018 г. Отделно от това съдът не е изложил съображения за извършената от него проверка на всички основания по чл. 146 АПК. Не са изложени съображения относно компетентността на издателя на оспорваната заповед. Не са направени констатации и изложени съображения, дали е спазена процедурата по издаване на процесната заповед. Необосновани са изводите му, че в хода на производството не е извършено измерване на недопустимите елементи и цялата площ на парцелите е определена като недопустима за подпомагане. Основателно е възражението на касационния жалбоподател, че въпреки извода на вещото лице Пекарек за правилното изключване от специализирания слой ПДП на парцели 44598-71-5-1, 58949-7-1-1 и 58949-195-1-1, съдът е отменил заповедта и по отношение на тях. Не се е произнесъл по въпроса дали по отношение на останалите парцели площите се определят изцяло или частично за допустими за подпомагане, което е следствие от неизясняване на всички факти и обстоятелства. Няма и разпореждане за последващи действия от страна на административния орган за ново произнасяне след отмяната на заповедта, нито в мотивите на съдебния акт, нито в диспозитива му, което е нарушение на чл. 172а, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК. По изложените съображения решението на съда следва да се отмени при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото произнасяне съдът следва първо да установи всички относими факти, включително чрез използването на специални знания на ново вещо лице със съответна специалност, съобразно дадените указания, след което в зависимост от фактическата обстановка, която приеме за установена, да приложи материалния закон спрямо правнорелевантните за случая факти и обстоятелства. С оглед изхода на спора в настоящото производство, на основание чл. 226, ал. 3 АПК по претенцията за разноски следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото, като правилно бъдат определени нейните субекти. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение