Решение № 113 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1166/2019 г.

Решение № 113 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1166/2019 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Белберов, чрез процесуалния му представител адв. Т. Чакъров срещу решение № 6851/20.11.2018 г. по адм. дело № 1838/2018 г. на Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост на съдебното решение, поради което се иска неговата отмяна. Ответната страна – Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията) в писмен отговор по касационната жалба счита същата за неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в пледоарията му по делото. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите, развити в касационната жалба, констатира, че тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Х. Белберов срещу решение № 2-696 от 9.08.2016 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). За да постанови този резултат съдът е приел, че са спазени съществените изисквания за форма на акта, чиито реквизити по отношение обявяването на дейност като секретен сътрудник са посочени в чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА – трите имена на жалбоподателя по документ за самоличност; датата /след проверка в Национална база данни Население/ и мястото на раждане; структура, в която е осъществявано сътрудничеството; псевдоним – "Петров" и "Марков"", като са описани и документите, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 от закона; публична длъжност, заемана от оспорващия – секретен сътрудник – агент към ОУ на МВР – Сливен- ДС, по линия на ВГУ. Приел е също така, че всички реквизитите по чл. 29, ал. 2, т. 2, предл. 5 от закона - качеството, в което е осъществявано сътрудничеството по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА - дали се касае за резидент, агент, съдържател на явочна квартира, съдържател на секретна (конспиративна) квартира, осведомител, доверено лице или информатор, са налице в решението, конкретизация на качеството, в което е осъществявано сътрудничеството от жалбоподателя е налична в документите по смисъла на чл. 25, т. 3 от закона, въз основа на които е прието същото. Отбелязано е, че в процесното административно производство органът упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност – без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. Така постановеното решение е правилно. Не са налице отменителни основания. Законосъобразността на решението на комисията, с което се установява и обявява принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, предпоставя кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: лицето да е от категорията лица, посочени в чл. 26 във връзка с чл. 3, и по отношение на него да съществуват доказателства за наличие на дейност като агент. В чл. 25, т. 3 от закона са изброени документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към ДС. Редакцията на посочената разпоредба е ясна и не изисква кумулативна даденост на изброените документи. Според закона достатъчно е документите, съгласно които комисията постановява своето решение, да са от кръга на изброените в чл. 25 и да отговарят на легалното определение на "документ" съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Това в конкретния случай е налице (приложени са извлечение от регистрационен дневник, данните по картони – Обр. 4, Обр. 6, съдържащ информация, че Х. Белберов, [дата на раждане], е вербуван на 19.02.1975 г., с псевдоним – "Петров" и "Марков", категория секретен сътрудник - агент към ОУ на МВР – Сливен – ДС, по линия на ВГУ. В данните от картоните, в които под № 77632 и № 38992 се съдържат: дата на вербовка – 19.02.1975 г., поделението в което е осъществявал сътрудничеството – ДС – С., псевдонимите "Петров" и "Марков"категорията на секретен сътрудник – агент, арх. № на л. д. № Iа-997–С., както и писмо с протокол за унищожаване на делото с вх. № 1891/1990 г. на МВР – Отдел Трети – ДС. Напълно съвпадат данните отразени в регистрационните дневници, съдържащи се в кориците на делото, поради което съдът е направил правилния извод, че комисията е издала законосъобразно решение. Правомощието на комисията по чл. 4 от ЗДРДОПБГДСРСБНА съгласно разпоредбата на чл. 24 от същия закон е ограничено до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от закона. Начинът на установяване на наличие на дейност, възприет от законодателя, сочи законовата презумпция, според която при наличие на съответните документи или данни в справочните масивни законът предполага наличие на дейност. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва обстоятелството имало ли е реална (активна) агентурна дейност или същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие и без да е извършвало дейност. С други думи, при сега действащия закон комисията, действайки при обвързана компетентност, е длъжна при установена единствено само регистрация да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от закона. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,