Решение № 6219 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1795/2016 г.

Решение № 6219 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1795/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариника Чернева Съдебното производство по чл. 238, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 4 и т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по молба на "Ен Ар Консулт" ЕООД, гр. Хасково, представлявано от управителя Б. В. Х., съдружник в Обединение "ЕН АР - ЕЖИС - РУБИКОН", с направено искане да се допусне отмяна на влязлото в сила решение № 13925 от 18.12.2015 г., постановено по адм. дело № 13264/2015 г. на Върховния административен съд - четвърто отделение. В молбата си за отмяна молителят твърди, че в решението, чиято отмяна се иска, не са били спазени указанията, дадени в решение № 12361/19.11.2015 г. по адм. дело № 7323/2015 г. на петчленен състав на ВАС. Твърди се липса на ясно разпределение на дейностите в споразумението за създаване на Консорциум ИМИ; липса на редовен документ за регистрация на съдружника "Инфарм" АД; липса на нотариално заверено пълномощно за представляващия Консорциума ИМИ; не е била удостоверена липса на обстоятелствата по чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП; липса на "еквивалентен документ" по чл. 166, ал. 7 от ЗУТ за "Инфарм" АД; липса на квалификация и опит на ключовите експерти на Консорциум ИМИ; недоказан опит в изпълнение на договори с предмет, сходен с предмета на поръчката; недоказан опит в упражняването на инжинерно - консултантски услуги при проектирането и строителството на подобни обекти. В молбата се твърди, че като краен резултат решение № 13925 от 18.12.2015 г., постановено по адм. дело № 13264/2015 г. на Върховния административен съд - четвърто отделение противоречи на влязлото в сила решение № 12361/19.11.2015 г. по адм. дело № 7323/2015 г. на петчленен състав на ВАС. Ответникът - КЗК - не взема становище по молбата. Ответникът "Метрополитен" ЕАД в съдебно заседание чрез процесуалният си представител и в подадено възражение срещу молбата за отмяна, по подробни съображения я оспорва като неоснователна. Ответниците - "Рубикон инженеринг" ЕАД, гр. Варна, с изпълнителен директор С. В.; "Ежис Рай" СА, регистрирано в ТР на гр. Лион, Франция, представлявано от К. М. Б. М. А., пълномощник; "Ежис България" ЕАД, гр. София, с изпълнителен директор К. М. Б. М. А., като участници в Обединение "Ен Ар - Ежис - Рубикон", не вземат становище по молбата за отмяна. Заинтересованата страна - Консорциум ИМИ, гр. София, ул. "Чаталджа" № 9, представляващ Обединението Х. в качеството му на упълномощен представител, чрез процесуалният си представител - оспорва молбата за отмяна в съдебно заседание и чрез подадено писмено възражение като неоснователна. Заинтересованите страни - "Метроконсулт БГ" ЕООД, гр. София, с управител О. Х.; "Инфрапроект Консулт" ЕООД, гр. София, с управител Р. К.-Р.; "Инфрам" АД, гр. Прага, Чехия, с изпълнителен директор инж. З. Й., представлявано от И. Т. в качеството му на пълномощник; "Инфрам" ЕООД, гр. София, с управител И. Т. - не вземат становище по молбата. Върховният административен съд - петчленен състав, като прецени допустимостта и основателността на искането за отмяна, намира, че е направено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, и разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения: Отмяната на влязло в сила съдебно решение е извънреден способ и разпоредбата на чл. 239 от АПК изчерпателно изброява слушайте, в които тя е допустима. За да е приложима хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК следва да се установи в настоящото производство, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Само при наличието на кумулативно необходимите предпоставки, съдът отменя неправилното решение. За да се допусне отмяна на това основание е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, тъй като фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. В конкретния казус е налице тъждество между страните, т. е налице е първата предпоставка от хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК. Не е налице предпоставката на чл. 239, т. 4 от АПК - за същото искане да е постановено между едни и същи страни друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Административно дело № 13264/2015 г. по описа на четвърто отделение на ВАС е образувано по жалба, подадена от Обединение "Ен Ар-ЕЖИС-Рубикон" ДЗЗД, с участници "Ен Ар Консулт" ЕООД, "Ежис Рай" СА, "Рубикон инженеринг" ЕАД и "Ежис България" ЕАД, с която се атакува решение № 103 от 04.02.2015 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка на КЗК № 42/2015 г. пред ВАС като касационна инстанция, а по адм. дело № 7323/2015 г. по описа на ВАС, петчленен състав на Първа колегия се прави искане от Обединение "Ен Ар-ЕЖИС-Рубикон" ДЗЗД и "Ен Ар Консулт" ЕООД като участник в обединението, за отмяна на влязлото в сила решение № 4861/29.04.2015 г. по адм. дело № 2613/2015 г. по описа на ВАС, тричленен състав, с което е оставено в сила решение № 103 от 04.02.2015 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК № 42/2015 г. Не е налице едно и също искане по двете дела, т. е. не е налице втората процесуална предпоставка. По едно от делата се прави искане за отмяна на решение на КЗК и ВАС действа като касационна инстанция, а по другото дело, ВАС е в извънинстанционно производство. В този смисъл не е налице и третата кумулативна предпоставка - за същото основание, защото са постановени два различни съдебни акта на две различни основания, отнасящи се за два отделни и различни актове: административен акт - решение № 103 от 04.02.2015 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК - 42/2015 г. и съдебно решение № 4861/29.04.2015 г. по адм. дело № 2613/2015 г. по описа на ВАС, тричленен състав. От изложеното е видно, че предмет на разглеждане по двете дела са различни актове - индивидуален административен акт и съдебно решение, т. е. не е налице изискването за "друго съдебно решение". От изложеното е видно, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 от АПК. В молбата за отмяна се навеждат и основания по реда на чл. 239, т. 5 от АПК. Разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 5 АПК предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина, която не е могла да бъде отстранена. В така подадената молба въобще не се навеждат доводи за нарушаване на своето право на защита. Не се представят доказателства, че дружеството молител е било лишен от възможност да участва в цитираните по-горе административни дела. В случая такива обстоятелства дори не се твърдят в подаденото искане за отмяна - напротив - в него се развиват съображения, които касаят преценка на съда на доказателства и обстоятелства, относими по същество. Изобщо няма твърдения за лишаване на страна от представителство или възможности за участие. Наведени са касационни основания, които не следва да се разглеждат в производство по отмяна. По изложените съображения искането за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед искането за заплащане на разноски, направено своевременно и предвид изхода от спора, "Ен Ар Консулт" ЕООД, гр. Хасково, представлявано от управителя Б. В. Х., съдружник в Обединение "ЕН АР - ЕЖИС - РУБИКОН"следва да бъде осъдено да заплати на Консорциум ИМИ разноски в размер на 1000 лв. и на "Метрополитен" ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. Водим от горното, Върховният административен съд - петчленен състав, I колегия, на основание чл. 244, ал. 1 АПК,