Решение № 9571 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2245/2017 г.

Решение № 9571 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2245/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - П., чрез пълномощника му - Д. В., против решение № 393/12.01.2017 г. по адм. дело № 294/2016 г. на Административен съд Х., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон - основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: "К. С. К" ЕООД, гр. Х., редовно призовано, не се представлява. От същото е постъпил писмен отговор, чрез пълномощника му - адв. Зафирова, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Х. е отменил Решение № 732/28.04.2016 г. на началник М.-П., с което на "К. С. К" ЕООД е определена нова митническа стойност и доплащане на ДДС, в размер на 1 557.94 лв. по ЕАД № 16ВG003012Н0000055/11.01.2016 г., като незаконосъобразно. За да постанови този правен резултат съдът е обсъдил представените по делото: договор за продажба на тъкани от 1.01.2016 г. между "М. И. Т. К. С. В. Тикарет" ООД, Турция, като продавач и "К. С. К" ЕООД, като купувач, търговска фактура № 224508/8.01.2016 г. за продажба на 1243.48 кг. трикотаж, 51 бр. топа, на обща стойност 1616.42 USD, сертификат за движение на тези стоки от държавата износител - Турция до държавата вносител - България, Опаковъчен лист от 8.01.2016 г. с описание на стоката, извлечение от валутен превод от 3.02.2016 г. за извършено плащане и др., които установяват, че вписаната в декларацията митническа стойност на закупената от турското дружество стока-трикотаж, отговаря на договорената по издадената търговска фактура и извършено плащане. Според съда органът не е изложил никакви мотиви защо не приема тези доказателства и защо е пристъпил към определяне митническата стойност на внесените стоки по критерия на чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент № 2913/92 на Съвета относно създаване на МК на Общността, а именно по "договорната стойност на сходни стоки", елиминирайки без каквито и да са мотиви критерия по б. "а" на същата разпоредба. Необсъждането на представените от дружеството доказателства и отсъствие на активност при служебното събиране на доказателства за установяване стойността на идентични или сходни стоки, е довело до неизясняване на фактите и обстоятелствата, с което са нарушени чл. 35 и чл. 36 АПК. Позовал се е и на нарушение на чл. 102, ал. 2 от ППЗМ допуснато от органа, поради неуведомяването на оспорващото дружество за мотивите, на които се основават съмненията му за митническата стойност на внесените стоки по процесното ЕАД. Изложеното го е мотивирало да приеме, че акта е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а в резултат на това е допуснато и нарушение на материалния закон, вкл. и в частта на задължението за лихви - основания за отмяната му по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК. Така постановеното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗМ регламентира, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната стойност, която реално е платена или подлежаща на плащане, коригирана по чл. 38 ЗМ. Само в случай, че тази стойност не може да се определи по чл. 35 ЗМ, се преминава към определянето й по реда на чл. 36 ЗМ в поредността на методите по ал. 2, т. 1 - 4, докато условията на първата по ред разпоредба позволи нейното прилагане. Правилно първоинстанционният съд е установил, че митническият орган не е изложил никакви мотиви, защо не е приел декларираната стойност на внесените стоки, така както е посочена в митническата декларация, в търговската фактура и в опаковъчния лист от 8.01.2016 г. издадени от турския продавач и данните за извършено плащане, чрез валутен превод на сумата от 1616.42 долара, на 3.02.2016 г. по процесната фактура. От тях се установява безспорно, че стойността по фактурата и митническата декларация съвпадат. Освен това по делото е представена декларация от турската фирма-износител, че фактурната цена е действително платена. Следователно, по този начин се установява факта на реално получаване на стойността на стоките по фактурата, което обуславя приложение на чл. 35 ЗМ, а не на чл. 36 ЗМ. Съгласно чл. 4 от договора за продажба, между страните е уговорено, че стоките ще бъдат описани в опаковъчен лист, изготвен от турското дружество-продавач, преди износа за "К. С. К" ЕООД, България, което е направено, видно от представения на стр. 33 от делото Опаковъчен лист, съдържащ данни за стоката, нейния състав, брой топове, тегло в кг. и обща цена. Единичната цена на за килограм е вписана в издадената търговска фактура № 224508/8.01.2016 г. При тези данни изводът на първоинстанционният съд за незаконосъобразност на оспорения акт, поради противоречието му с материалния закон- чл. 35 от ЗМ, се явява правилен. Налице е международен договор за продажба и други писмени доказателства, които установяват, че е налице договорена стойност на внесените стоки по процесната ЕАД, която е реално платена, поради което митническата стойност на тези стоки е следвало да се определи по реда на чл. 35, ал. 1 ЗМ, а не по реда на чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗМ. Позоваването от страна на митническите органи на 2 бр. ЕАД от 12.12.2015 г. и от 7.12.2015 г. за извършен внос на сходни стоки, въз основа на които е увеличена митническата стойност на процесните стоки, без посочването на други данни за този анализ и без мотиви защо не може да се приеме митническа стойност на стоките, декларирана от дружеството-вносител по реда на чл. 29, § 1, или по реда на чл. 30, § 2, б. "а" от Регламент 2913/92 на Съвета, не обосновава приложението на чл. 30, § 2, б. "б" от цитирания Регламент, съответно на чл. 36 ЗМ за определяне митническата стойност на процесните стоки. Поради това законосъобразно е прието от съда, че не може да се приеме наличие на основателно съмнение по смисъла на чл. 102, ал. 1 ППЗМ в митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност и за прилагане на чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗМ. Настоящата инстанция споделя и останалите изводи на съда, за незаконосъобразност на оспореното решение, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, каквито са: необсъждането на всички доказателства представени от ответното дружество, неизпълнение на служебното начало за събиране на достатъчно доказателства за наличие на внос на "идентични" или "сходни" с процесните стоки, неизлагане на мотиви за наличие на обстоятелства, че декларираната митническа стойност е занижена и че не е реалната договорна стойност на внесената стока, противоречие между мотиви и диспозитив на оспореното решение, в частта на установеното задължение за лихви в мотивите на акта, без да е отразено в диспозитива му, нарушение на чл. 102, ал. 2 ППЗМ. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Искането за разноски на ответното дружество е недоказано. В представения договор за правна защита и съдействие на адв. Зафирова, от 6.06.2017 г., е отразена договорената за процесуално представителство сума в размер на 900 лева, но липсват данни за реалното й изплащане - в брой или по банков път, поради което не се дължи присъждането й. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,