Решение № 3762 от 28.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9127/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Пловдив в ЦУ на НАП, чрез юрк. И. Даритков против решение 199/03.08.2023 г. на Административен съд Смолян постановено по адм. дело 123/2023 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-141-0117436/21.03.2023 г. на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. г ЗДДС. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК необоснованост на решението и нарушение на материалния закон. Конкретните оплаквания се отнасят до изводите на съда за противоречие на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка с целите по чл. 22 ЗАНН, тъй като към момента на издаването й нарушението е преустановено, както и изводите за нарушение на принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК, тъй като правата на задълженото лице са засегнати в по-голяма степен от необходимото за целта, за която е предвидено прилагането на подобна мярка. В тази връзка касаторът сочи, че по делото е установено неизпълнение на задължението по чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във връзка с чл.118, ал. 6 и ал. 4, т. 3 ЗДДС - в НАП не са подадени данни от нивомерната система за доставката на 8 632л гориво дизел в момента на постъпването му от страна на търговеца, задължено лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. В този случай административният орган, в условията на обвързана компетентност е длъжен да приложи предвидената в чл. 186, ал.1, т.1 б. г ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на търговски обект. Органът не разполага с право на преценка, а проверява наличието на предвидените в закона основания за прилагане на мярката, от което произтича и съответствието й с целта на закона. След като законодателят изрично е посочил в кои случаи следва да бъде наложена принудителната мярка и фактическата обстановка съответства на хипотезата на правната норма, то налагането на мярка от този вид във всеки случай съответства с целта на закона. Неправилно съдът е приел, че след 04.11.2022 г. нарушението е преустановено. От справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво FDRID 4358213, [ЕИК], Петрол Комерс ООД гр. Девин, [улица] установено, че за период от 01.09.2022 г. до 20.01.2023 г., след 24.10.2022 г., продължават да не постъпват всички данни от нивомерната измервателна система (НИС) за получените доставки на горива (за доставки на пропан бутан на 18.11.2022 г., 22.12.2022 г. и 20.01.2023 г. има съществени разминавания между количеството гориво по документ и това отразено и подадено от НИС към НАП). Според касатора ирелевантно за законосъобразността на оспорената мярка е причината за допуснатото нарушение неправомерно действие по повреждане на НИС, техническа повреда или др. Излагат се и подробни съображения, че административният орган е упражнил правомощията си за прилагане на мярката по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът Петрол Комерс ООД, чрез адвокат Б. Караманолов от Адвокатско дружество Караманолов и съдружници моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-141-0117436/21.03.2023 г. издадена от началник отдел Оперативни дейности, Пловдив в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект - бензиностанция 1 - находящ се в гр. Девин, [улица], стопанисван от Петрол Комерс ООД и е забранен достъпа до него за срок от 3 дни на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. г ЗДДС. Като фактическо основание за налагане на принудителната административна мярка е посочено, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. не подава данни от ЕСФП по чл. 118 ЗДДС към НАП, тъй като на 24.10.2022 г. от нивомерната измервателна система (НИС) на ЕСФП в обекта няма подадени данни към НАП по установената дистанционна връзка, които да дават възможност за определяне наличното количество гориво в резервоарите за съхранение в обект НИС не е отчела доставка на 8 632л дизел по АДД 0500487149 с УК 0000000007282111/24.10.2022 г. При извършената проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа фактически и правни основания. От доказателствата по делото е приел за установено, че на дата 24.10.2022 г. не е подадена информация от НИС за доставката на 8 632л гориво дизел. Данни за доставеното количество гориво са подадени единствено по документ, за което от използваната в обекта ЕСФП е издаден служебен бон. Съдът е посочил, че дружеството не оспорва тези обстоятелства, но обосновава неподаването на данни от НИС на 24.10.2022 г. за посочената доставка на гориво с техническа неизправност и с предприетите действия по отстраняването й. При тези факти, съдът е обосновал извод, че е налице нарушение на изискванията по чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 6 ЗДДС и основания за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1, б. г ЗДДС. За да отмени оспорената заповед е приел, че е незаконосъобразна, поради противоречието й с целта на закона по чл. 146, т. 5 АПК. Този извод е обоснован със следните съображения: По делото е установено, че за доставката на 8 632л дизел на 24.10.2022 г. са постъпили (в НАП) данни по документ, издаден е служебен бон от ЕСФП 0202887/24.10.2022 г., но от нивомерната система на обекта не са постъпили данни. В приложение 1 към протокола за извършена проверка сер. АА 0114343 от 20.01.2023 г., са налице констатации, че на 20.01.2023 г. от проверяващите органи по приходите е извършен оглед на ел. връзки между централното регистриращо устройство (ЦРУ) и конзолата на НИС и ЦРУ, при който не са установени прекъснати връзки т.е. няма данни за неправомерни действия по повреждане на нивомерната система. Проверката е извършена близо 2 месеца след извършване на нарушението, а последващите проверки в обекта след 4, съответно 5 месеца. От справка на НАП, приложение 3 към съдебно техническата експертиза, според съда, се установява, че след 03.11.2022 г. до датата на проверката 20.01.2023 г. или в периода след твърдяната от поддържащата фирма смяна на конзолата на 04.11.2022 г. не са констатирани случаи на неподаване на данни за доставки на гориво от НИС до НАП т.е. от -04.11.2022 г. нарушението на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е преустановено. На това основание съдът е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед на 21.03.2023 г. запечатването на обекта не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а се превръща в санкция, каквато функция принудителните административни мерки не могат да изпълняват. Наред с горното, съдът е приел, че в конкретния случай е нарушен и принципът за съразмерност, установен в чл. 6 АПК и правата на дружеството задължено лице са засегнати в по-голяма степен от необходимото за целта, за постигане на която се предвижда налагането на подобна мярка. С тези мотиви в решението е обоснован краен извод за незаконосъобразност на мярката и наличието на основание по чл. 146, т. 5 АПК за отмяната й. Решението е правилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т.1, б. г ЗДДС, в приложимата по време редакция от ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г., принудителната административна мярка запечатване на търговски обект за срок до 30 дни, независимо от наложените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите. В чл. 118, ал. 6 ЗДДС е предвидено, че всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. По силата на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. В конкретния случай от доказателствата по делото, правилно съдът е приел, че Петрол Комерс ООД не е изпълнило задължението си за подаване на данни по чл. 118, ал. 6 ЗДДС от НИС за доставката на 8632л гориво дизел, получена на 24.10.2022 г., както и че неподаването на данни се дължи на неизправност на нивомерната система. От доказателствата по делото е установено също, че техническият проблем е отстранен на 04.11.2022 г., когато е извършена смяна на конзола. След като неподаването на данни е преустановено преди извършване на проверката в обекта на 20.01.2023 г. и то предхожда издаването на оспорената заповед на 21.03.2023 г., законосъобразно съдът е приел, че запечатването на търговския обект не съответства на целите на административната принуда, предвидени в чл. 22 ЗАНН. Целта на принудителната мярка е да се предотврати или преустанови нарушението, а тази цел в конкретния случай е постигната преди издаването на оспорената заповед с отстраняване на констатираната неизправност и с преустановяване неподаването на данни към НАП. Доводите в касационната жалба, че след 04.11.2022 г. НИС в обекта продължава да не подава данни, са в противоречие с цитираната справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво FDRID 4358213, [ЕИК], Петрол Комерс ООД гр. Девин, [улица], според която от 18.11.2022 г. до 20.01.2023 г. за съответния резервоар са регистрирани и двата вида съобщения - по документ и от нивомерната система. С предаването на данните, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите, задължението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС е изпълнено. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил акта на основание чл. 146, т. 5 АПК, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. От ответника по касация не са поискани разноски за касационното производство, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,