Решение № 4413 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11507/2017 г.

Решение № 4413 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11507/2017 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Р. Д. К." АД със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "А. С." .... /съдебен адрес: гр. С., ул. "Г. С. Р." № 133, ет. .../, подадена чрез процесуалния му представител адв. Б., против решение № 5291 от 23.08.2017 г. на Административен съд - С. - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 12246/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 2111201620/16.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 75/14.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - С. при ЦУ на НАП, в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 789.93 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите на касатора са за неправилно приложение на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС вр. чл. 6 и чл. 9 от същия закон и решенията на СЕС по тълкуване на нормите на Директива 2006/112, касаещи приспадането на ДДС. С. него по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи изпълнението на рекламните услуги, като преди всичко излъчването на рекламни клипове се доказва от представените заявки и сертификати, а публикациите в интернет от заключението на СТЕ и представените спецификации. С. са получени и вложени в осъществяваната от дружеството независима икономическа дейност. За доставките, осъществени през 2006 г., данъкът е платен по ДДС сметка на доставчика изцяло. В открито съдебно заседание е направено възражение за изтекла абсолютна погасителна давност. Претендира се отмяна на решението на АССГ и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. С. и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 789.93 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2111201620/16.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 75/14.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - С. при ЦУ на НАП С него на ревизираното дружество са установени задължения за ДДС в общ размер 125 993.28 лв. и лихва - 74 287.77 лв. в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС вр. чл. 6 и чл. 9 от същия закон по фактури: 56/12.09.2007 г., 60/14.09.2007 г., 90/28.09.2007 г., 80/20.09.2007 г., 74/18.09.2007 г., 99/09.10.2007 г., 113/29.10.2007 г., 107/22.10.2007 г., 104/18.10.2007 г., издадени от ЕТ "Н. - Р. П." с предмет алкохолни напитки; 188/12.10.2007 г., 191/23.10.2007 г., 197/31.10.2007 г., 221/29.11.2007 г., 264/28.12.2007 г., издадени от "Б. И." ЕООД, с предмет частични и окончателно плащане по договор за реклама; № 116/28.12.2006 г. и 186/31.12.2007 г., издадени от "А. Б." ЕООД, с предмет плащане по договор за реклама и излъчена реклама. Първостепенният съд правилно е приел, че оспорването на РА е допустимо, че оспореният РА е издаден от компетентен орган по приходите в съответствие с изискването на чл. 118, ал. 2 ДОПК и чл. 119, ал. 2 ДОПК в приложимите редакции, след надлежно възложено от компетентен орган ревизионно производство, оправомощен със заповед № РД-01-6/05.01.2010 г. на директора на ТД на НАП - С.. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ като валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата, определящи родовата и местна подсъдност съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, в законен състав, съгласно чл. 164 АПК и по допустимо оспорване според изискванията на чл. 156, ал. 1 ДОПК. Основателно е възражението на жалбоподателя за изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК в приложимата редакция, според който с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Съгласно чл. 89, ал. 1 ЗДДС данъкът за съответния данъчен период следва да бъде внесен в срока за подаване на справката-декларация, а според чл. 125, ал. 5 ЗДДС този срок е до 14 - то число на месеца следващ данъчния период, за който се отнасят. Следователно задълженията за ДДС за данъчните периоди до м. ноември 2007 г. е следвало да бъдат платени през 2007 г. и давностният срок тече от 1 януари на 2008 г. На основание чл. 22, ал. 3 ДОПК е изтекъл на 1 януари 2018 г. По отношение на данъчните задължения за м. декември 2007 г. този срок не е изтекъл. Нормите, уреждащи давността, като материалноправни се прилагат занапред и нямат обратно действие, поради което допълнението в текста на чл. 171, ал. 2 ДОПК, обн. в ДВ бр. 94/2015 г. е в сила от 01.01.2016 г. и се прилага занапред. Разпоредбата на чл. 160, ал. 4, предложение второ ДОПК също не намира приложение в случая, тъй като давностният срок не е изтекъл в хода на ревизионното производство. Фактурата № 264/28.12.2007 г. е издадена от "Б. И." ЕООД във връзка с договор за реклама от 10.12.2007 г. чрез кабелен оператор "К. 0". Основателен е доводът на касатора, че представените по делото документи и заключението на вещото лице по назначената СТЕ, изготвено след посещение на адреса на управление на "В. ЕР ЕН" ЕООД в гр. Б., и оглед на работните станции на кабелния оператор, рекламният клип на "Р. Д. К." АД, подробно описан, е изработен в студиото на К. 0 и излъчен в програмната схема на същия през посочените в сертификатите периоди. Представен е договор за закупуване на рекламно време, сключен между "А. Т." ЕООД и ЕТ "Г. С. - В. ЕР ЕН", Удостоверение от КРС за регистрация по обща лицензия за разпространение на телевизионни програми, издадена на ЕТ "Г. С. - В. ЕР ЕН", заявки за излъчване на рекламен клип в програмната схема на кабелен оператор К. 0, вкл. за периода м. януари 2008 г. с възложител "А. Т." ЕООД и изпълнител ЕТ "Г. С. - В. ЕР ЕН", в които се открива клиент "Р. Д. К.", спецификация от Кабелна и ефирна телевизия В. ЕР ЕН-Б. от 03.12.2007 г. за излъчени посочените в договора брой излъчвания на рекламен клип на "Р. Д. К." в ефира на кабелен оператор на К. 0, вкл. и за м. януари 2008 г. Фактура № 186/31.12.2007 г. е издадена от "А. Б." ЕООД във връзка с договор за реклама в интернет. Установено е по делото, че жалбоподателят разполага с рекламен банер, публикуван по договор за излъчване на реклама чрез интернет, подробно описан в заключението. Представени са сертификати, удостоверяващи излъчването в електронните издания с посочените интернет адреси. Така установеното от фактическа страна дава основание да се приеме, че доставка на рекламна услуга е осъществена, след като са представени доказателства за възлагане излъчването от доставчик "А. Т." ЕООД и доставчик "К. 69" ЕООД, на които същото е превъзложено от преките доставчици, на кабелните телевизионни оператори, и доказателства за изпълнение, установяващо излъчванията според договорите, както и наличие на самите рекламни клипове. По изложените съображения касационната жалба е основателна и оспореното решение на първоинстанционния съд следва да се отмени като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение