Решение № 15374 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8541/2010 г.

Решение № 15374 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8541/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Коста Петров Костов срещу решение № 67 от 16.03.2010 г. на Административен съд - Стара Загора, постановено по адм. дело № 644 от 2009 г. по описа на съда. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Костов срещу заповед № РД-25-2191 от 25.09.2009 г., издадена от кмета на община Стара Загора. С жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, поради неправилно прилагане на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи на първоинстанционния съд - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - кметът на община Стара Загора, не се представлява в съдебно заседание. Представя писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество същата е неоснователна, при следните съображения: С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 145, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № РД-25-2191 от 25.09.2009 г. на кмета на община Стара Загора. С нея е прекратено действието на договор за наем с жалбоподателя Коста Петров Костов относно общинско жилище, находящо се в гр. Стара Загора, ул. "Христо Ботев" № 124. Като фактическо основание за издаването на процесната заповед е посочено неизпълнението от страна на наемателя на договорното му задължение за заплащане на наемната цена за 29 месеца. Като правно основание са посочени разпоредбите на чл. 46, ал. 2, във вр. с чл. 44, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост. За да отхвърли оспорването като неоснователно, съдът е приел, че административният орган е установил съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваната заповед, а именно че двадесет и девет месеца наемната цена, дължима на общината като наемодател, не е заплащана от наемателя Коста Костов. Този факт не се оспорва от страните и в настоящото производство. Във връзка с направено оспорване от страна на жалбоподателя, по делото е била назначена и изслушана съдебно-графологична експертиза, по която вещото лице е заключило, че подписите, положени върху договора за наем от 12.10.2007 г., молба от същата дата и декларации, са положени от Коста Костов. Подробно е обсъдено основното възражение на жалбоподателя с оглед твърдението му, че не е било налице възникнало наемно правоотношение с Общината. Прието е, че ирелевантни са за настоящото производство обстоятелствата относно законосъобразността на заповедта за настаняване в общинското жилище. Въз основа на тези изводи първоинстанционният съд е приел, че оспорваната заповед е законосъобразна. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал правния си извод върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗОбС. От данните по делото се установява, че със заповед № 999 от 23.05.2007 г. на зам. кмета на община Стара Загора, действащ при условията на заместване, Коста Петров Костов е настанен в общинско жилище, находящо се в гр. Стара Загора. Като мотиви са посочени - изменение на заповед № 1989/16.12.2004 г. поради смърт на титуляра, като не се оспорва от касатора, че титуляр на правото е бил неговият баща. На 12.10.2007 г. Костов е подал молба за сключване на наемен договор за процесното жилище, като към нея са приложени необходимите за това документи - декларация, че лицето не притежава собствено жилище, както и че е съгласен да го наеме. На същата дата е сключен договор за наем между Коста Петров Костов и община Стара Загора, съгласно настанителната заповед от 23.05.2007 г. Срок на договора е определен на три години, а наемната цена - в размер на 20.20 лева. По делото а представени писма от общината, в качеството й на наемодател, с които е поканила Костов да погаси задълженият си за наем. Писмата са придружени с известя за доставяне, в които е отбелязано, че пратката не е потърсена. Пред настоящата инстанция е представено решение на Старозагорския административен съд по адм. дело № 647/2009 г., с което по жалба на Коста Петров Костов е обявена нищожността на настанителната заповед, въз основа на която е сключен наемния договор между страните. Решението е влязло в сила на 18.08.2010 г. По отношение твърденията на касатора, че не е подписвал документите, иницииращи производството по сключване на договора за наем, настоящата съдебна инстанция намира, че поради факта, че възраженията в тази насока са изследвани вече пред административния съд, същите не следват да се обсъждат отново. По отношение представеното решение на Старозагорския административен съд, с която е обявена нищожността на настанителната заповед, настоящата инстанция намира, че това обстоятелство е ирелевантно за съдебното производство по оспорване законосъобразността на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая при издаването на обжалваната заповед са били налице всички условия по ЗОбС и подзаконовите нормативни актове за прекратяване на договора за наем. Последващото обявяване нищожността на настанителната заповед с решение на Старозагорския административен съд (влязло в сила на 18.08.2010 г.) не прави прекратяването на договора незаконосъобразно, защото към датата на издаване на заповедта са били законоустановените предпоставки за това. Следва да се добави, че в този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и при констатирано договорно неизпълнение за плащане на наеманата цена, той е законово задължен да постанови прекратяване на наемното правоотношение. Ето защо решението на административния съд като правилно, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,