Решение № 6472 от 16.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3310/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Х. С. Ж., гражданка на Сирия, подадена чрез процесуалния представител адв. Г. Димитров, срещу Решение 1407/19.02.2025 г., постановено по адм. д. 92/2025 г. на Административен съд Хасково, IV състав. С него е отхвърлена жалбата й срещу Решение 12688/04.12.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на сирийската гражданка. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Представено е и допълнително писмено становище от пълномощника с дата 30.05.2025г., в което отново се отправя искане да бъде уважена касационната жалба по наведените в нея доводи. В съдебно заседание касаторката се явява лично и отправя искане до съда да постанови решение, въз основа на което да не бъде връщана в Сирия, защото изпитва страх както от войната, така и от бившия си мъж, с когото е била омъжена насила. Представя трудов договор в подкрепа на твърдението си, че понастоящем се е устроила в България, включетилно е започнала и работа в страната. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния си представител М. Кръстева, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Първостепенният съд е приел, че обжалваното пред него решение е издадено от компетентен административен орган, във формата за действителност, със съдържанието по чл. 59 АПК, при издаването му не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила и че актът съответства на материалния закон. Обсъдени са предпоставките за предоставяне на търсената от Х. С. Ж. международна закрила и е формиран извод, че същите не са налице. Според фактическите установявания на административния съд гражданката на Сирия е поискала закрила от Република България, регистрирана е с етническа принадлежност - [заличен текст], родена на [дата]. в Сирия, гр. Дербасия, [заличен текст], разведена. В рамките на проведеното интервю тя не заявила обстоятелства, сочещи на опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група или преследване с признаците по чл. 8, ал. 2 ал. 5 ЗУБ. Подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти /в т.ч. по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, в контекста на настъпилите след издаване на процесния акт, промени в политическата и обществената обстановка в Сирия вследствие свалянето от власт на президента Башар ал-Асад/, административният съд приема, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. В този смисъл е постановен атакувания пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които възприети от касационната инстанция е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденката и ситуацията в държавата й на произход, кореспондиращи включително с данните от представената пред касационната инстанция справка относно Сирия вх. МД-02-262/19.05.2025 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийската гражданка международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, а преди него - и на административния орган, за неубедителност на разказаната бежанска история. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани и законосъобразни са изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденката в държавата й на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото /общо три броя за двете съдебни инстанции/ справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденката в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/. Следва да се подчертае, че едва пред касационната инстанция Х. С. Ж. навежда доводи за страха си да се върне в Сирия с оглед потенциалната възможност да бъде мобилизирана към кюрдската армия. В депозираната молбата на чужденката за предоставяне на международна закрила не се съдържат такива твърдения; не са релевирани твърдения същата да се опасява от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група /чл. 8, ал. 1 ЗУБ/ и това опасение да е в причинна връзка със ситуирането й извън страната, както и с невъзможността или отказа й да се ползва от закрилата на държавата на произхода си или да се завърне в нея. Такива опасения не произтичат и от информацията, предоставена пред интервюиращия орган. Сирийската гражданка не съобщава факти и събития, относими към дефинираното в чл. 8, ал. 4 ЗУБ "преследване" - нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, обусловили напускането на Сирия и нежеланието да се завърне там. От съществено значение е и фактът, че децата на Х. С. Ж. са останали да живеят в Сирия, тримата й братя и сестри- също. Обстоятелството, че последните не са напуснали Сирия налага извод за ниската степен на вероятност да бъдат изложени на реална опасност от тежки посегателства, което би следвало да важи и за кандидатката за закрила. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,