Решение № 14422 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6485/2010 г.

Решение № 14422 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6485/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Петър Боянов Христов против заповед № К-3785 (от 26.09.2006 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е нищожна, защото в нея не са посочени правните и фактическите основания за издаването й, поради което административния орган страда от "редица тежки пороци, които водят до неговата недействителност". Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуалният представител оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е за прогласяване нищожност на заповед, намира същата за допустима. След като обсъди доводите на жалбоподателя и приложените по делото доказателствата, съдът установи следната фактическа обстановка: Със Заповед К-4870 от 26.10.2000 г. на Министъра на вътрешните работи, Петър Боянов Христов е назначен на длъжност - директор III-та степен на НЦБ "Интерпол"- МВР, като му е присъден V-ти старши ранг. С оспорената заповед министъра на вътрешните работи, като орган по назначаването, е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Към момента на издаване на заповедта жалбоподателят е имал навършени 55 години, както и над 25 години трудов стаж в МВР. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, прави следните изводи: жалбата е неоснователна. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган - министърът на вътрешните работи. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона писмена форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Единственото оплакване в жалбата е за нищожност на заповедта като издадена в нарушение на материална норма. По принцип всяко нарушение на изискванията на чл. 146 от АПК, в зависимост от тежестта, може да бъде основание за прогласяване нищожност на издадения административен акт. В случая обаче настоящият съдебен състав приема, че не се касае за издаване на заповед при пълна липса на правно основание или в грубо нарушение и незачитане на правовия ред в страната. Заповедта е издадена на основание, предвидено в закон, и дали същото е правилно приложено или не, е въпрос, който е могъл да бъде предмет на обсъждане при оспорване неправилността на заповедта в срока по чл. 250 вр. с чл. 149 от АПК. В случая този срок е пропуснат, поради което жалбоподателят неоснователно твърди нищожност с цел да обоснове защитната си теза. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че предпоставките на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за прекратяване служебното правоотношение на жалбоподателя не са нарушени до степен нищожност. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед неоснователността на жалбата на Христов, и във връзка с направено от ответната страна искане за присъждане на разноски, юрисконсултско възнаграждение, то жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сумата 450 лева По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК