Решение № 8867 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2098/2014 г.

Решение № 8867 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2098/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по субективно съединени жалби на Илиана Николова Балабанова - Стойчева, Наташа Огнянова Добрева, Йорданка Рангелова Бекирска -Димитрова и Елена Димитрова Трифонова, чрез адв. Албена Койчева, от гр. София, против решение № 960 - ПОД/16.12.2013 г. на Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Осигурителен надзор" в частта, с която са утвърдени различни за мъже и жени биометрични таблици за определяне на необходимите средства за пенсионни резерви за изплащане на пожизнени пенсии от универсални пенсионни фондове (WMB). Жалбоподателките навеждат доводи за материална незаконосъобразност поради допуснато нарушение на забрана за дискриминация по признак пол на вторичното право на ЕС. Твърдят, че е неправилно да се използва пола като единствен актюерски фактор в различните биометрични таблици за жените и мъжете за определяне на размера на допълнителна пожизнена пенсия за старост от универсален пенсионен фонд. Твърдят, че са родени след 31.12.1959 г., поради което са длъжни да бъдат субекти на допълнително задължително пенсионно осигуряване с индивидуален осигурителен номер и партида в универсален пенсионен фонд, управляван от пенсионно-осигурително дружество. Развиват довод, че оспореният акт пряко дискриминира жените на основание пол и противоречи на нормативно установените стандарти на общностното право на ЕС относно равнопоставеността на жените и мъжете в областта на социалното осигуряване. Посочват, че допълнителното задължително пенсионно осигуряване е част от системата на задължителното пенсионно осигуряване и за него важат Директива на Съвета 79/7/ЕИО от 19.12.1978 г. за постепенно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване, а прилагане на пол като актюерски фактор не фигурира сред изключенията в чл. 7. Принципът на равнопоставеност по чл. 3 от КСО е нарушен. Пенсията се определя по чл. 131, ал. 1 от КСО върху натрупаната сума в индивидуалната партида от направените вноски и доходите от тяхното инвестиране, намалена с таксите и удръжките и е в зависимост от продължителността на живота след пенсиониране в съответствие с утвърдени биометрични таблици. Разчетите обаче показвали, че при равно участие на мъже и жени в универсален фонд допълнителната месечна пожизнена пенсия на една жена ще бъде значително по-ниска от тази на мъж, участвал при същите условия в същата пенсионна схема и това представлява неравно третиране на жени осигурявани в УПФ. Утвърдените биометрични таблици са фактор за определяне на размера на пожизнената пенсия и представлява пряка дискриминация по признак "пол", което е забранено от европейското право. Като резултат като жени ще получават по-нисък размер на допълнителната допълнителната пожизнена пенсия в сравнение с мъже при равни други условия. Искат отмяна на т. 2 от решението.

Жалбоподателките искат от съда да отправи преюдициално запитване със следните въпроси:

1. Съставлява ли дискриминация основана на пола и нарушение на принципа на Европейския съюз за равенството между мъжете и жените по смисъла на чл. 2 и чл. 3 от Договора за Европейския съюз и нарушение на чл. 21 и чл. 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз определянето на различни, по-ниски размери на пенсиите от допълнително задължително пенсионно осигуряване за жените и съответно, формирането на по-малки пенсионни резерви за тяхното изплащане, когато причината за различието е в използването на биометрични таблици за смъртност, изказващи по-голяма очаквана продължителност на живота след пенсиониране за жените, при липсата на други, определящи продължителността на живота фактори за изготвянето на тези биометрични таблици за смъртност?

2. Приложима ли е разпоредбата на чл. 4, § 1 от Директива 79/7/ЕИО относно изчисляване на пенсиите, при липсата на съответни ограничения в националното законодателство, чрез използване на биометрични таблици за смъртност, разбити по пол. където полът е единствен актюерски фактор за определянето на по-ниски размери на пенсиите за жените, получавани от универсална и задължителна пенсионна схема, каквато е допълнителното задължително пенсионно осигуряване?

3. Съставлява ли дискриминация основана на пола и нарушение на принципа на равното третиране по смисъла на чл. 5 от Директива 79/7/ЕИО. определянето на различни, по-ниски размери на пенсиите от допълнително задължително пенсионно осигуряване за жените и съответно, формирането на по-малки пенсионни резерви за тяхното изплащане, когато причината за различието е в използването на биометрични таблици за смъртност, показващи по-голяма очаквана продължителност на живота след пенсиониране за жените, при липсата на други, определящи продължителността на живота фактори за изготвянето на тези биометрични таблици за смъртност?

4. Има ли разпоредбата на чл. 5 от Директива 79/7/ЕИО директен ефект?

5. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, приложима ли е тази разпоредба и в частта за задължението на съда за отмяна на административни разпоредби, противоречащи на забраната за дискриминация и неравно третиране и по инициатива на всички трудоспособни лица. както са посочени Директива 79/7/ЕИО?

Ответната страна заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, чрез процесуален представител юриск. Налбантов мотивира становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Твърди, че съществуват два вида биометрични таблици: 1. единни за всички пенсионно-осигурителни дружества, които се използват за определяне на пенсионните резерви и 2. използват се при изчисляване на пожизнените пенсии по чл. 131 от КСО. В случая се оспорват биометричните таблици, които се ползват за изчисляване всяка година на необходимите пенсионни резерви, а такива са необходими като своеобразна гаранция, че ако средствата на лицето, натрупани от осигурителни вноски по индивидуалната партида, се изчерпат, то пенсионният резерв ще осигури средствата за изплащане на пенсията на осигуреното лице. Поради това за жалбоподателите не е налице правен интерес от оспорване, защото размерът на индивидуалната пенсия, съгласно чл. 131, ал. 1 и чл. 169, ал. 1 от КСО се определя чрез други биометрични таблици, които се изготвят отделно за всеки пенсионен фонд от дружествата, което го управлява и се одобряват от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор" .

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалите. Решението на Заместник-председателя на КФН, в оспорената част е обосновано и законосъобразно, мотивирано е в достатъчна степен в съответствие с критериите в ТР № 16/75 г. ОСГК на ВС. Одобрените биометрични таблици за смъртност, които са единни за всички дружества се използват за изчисляване на пенсионния резерв и са различни от биометрични таблици използвани за определяне размера на пенсиите. Процесните таблици са възприети въз основа на обективни критерии относно продължителността на живот. Обективното обстоятелство, че продължителността на живота за жените е по-голям, а на мъжете е по-малък е от значение за формиране (кумулиране) на средства за пенсионните резерви, които следва да се поддържат. Така се гарантира изплащане на определената на лицето индивидуална пенсия до края на живота му, дори да се изчерпат средствата на лицето от осигурителните вноски, които се натрупват по индивидуалната му партида. Продължителността на преживяването е обективен факт, който не е заложен дискриминационно и не води до формиране за жените на по-ниски размери на пожизнени пенсии от универсален пенсионен фонд в сравнение с тези на мъжете, защото като краен резултат с оглед продължителността на живот ще получат пенсия в същия общ размер. Не са налице хипотезите на чл. 628 ГПК понеже не се касае за тълкуване и прилагане на разпоредбите на общностното право, а за националното законодателство, защото няма място за никакво съмнение относно начина, по който следва да бъде решен правния въпрос, респ. приложението на Директива 79/7 ЕИО.

Върховният административен съд, VII отделение, е задължен да се произнесе по жалбата с определение № 5587/18.05.2015 г. по адм. д. № 3780/2015 г. по описа на ВАС, V членен състав.

Като взе предвид събраните в административното и съдебно производство доказателства, включително изслушаната съдебна експертиза с вещо лице актюер, съдът установи следната фактическа обстановка:

Предмет на оспорване от жалбоподателите физически лица е т. 2 от Решение № 960- ПОД/ 16.12.213 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор", с която на основание чл. 6, ал. 3 от Наредба № 19 от 8.12.2004 г. за реда за създаване на пенсионни резерви от пенсионноосигурителните дружества (ПОД), които управляват универсален пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, са утвърдени биометрични таблици за смъртност, които да се прилагат при изчисляване на пенсионните резерви към 31.12.2013 г. от пенсионноосигурителните дружества, които управляват универсален пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, в шест приложения по т. 2.1 - 2.6., съответно за мъже и за жени.

Административният орган е посочил в мотивите към административния акт, че при определяне на размера на необходимите средства за пенсионните резерви за изплащане на пожизнени пенсии от универсалните и доброволните пенсионни фондове на ПОД се прилагат технически лихвен процент и биометрични таблици за смъртност, които се утвърждават от заместник-председателя на КФН. Постигната е доходност при управление на активите на пенсионните фондове, поради което при определяне на пенсионните резерви към 31.12.2013 г. няма основание за промяна на техническия лихвен процент 3 на сто на годишна база, използван през предходната година. Изрично е посочено, че използването на пола като актюерски фактор при определяне на размера на пожизнената пенсия във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване не се допуска по чл. 246, ал. 3 от КСО. Но е възможно прилагането на таблици, диференцирани по пол, при изчисляването на резерви, когато това води до по-точно отчитане на риска от преживяване при изплащане на пожизнени пенсии, което се подкрепя от обстоятелството, че преобладаващият брой от изплащаните към момента пожизнени пенсии от доброволни пенсионни фондове е определен на базата на таблици смъртност, диференцирани по пол.

Жалбоподателките са родени след 31.12.1959 г. и по закон са длъжни да са субекти на допълнително задължително пенсионно осигуряване с индивидуален осигурителен номер и партида в универсален пенсионен фонд, управляван от ПОД.

На основание чл. 192, ал. 2 и ал. З от Кодекса за социално осигуряване (КСО), Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да създаде за управлявания от него универсален пенсионен фонд пенсионен резерв за изплащането на пожизнените пенсии на лицата, преживели по-дълго от предварителните актюерски разчети.

По определението на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 19 "пенсионен резерв" представлява сумата от средства, заделени по съответен ред, с които се изплащат допълнителни пожизнени пенсии за старост, лични пожизнени пенсии за старост, лични пожизнени пенсии за инвалидност и наследствени пожизнени пенсии на пенсионерите, които са преживели по-дълго от предварителните актюерски разчети. Съгласно чл. 2 от НАРЕДБА № 19 пенсионните резерви се използват само за изплащане на пожизнени пенсии на пенсионерите, преживели по-дълго от предварителните актюерски разчети, т. е. когато са изчерпани средствата по индивидуалната партида на съответния пенсионер. Видът и съдържанието на биометричните таблици са утвърдени с Изискванията към формата и задължителното съдържание на годишния актюерски доклад по чл. 123, ал. 1, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване, утвърдени от КФН. Понятието "биометрична таблица за смъртност" по § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 19 за целите за изчисляване на размера на пенсионните резерви представлява теоретичен модел, представен под формата на статистическа таблица, характеризираща по възрастовия режим на преживяване и смърт на определена общност от хора. В приложенията към тях е предвидена различна статистика за мъже и жени.

Размерът на необходимите средства за съответния пенсионен резерв се определя, съгласно чл. 6 от Наредба № 19, по перспективен метод и е равен на положителната разлика между настоящата стойност на поетите задължения към пенсионерите с отпуснати пожизнени пенсии и сумата от средствата по индивидуалните им партиди. Редът за създаването на пенсионните резерви, предвид чл. 192, ал. от КСО, е определен в Наредба № 19/8.12.2004 г. на КФН за реда за създаване на пенсионни резерви от пенсионноосигурителните дружества, които управляват универсален пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. З от Наредбата, за изчисляването на резервите пенсионноосигурителните дружества прилагат "единни технически лихвени проценти и биометрични таблици за смъртност" за съответната година, които се утвърждават от заместник-председателя. Преизчисляването на резерва се извършва ежегодно от пенсионноосигурителните дружества, към 31 декември на всяка календарна година, предвид чл. 8. ал. 1 от Наредба № 19. Адресати на акта са пенсионноосигурителните дружества, които управляват универсален пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, а не физически лица допълнително задължително пенсионно осигурени в съответен пенсионен фонд.

Жалбоподателките са субекти на допълнително задължително пенсионно осигуряване с индивидуален осигурителен номер и партида в универсален пенсионен фонд, управляван от ПОД, но неоснователно твърдят, че утвърдените с оспореното решение биометрични таблици са фактор за определяне на размера на пожизнената им пенсия.

Съгласно чл. 131 от КСО пенсията се определя на основаната на натрупаната сума нв индивидуалната партида от направените вноски и доходите от тяхното инвестиране, намалена с таксите и удръжките, предвидени в този дял, и в зависимост от продължителността на живота след пенсиониране е в съответствие с утвърдените биометрични таблици.

Размерът на допълнителната пожизнена пенсия за старост се определя по чл. 169, ал. 1 от КСО на базата на натрупаните средства по индивидуалната партида, биометричните таблици, одобрени от заместник-председателя на комисията, техническия лихвен процент, одобрен от заместник-председателя на комисията.

Биометричните таблици, използвани за определяне на размера на пенсиите, съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 от КСО се изготвят от отговорния актюер на пенсионноосигурителното дружество и се утвърждават от управителния му орган, след което се одобряват от заместник-председателя. Те са различни от настоящите биометрични таблици, утвърдени с обжалваното решение. Оспорените биометрични таблици са единни за всички дружества и се използват при изчисляване на пенсионните резерви. Целта на пенсионния резерв не е да ощети пенсионерите, а да осигури средства за изплащане на пенсии на онези от тях, средствата по чиито партиди вече са изчерпани, защото те са преживели по-дълго от предварителните данни по актюерските разчети за по възрастовия режим на преживяване. Съдебният експерт, също посочва, че биометричните таблици, които са елемент от базата за определяне на размера на пожизнените пенсии по чл. 131 и размерите на допълнителната пожизнена пенсия за старост по чл. 246, ал. 1 от КСО са различни от биометричните таблици за смъртност по чл. 6 от Наредба № 19 за определяне на пенсионните резерви. С Решение № 960-ПОД от 16.12.2013 г. са одобрени биометрични таблици за смъртност, които са единни за всички дружества и се използват за изчисляване на пенсионния резерв (виж л. 6 от експертизата, или л. 78 от делото) .

Всичките развити доводи и оплаквания на жалбоподателките са свързани с неправилно определяне на размера на допълнителна пожизнена пенсия с използване на пола като актюерски фактор, което не отговаря на съдържанието и смисъла на утвърдените с решението биометрични таблици. Нито се твърди, нито се доказва, че използването на пола като актюерски фактор при изчисляване на пенсионните резерви към 31.12.2013 г. ще се отрази дискриминационно в бъдеще върху размера на личните пенсии на жалбоподателите. Защото от направения дотук анализ на правната уредба е видно, че целта е да се създаде и поддържа такъв размер на пенсионния резерв, който да е в състояние да осигури средства за плащане на пенсии на онези лица, които са преживели по-дълго от предварителните актюерски разчети. Размерът на личната пожизнена пенсия на всяка от жалбоподателките се определя по чл. 246 от КСО, но биометричните таблици, които участват във формулата по чл. 246, ал. 1, т. 2 от КСО, са различни. А съгласно забраната на чл. 246, ал. 3 от КСО полът не се отчита като актюерски фактор при определяне размера на пожизнената пенсия във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, поради което не е налице нарушение на съюзното право.

Няма основание за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 267 ДФЕС и чл. 628 ГПК. вр. с чл. 144 АПК. Преценката за необходимостта от отправяне на преюдициално запитване е обвързана с прякото значение, което има тълкуването на правото на ЕС за постановяването на решение по конкретния правен спор.

Съгласно чл. 4 от Директива на Съвета 79/7/ЕИО от 19.12.1978 г. принципът на равно третиране предполага липсата на всякаква дискриминация, основана на пола, пряко или косвено, особено що се отнася до брачното и семейното положение и по специално до:

-приложното поле на системите и условията за достъп до тях

-задължението за внасяне на осигурителните вноски и изчисленията на вноските,

-изчисляването на обезщетенията, включително и увеличенията, дължими на съпрузи и на лица, титуляри на право на издръжка и условия, които определят продължителността и запазването на правото на обезщетение.

Жалбоподателките се позовават на решение от 1.03.2011 г. на Съда на Европейския съюз по делото Теst-Achats С-236/09, което се отнася обаче до различни премии и обезщетения определени от застрахователите на основание полова принадлежност в нарушение на Директива 2004/113/ЕО1. Съгласно чл. 267 от ДФЕС Съдът на Европейския съюз се произнася по преюдициално относно: а/ тълкуването на ДФЕС, б./ по валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Въпроси № 4 и 5 не предполагат отговор с тълкуване на акт на институция на Съюза. Въпроси от № 1 до № 3 не са свързани с предмета на делото- административен акт, с който са утвърдени биометрични таблици за определяне на пенсионния резерв. Поставените въпроси предполагат отговори относими към размери на личните пенсии пенсии, което не е предмет на делото. Личният размер на пенсията на жалбоподателките зависи от утвърждаването на други биометрични таблици, по отношение на които има забрана за ползване на пола като актюерски фактор. Преценката дали поставените въпроси са от значение за делото и са свързани с общностното право е в правомощието на националния съд. Компетентността на Съда на Европейския съюз е ограничена единствено до разглеждане разпоредбите на общностното право. Искането за преюдициално запитване е неоснователно. Настоящият съдебен състав не намира нарушение на чл. 4 от Директива на Съвета 79/7/ЕИО от 19.12.1978 г., нито основание за сезиране на Съда на ЕС поради

Поради това и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 629, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение