Решение № 9993 от 26.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13866/2014 г.

Решение № 9993 от 26.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13866/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г. в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С., срещу решение № 5582 от 28.08.2014 г. по адм. дело № 9776 по описа за 2013 г. на административен съд - С. град. С него по жалба на Л. С. Т., едноличен търговец с фирма ЕТ " Л. Т." е отменен ревизионен акт № 2181209267 от 6.06.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с решение № 1540 от 9.09.2013 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. С., в частта относно непризнатото право на данъчен кредит по фактури, издадени от "ЕМ СИ ЕМ ГРУП" ЕООД в общ размер от 16 227.08, за данъчни периоди м. 05.2010 г., м. 07.2010 г., м. 12.2010 г. и м. 01.2011 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което се отхвърли жалбата срещу оспорения ревизионен акт, както и се присъдят съдебни разноски според изхода от делото. Ответната страна по касационната жалба - ЕТ " Л. Т." оспорва същата като неоснователна лично, чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК и чрез адв. Ц. Б., негов процесуален представител. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор М. Б. дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - С. град е бил сезиран с жалба от Л. С. Т., едноличен търговец с фирма ЕТ " Л. Т." срещу ревизионен акт № 2181209267 от 6.06.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с решение № 1540 от 9.09.2013 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. С.. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговеца в изпълнение на решение № 2024 от 7.08.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП"-гр. С., по прилагането на ЗДДС за ревизирани данъчни периоди м. 05, м. 07, м. 09, м. 10 и м. 12.2010 г., както и за периоди от м. 01. до м. 05.2011 г. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от конкретно посочени доставчици, като при съдебното обжалване на същия, той е отменен като незаконосъобразен само в частта относно непризнатото право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Е. С. Е. Груп" ЕООД в общ размер от 16 227.08, за данъчни периоди м. 05.2010 г., м. 07.2010 г., м. 12.2010 г. и м. 01.2011 г. Касационна жалба срещу останалата част от съдебното решение, с която е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу ревизионния акт по отношение на останалите доставки от останалите преки доставчици "Нико мес ЕООД и "Меспа" ЕООД не е постъпвала и решението в тази му част е влязло в сила. В мотивите на обжалваното решение в посочената част подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните доказателства и доказателствени средства - съдебно-счетоводната експертиза, възраженията в първоинстанционната жалба и приложената материалноправна норма, на което основание е отказано правото на данъчен кредит. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. От прекия доставчик "Е. С. Е. Груп" ЕООД са издадени 4 броя фактури с предмет на доставките покупка на месо. В ревизионното производство са изискани и представени доказателства от ревизираното лице, като е извършена насрещна проверка на прекия доставчик, както и на предходни доставчици - "Ш. С. Б." ЕООД и на "Николов трюк експорт" ЕООД. Такива проверки са осъществени и на "Солинекс" АД, както и на "Изида" ООД, търговски дружества - собственици на хладилни камери. От тях са представени документи и обяснения по повод връчени им ИПДПОТЛ. Административният орган с оглед на така събраните доказателства относно доставките, прехвърлянето на собствеността върху предмета им, тяхното съхранение и транспортиране, е направил извод за липсата на реално, действително осъществени такива, поради което е отказал правото на данъчен кредит. Административният съд при формиране на изводите си за незаконосъобразност на ревизионния акт в частта му относно правото на приспадане на данъчен кредит по доставките от "Е. С. Е. Груп" ЕООД се е позовал както на събраните доказателства в административното производство, които са били представени от ревизираното дружество, така и на тези, изходящи и представени от търговските дружества, които са били проверени от ревизиращия екип. Съдът се е позовал и на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение след преглед на счетоводството на ревизираното дружество и на посочените писмени доказателства, за редовно водене на същото от последното. По процесните фактури е осъществено осчетоводяване, извършено е начисляване на ДДС, както и плащане по тях в брой и по банков път. По под на поставена задача експертът е констатирал и последваща реализация на стоката, като изрично е посочил, че ревизираният субект е ползвал конкретна складова програма. По отношение на конкретния пряк доставчик е направил извод също за редовно водено счетоводство. При обсъждане на основният спорен момент от фактическа страна по делото, а именно реалността на доставките съдът подробно е посочил на кои писмени доказателства се е позовал, а това са процесните фактури, товарителници за извършен превоз на стоките до едноличния търговец - жалбоподател, придружаващи движението на стоките документи, които ги квалифицират по вид и количество и съдържат данни за мястото, на което са товарени. Позовал се е също на представени документи от предходните доставчици и собственици на хладилни бази, на осъществено плащане по всички доставки от т. н. стокова верига, договори, включително и за наем на хладилни камери. Първото касационно възражение е насочено към обобщената според касатора преценка за реалност на доставките, основаваща се само върху заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Това възражение е неоснователно. Съдът подробно в мотивите на акта си е изложил фактите по делото и какви доказателства са събрани в административното производство. Също така съдът подробно е обсъдил заключението на съдебния експерт, прието в съдебно заседание от 18.03.2014 г., в което е участвал процесуален представител на приходната администрация. Същият не е задавал въпроси и не е оспорвал същото. За точност следва да се посочи, че съдът е обсъдил коректно доказателствата и заключението по съдебно-счетоводната експертиза, като ги е преценявал в тяхната съвкупност и съпоставимост, след което е изложил правните се изводи. Второто касационно възражение е насочено към неотчитане от страна на съда на специфичността на предмета на доставките, както на процесните такива, така и на предшестващите такива, а именно храна от животински произход, и на факта, че всички търговци - преки доставчици и предходни такива са осъществявали дейността си в нарушение на нормативните изисквания и правилата за контрол при производство, съхранение и търговия с такива стоки. Касаторът се позовава на конкретни разпоредби - чл. 7, ал. 2, т. 5, на чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, на чл. 12 от Закона за храните, като застъпва становището, че нарушаването им както от прекия и другите доставчици, така и от търговските дружества, притежаващи или стопанисващи хладилни камери. Нарушенията са относно липса на регистрационен номер, съответно притежаване на разрешителни и лицензии за търговия и съхранение на храна от животински произход, предназначена за човешка консумация. Според касатора този факт води до преценка, че доставчиците на посочената категория стока, по изложените причини, не се явяват доставчици по смисъла на чл. 11 от ЗДДС и получателят - ревизираният субект знае това обстоятелство. Издаваните първични счетоводни документи са съставени само и с цел получаване на данъчна облага, без действително да документират извършена облагаема доставка. Третото касационно възражение е именно в тази насока, че въпреки липсата на легална дефиниция на понятието "данъчна измама", то следва да се приложи общоприетия смисъл в обществото и съобразно основните принципи на правото. Така данъчна измама е всяко действие или бездействие, водещо до въвеждане в заблуждение, целящо или имащо за краен резултат ощетяване на бюджета. Упражняването на данъчен кредит с фактура, по която не е осъществена реална доставка от лицето, издало фактурата, предполага, че получателят е знаел, че упражнява неправомерно правото на приспадане на данъчен кредит. Наличието на фактура не се явява достатъчно основание, за да се приеме, че реално е извършена доставка, още повече тя не е данъчно събитие по смисъла на закона, а частен документ, от който се черпят изгодни правни последици. Настоящият съдебен състав не възприема като основателни второто и третото касационни възражения. Действително при установени нарушения на норми, законови и подзаконови, чрез които се урежда търговията, транспортирането, съхранението и пр. на такава категория, на участващите в нея следва да бъде търсена отговорност и тя е административно-наказателна, така както е уредена в съответните законови и подзаконови нормативни актове. Фактът на такива нарушения не би следвало да води и до друга санкция, каквато се явява непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит, още повече в съответните данъчни материалноправни норми също е предвидена административно-наказателна отговорност. Тези обстоятелства се преценяват и конкретно по всеки един правен спор, а в случая той е относно законосъобразното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. При посочените по-горе писмени доказателства, за наличието на които не се спори и които сами по себе си не са оспорени като годни доказателства, само на основание на посочените нарушения не следва да се препятства упражняването на правото на приспадане именно защото са налице доказани факти, обуславящи признаването на самото право, както и такива относно неговото упражняване. Във връзка с това следва да се направи извод и относно наличието или не на данъчна измама. Изложените от касатора доводи по принцип са правилни, но преценени в конкретния спор, са неоснователни. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна могат да се присъдят съдебни разноски за настоящата инстанция, но по делото не са представени доказателства за реализирани такива, а именно за адвокатско възнаграждение. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение