Решение № 13353 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9562/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция Изпълнение на наказанията, гр. София срещу Решение 25671 от 28.07.2025 г. на Административен съд София-град по административно дело 3413/2025 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на Главна дирекция Изпълнение на наказанията срещу Решение ЛС-04-135/07.03.2025 г. на ръководителя на Програмния оператор на Програма Правосъдие по Норвежкия финансов механизъм за определяне на финансова корекция в размер от 10 % от допустимите разходи по договор 712 от 20.01.2022 г. с изпълнител Билдинг ТД ЕООД за нарушение на чл.2, ал.2 и чл. 59, ал.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), представляващо нередност по т. 11 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередностите, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата за посочване на нередности). Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Доводът за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът обосновава с липса на собствени мотиви на съда и необсъждане на всички възражения и доводи от жалбата. Сочи, че съдът не е направил собствен анализ на приложената техническа спецификация и количествено стойността сметка, които са част от документацията на поръчката, за да прецени обективно мащаба и функционалната сложност (предвидено е преустройство на две сгради); многообразни и продължителни строително-монтажни работи в действаща среда със завишени изисквания за сигурност; електро и слаботокови системи с висок риск при дефект; ВиК и ОВК, пряко свързани със санитарно-битови и здравни изисквания; покриви и фасади, с обща площ над 1000 кв.м., режим и контрол (строителен, авторски и инвестиционен), които следва да се осъществяват в режим на активно действащ затвор в присъствие на множество лишени от свобода лица и персонал, което създава повишен оперативен и обществен риск. Счита, че анализът на всички особености на предвидените по предмет, сложност, количество и обем работи обосновават като съответно изискването за застраховка Професионална отговорност на стойност 300 000 лв., независимо, че строежът е от трета категория съгласно чл. 137 от Закона за устройство на територията и минималното изискване за тази застраховка е от 200 000лв, както и че това се допуска от нормата на чл. 59, ал.2 ЗОП. Обосновава още, че Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството установява минимални застрахователни суми, като застраховка над минимума е допустима, когато е обоснована от съответен риск, а в случая е налице завишен риск в няколко направления живот/здраве, сигурност, противопожарна/евакуационна безопасност, експлоатационната надеждност при критични ситуации. Изтъква също така, че изискването не е съществувало в първоначалния вариант на документацията на поръчката, а е добавено по препоръка, направена от Програмния оператор по линия на предварителния контрол, който в нарочно писмо от 12.06.2020 г. е указал на възложителя в критерия за наличие на застраховка, изрично да посочи размер застрахователната сума, а не да препраща към нормативен акт. Въз основа на препоръката строителните експерти са дефинирали конкретния размер на застрахователната сума на задължителната застраховка, поради което обосновава че не е налице нарушението, посоченото в оспорваното решение за определяне на финансова корекция. Обосновава, че е налице известна разлика между понятията за нередност при разходването на средства от Европейските фондове и това съгласно дефиницията, дадена в чл.12.2 от Регламента за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2014 -2020 (НФМ), относимо към настоящия казус. Конкретно сочи, разликата при елемента вреда, като счита че съгласно дефиницията дадена в Регламента за изпълнение на НФМ се иска да е налице засягане на изпълнението на НФМ, докато при общия случай на нередност при разходването на средства от Европейските фондове е достатъчно нарушението да има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза. Сочи, че съдът никъде в решението си не коментирал елементите от фактическия състав на нередността по Регламента за изпълнение на НФМ и как се отразят те на приложението на т. 11 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередностите, въпреки нормата на §1, т.3 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за посочване на нередностите. По тези причини обосновава, че не е налице нито една от хипотезите на нередност по т. 11, за която да бъде определена финансова корекция. Иска от съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспореното решение за определяне на финансова корекция. Касаторът се представлява от пълномощник В. В., поддържа жалба по изложените в нея основания и претендира присъждане на сторените в две инстанции разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. Ако касационната жалба бъде отхвърлена като неоснователно, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната стана, в случая че такова бъде претендирано. Ответникът ръководителят на Програмния оператор на Програма Правосъдие по НФМ, чрез юрисконсулт Маринова счита касационната жалба за неоснователна. В писмен отговор, излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за законосъобразност на оспорения акт. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна, но по съображения различни от изложените в нея. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Пред Административен съд София-град е оспорено Решение Л04-135/07.03.2025 г. на ръководителя на Програмния оператор на Програма Правосъдие по НФМ за определяне на финансова корекция в размер от 10 % от допустимите разходи по договор 712 от 20.01.2022 г. с изпълнител Билдинг ТД ЕООД за нарушение на чл.2, ал.2 и чл. 59, ал.2 ЗОП, представляващо нередност по т. 11 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередностите. Съдът преценява законосъобразността на същото въз основа на всички основания за оспорване на чл. 146 АПК като относно компетентността на административния орган да издава такива актове, приема че със Заповед Лс-04-128/04.03.2025 г. министърът на правосъдието възлага функциите на ръководител на Програмния оператор на програма Правосъдие на издателя на оспорения акт В. Д., а съгласно чл. 5.6, б. х от Регламента за изпълнение на НФМ Програмният оператор има правомощие да определя финансови корекции и да делегира това правомощие, поради което решението е издадено от компетентен орган. Съдът излага подробни мотиви и относно другите основания за оспорване на административния акт по чл. 146 АПК като приема, че оспореното решение е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон е издирен и приложен правилно, съобразена е неговата цел, поради което заключва че решението за определяне на финансова корекция отговаря на всички законови изисквания, а жалбата срещу него е неоснователна и я отхвърля. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилен е изводът на съда, че оспореното пред него решение за определяне на финансова корекция е издадено от компетентен орган. Първоинстанционният съд не е установил точно и пълно съдържанието на Заповед ЛС-04-128/04.03.2025 г. на министъра на правосъдието, с която последният определя В. Д. за ръководител на Програмния оператор на програма Правосъдие и изброява правомощията, които ѝ предоставя. Заповедта е приложена на л. 133 от първоинстанционното дело. Между изброените правомощия няма посоченото такова относно определянето на финансови корекции за установени нередности. Правомощието за определяне на финансова корекция за установена нередност не следва да се извежда по тълкувателен път от регламентираните правомощия на Програмния оператор в чл. 5.6 от Регламента за изпълнение на НФМ, както е направил първоинстанционния съд. Програмен оператор по програма Правосъдие по Норвежкия финансов механизъм 2014 -2021 е Министерство на правосъдието, а като негов ръководител министърът на правосъдието се явява ръководител на Програмния оператор. Последният безспорно има съгласно чл.5.6, § 1, б. v от Регламент за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2014 2021 правомощието да предприема всички действия и мерки за предотвратяване, разкриване и елиминиране на всички случаи на предполагаеми или действителни нередности, че те са разследвани бързо и ефективно и надлежно съобщавани и отстранени, включително извършването на всякакви финансови корекции, които са подходящи. Безспорно е, че ръководителят на Програмният оператор може да възложи функциите си на друг служител с изрична заповед, каквато се явява Заповед ЛС-04-128/04.03.2025 г. на министъра на правосъдието. Спорен е въпросът в какъв обем министърът в качеството му на ръководител на Програмния оператор е делегирал с посочената заповед правомощията си на В. Д., която е издател на оспорения по настоящото дело акт за определяне на финансова корекция. Компетентността на административния орган е сърцевината принципа за законност, съгласно който административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона (чл.4, ал.1 АПК). Следователно правомощията не могат да се предполагат, а следва да са изрично уредени в закон. Както това е валидно за законоустановената компетентност на административния орган, в случая за Програмния оператор, така същото се отнася и при делегиране на правомощията, като първо се започва с проверка дали делегиращият орган сам притежава съответното правомощие и има ли право по закон да го възлага на друго лице. В случая тези две условия са налице. Програмният оператор има отговорност възложена му по закон да предприема всички действия и мерки по установяването на нередност и определянето на финансови корекции за тях, наред с всички други правомощия, посочени в чл.5.6, § 1, б. а х от Регламент за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2014 2021, но със Заповед Лс-04-128/04.03.2025 г. министърът на правосъдието е възложил на В. Д. само част от правомощията си като ръководител на Програмния оператора на програма Правосъдие, между които не е това за установяване на нередност и определянето на финансова корекция за нея. Принципът за законоустоневеност на компетентността не допуска по тълкувателен път да се извежда дадено правомощие на административния орган, поради което при делегиране също не може по тълкувателен път да се разшири обема на делегираните правомощия. Само административният орган, който по закон е титуляр на съответните правомощия има право да прецени кои от тях да делегира, на кои лица и за какъв период, което изключва тълкуването и разширяването на обхвата извън изрично посоченото. Делегирането винаги е ограничено и конкретно, и всяко правомощие следва да е посочено изрично. Липсата на изрично посочване на правомощието за установяване на нередност и определяне на финансова корекция за нея, представлява липса на компетентност, която не е отчетена от първоинстанционния съд. Липсата на компетентност на издателя на оспорения акт да постановява акт с такъв предмет, прави последния нищожен. Изводът е в съгласие с Тълкувателно решение 4 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС, където е посочено: Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем, както и че издаването на административен акт без необходимата компетентност води до нищожност на акта. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който не съответства на материалния закон и доказателствата по делото. При това положение е безпредметно настоящият съд да се произнася по всички останали изводи на първоинстанционния съд относно основанията за оспорване по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 АПК. Налага се извод, че първоинстанционният съд не е установил точно всички относими към предмета на доказване факти кое длъжностно лице е подписало оспорения акт, в какво качество и имало ли е правомощие за това към датата на издаване на акта. Посоченото прави правните му изводи необосновани, а постановеното решение неправилно поради несъответствие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а оспореният административен акт обявен за нищожен поради липса на компетентност на издателя да издава актове с такъв предмет. С оглед на изхода от спора, искането на касатора на основание чл. 143, ал. 1 АПК за присъждане на направените в производството разноски е основателно и следва да бъде уважено. Настоящият касатор е бил представляван от юрисконсулт и пред двете инстанции, а е направил и разноски за държавна такса в общ размер от 2 583,63 лв. за двете инстанции. В полза на касатора следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, определя в размер на 200 (двеста) лева за всяка инстанция или общо 400 лева. Министерство на правосъдието - юридическото лице, в чиято административна структура е органът, издал оспорения административен акт и ответник по делото следва да заплати в полза на касатора, разноски по делото в размер на 2983,63 лева, общо за двете инстанции. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение