Решение № 5065 от 15.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 836/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област Хасково срещу решение 5774 от 16.12.2024 г., постановено по адм. дело 1140/2023 г. на Административен съд Хасково. С него е отхвърлена жалбата на областния управител срещу решение 1443 на Общински съвет-Свиленград, обективирано в протокол 69 от 27.09.2023г., с което в "Програмата за управление и разпореждане с общинска собственост за 2023г. е добавено ново Приложение 1з- Описание на имотите-публична общинска собственост, с НТП водоем, които Община Свиленград ще отдава под наем през 2023г. и е дадено съгласие да бъдат отдадени под наем чрез публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем за срок от 10 години следните недвижими имоти общинска собственост: ПИ 70055.113.555 при годишна наемна цена от 2150 лв. без ДДС, ПИ 47737.83.428 при годишна наемна цена от 1715 лв. без ДДС, ПИ 66370.11.15, ведно с ПИ 66370.11.14 при годишна наемна цена от 705, 00 лв. без ДДС и ПИ 67146.1.97 при годишна наемна цена от 1980 лв. без ДДС. Кметът на Община Свиленград е бил упълномощен да проведе процедура чрез публичен търг с явно наддаване по реда на Глава 7, раздел 2 от НПУРОБИ на Общински съвет Свиленград. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване спора по същество. Ответникът - Общински съвет Свиленград, чрез адв. Г. Еленков оспорва касационна жалба като неоснователна и иска решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, установен в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба от областния управител на област Хасково против решение 1443/ 27.09.2023г. на Общински съвет Свиленград, с което в Програмата за управление и разпореждане с общинска собственост за 2023г. е добавено ново Приложение номер 1з Описание на имотите публична общинска собственост, с НТП водоем, които Община Свиленград ще отдава под наем през 2023г., включващо следните имоти: ПИ 70055.113.555 по КККР на с. Студена, община Свиленград, одобрени със Заповед с номер РД-18-1237 от 13.06.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК, местност Чаушки рът, целият с площ от 28 936 кв.м., НТП водоем; ПИ 47737.83.428 по КККР на с. Мезек, община Свиленград, одобрени със Заповед с номер РД-18-1260 от 19.06.2018г. на ИД на АГКК, местност Пирамидата, НТП водоем, с площ от 30 288 кв.м.; ПИ 66370.11.15 по КККР на с. Сива река, община Свиленград, одобрени със Заповед с номер РД-18-1274 от 22.06.2018г. на ИД на АГКК, местност Могилата, НТП водоем, целият с площ от 7005 кв.м., ведно с ПИ 66370.11.14, НТП за друг вид водно течение, водна площ, съоръжение, с площ от 417 кв.м.; ПИ 49446.53.481 по КККР на с. Мустрак, община Свиленград, одобрени със Заповед с номер РД-18-1262 от 19.06.2018г. на ИД на АГКК, местност Кайряка, НТП водоем, с площ от 5374 кв.м.; ПИ 61131.65.261 по КККР на с. Равна гора, община Свиленград, одобрения със Заповед с номер РД-18-1254 от 15.06.2018г. на ИД на АГКК, НТП язовир, целия с площ от 2615 кв.м.; ПИ 67146.1.97 по КККР на с. Сладун, община Свиленград, одобрения със Заповед с номер РД-18-1275 от 22.06.2018г. на ИД на АГКК, НТП водоем, с площ от 26 147 кв.м. С посоченото решение Общински съвет Свиленград е дал съгласие описаните по-горе имоти, представляващи публична общинска собственост, да бъдат отдадени под наем чрез публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем за срок от 10 години; определил е начална годишна наемна цена за всеки един от тях и е упълномощил кметът на Община Свиленград да проведе процедура чрез публичен търг с явно наддаване по реда на Глава 7, раздел 2 от НПУРОБИ на Общински съвет Свиленград и при условията, посочени по-горе. С обжалваното решение 5774 от 16.12.2024 г., постановено по адм. дело 1140/2023 г., Административен съд- Хасково е отхвърлил жалбата на Областен управител на област Хасково против описаното решение на Общински съвет Свиленград. За да постанови този резултат, първоинстанционният съдът е преценил за допустима жалбата на областния управител, като е изложил подробни мотиви в тази насока и е съобразил изцяло задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с влязлото в сила определение 1028/30.01.2024г., постановено по административно дело 316/2024г. на Върховния административен съд. Преценил е, че в случая не е налице хипотезата на чл.45, ал.11 от ЗМСМА, доколкото областният управител на Хасковска област се е възползвал направо от правомощието си по чл.45, ал.4, изр..ІІ, предл.ІІ от ЗМСМА като е оспорил пред съда решението на Общинския съвет. След извършена цялостна проверка по чл. 146 във вр. чл. 168 АПК, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, съобразно правомощията му, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА; при спазване на изискванията на чл.27, ал.2 и ал.4 от ЗМСМА за кворум и мнозинство; в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед събраните по делото доказателства, включително и приетото заключение на съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните, съдът е приел, че решението на общинския съвет съответства и на материалния закон, поради което отхвърлил оспорването на областния управител като неоснователно. Така постановеното решение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. Основният спор между страните е за приложимостта на §4, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН) спрямо процесния случай. Според §3, ал.2 от ПЗР на ЗСН общината е длъжна да предаде на сдруженията за напояване владението върху язовирите и микроязовирите по ал. 1 (тези, които са били включени в имуществото на прекратените организации по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи), предназначени за напояване и представляващи елементи от напоителната система или технологична обособена нейна част на територията на сдружението. Съобразно §4, ал.1 от ПЗР на ЗСН, в случай че при влизането в сила на закона няма сключени договори по § 3, ал. 2, до предявяването на искането по реда на § 3, ал. 3 язовирите и микроязовирите - публична общинска собственост, могат да се отдават само под наем по реда на чл. 12, ал. 4 от Закона за общинската собственост след съгласуване с надзорния орган. От събраните в рамките на административното производство доказателства, неоспорени от страните, се установява, че макар имотите да са определени като водоеми по начин на трайно ползване в съставените за тях актове за публична общинска собственост, същите представляват язовири, служещи за напояване, които са били изградени от трудовокооперативните земеделски стопанства в съответните населени места, чието съществуване е прекратено по силата на §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Обстоятелството, че имотите, предмет на решението на общинския съвет, представляват язовири по смисъла на легалното определение на §1, т.94 от Закона за водите (ЗВ), се установява и от заключението на изслушаната по делото техническа експертиза, което не е оспорено от касационния жалбоподател по реда, предвиден в ГПК. След проверката на място вещото лице е установило, че процесните водни обекти притежават характеристиките на малки язовири по смисъла на чл.141а, ал.2 от ЗВ с изградена язовирна стена от земно-насипен тип и съоръжения (преливник, отводящ канал), които и към момента се използват за напояване. Ето защо обосновано и в пълно съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че процесните имоти- публична общинска собственост, попадат в обхвата на §3, ал.2 във връзка с ал.1 от ПЗР на ЗСН. В резултат на изпратено запитване заместник-министърът на земеделието и храните посочва, че процесните язовири в местностите "Чаушки рът" , "Пирамидата", "Могилата", "Кайряка" и "Юкеуза", могат да бъдат отдавани под наем, тъй като към момента на издаване на писмото в землищата няма съдебно регистрирани сдружения за напояване и няма открити процедури по учредяване на сдружения за напояване върху територията, водообезпечавана от тях. Предвид възможността за учредяване на такива сдружения е поставено изискване в договорите да се предвиди клауза, с която наемателите се задължават да доставят вода за напояване на нововъзникналото сдружение през поливните сезони до прекратяване на договорите за наем. С оглед на изложеното в писмото на заместник-министъра на земеделието и храните, обосновано първоинстанционният съд е приел, че е налице и втората предпоставка на §4, ал.1 от ПЗР на ЗСН- съгласуване с определения в чл.5, ал.2 от ЗСН надзорен орган, а именно министъра на земеделието и храните или определено от него длъжностно лице. В тази връзка съдът не споделя развитото от касационния жалбоподател становище, че разпоредбата на § 4, ал.1 от ЗСН намира приложение само в случаите, в които на територията на съответната община има създадени сдружения за напояване. Това становище се опровергава напълно от предвиденото в закона. В разпоредбите на ЗСН липсва предвиден срок, в който тези сдружения за напояване следва да бъдат учредени, т.е. такива могат да бъдат създадени във всеки един момент при спазване на изискванията на ЗСН. Учредените сдружения ще имат правата, уредени в гл.V от ЗСН, а от момента на възникването им като юридически лица сдруженията ще придобият по силата на закона (§3, ал.1 от ПЗР на ЗСН) право на собственост върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура на територията им, които са били включени в имуществото на прекратените организации по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и общината е длъжна да им предаде владението върху язовирите и микроязовирите. Ето защо, като е приел, че спрямо процесните имоти, представляващи язовири, елементи от хидромелиоративната инфраструктура, които са били включени в имуществото на прекратените ТКЗС, е приложимо изключението на §4, ал.1 от ПЗР на ЗСН, съдът е направил правилен и обоснован извод за материалната законосъобразност на взетото от ОбС- Свиленград решение, с което дава съгласие за отдаването им под наем. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати разноски по делото, направени от ответната страна за настоящата инстанция в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Не следва да се присъждат поисканите разноски, направени пред първоинстанционния съд, тъй като те вече са присъдени с обжалваното решение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,