Решение № 198 от 16.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 149/2012 г.

Решение № 198 от 16.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 149/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Предявен е иск от [фирма]-С. срещу [фирма] с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6 ЗМТА за отмяна на решение от 29.08.2011 г. на АС при БТПП по В. № 295/2010 г. Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение е обосновано с твърденията на ищеца, че липсва сключено арбитражно споразумение за отнасяне на спора пред АС при БТПП, доколкото в пълномощното за сключване на основния договор липсва уговорка с такова съдържание и не е налице и клауза в договора, изрично определяща АС при БТПП като арбитражен орган, а не са налице и предпоставките в чл. 7, ал. 3 ЗМТА за разглеждане на спора от този арбитражен орган. Навежда се оплакване, че решението на арбитражния съд противоречи на обществения ред: в него, противно на правната разпоредба в чл. 229, ал. 2 ЗЗД е прието е, че лице, което може да извършва само действие на обикновено управление може да сключи и договор за наем за срок повече от три години. Решението е по спор непредвиден в арбитражното споразумение и по въпроси извън предмета на спора. Самото образуване на арбитражния съд не е съобразено със споразумението на страните. Ответникът [фирма] оспорва иска като недопустим и неоснователен и моли за отхвърлянето му, като счита за неоснователни всички твърдения на ищеца за допуснати нарушения при постановяване на арбитражното решение. Съдът, съобразно със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намери за установено следното: Искът е предявен в срока по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА. С арбитражното решение, чиято отмяна се претендира [фирма] -гр. С. е осъден да заплати на [фирма]-гр. В. сумите от: 69 649,86 лева -месечни такси за наети единици по Договор за наем от 04.08.2006 г. и 6 455,30 лева-месечни такси по Договор за управление и поддръжка от 04.08.2006 г., 12 009,96 лева-неустойка по чл. 10.04 от цитирания договор за наем, 6 228,36 лева-неустойка по чл. 4.5 от Договор за управление и поддръжка и 3 402,13 лева-арбитражни разноски и 1250,40 лева-адв. възнаграждение. По оплакванията в исковата молба за наличие на пороци в арбитражното решение като основания за отмяната му, съгласно чл. 47 ЗМТА: Твърди се, че липсва надлежно сключено арбитражно споразумение, доколкото представителят по пълномощно за наемателя П. М. не е била упълномощена за сключването на подобна клауза, а само за сключването на договора за наем от 04.08.2006 г. Това обаче се опровергава от съдържанието на самото пълномощно от 26.07.2006 г., където в т. III на пълномощника са дадени широк кръг правомощия да представлява дружеството във връзка с воденето на преговори и сключването на договори за отдаване под наем с право да подписва договорите от името и за сметка на дружеството "П. Б." АД -гр. С. при избрани от самия пълномощник условия. Макар и със самостоятелна стойност арбитражната клауза се сключва винаги във връзка с евентуален спор по конкретно правоотношение и липсва правна норма, която да изисква изрично упълномощаване поотделно за едното и другото. По оплакването, че арбитражната клауза в договора не сочи АС при БТПП като арбитражен орган: Уговорката за арбитраж в т. 13.5 от Д. за наем предвижда всички спорове между страните произтичащи от договора да се отнасят до арбитражния съд към Варненската промишлена палата, за да се решават по неговия правилник и българското законодателство. Последната е част от единната система на БТПП и регионалните камари, което следва от Правилника за единната система на БТПП и регионалните палати/камари/ и съвместните им дейности. От данните в официалния сайт на Варненската Т./камара/ -www. vcci. bg, при изброяване услугите, които се предлагат от тази регионална камара, изрично се препраща към АС при БТПП в случай на необходимост от арбитражна дейност. Ето защо твърденията, че под Арбитражен съд към Варненската промишлена палата не се разбира този към БТПП, а някакъв друг несъществуващ орган са неоснователни. Ето защо, съдът счита, че е налице надлежно сключена арбитражна клауза в договора, която обвързва страните, включително и по отношение договорената компетентност на АС при БТПП да разгледа спора, арбитражното решение, по което е предмет на настоящия иск. В исковата молба се навежда оплакване, че решението на арбитражния съд противоречи на обществения ред: в него, противно на правната разпоредба в чл. 229, ал. 2 ЗЗД е прието, че лице, което може да извършва само действие на обикновено управление не може да сключи и договор за наем за срок повече от три години. Общественият ред обхваща основни принципи на правопорядъка в РБ, чието зачитане следва да се обезпечи на всяка цена. Въпросът, дали в конкретния случай решаващият орган правилно е приложил нормата в чл. 229, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗЗД се свежда до правилното прилагане на материалноправна норма, който не засяга обществения ред, а се отнася конкретно към спора, предмет на решаване от арбитражния орган. В производството по иск по чл. 47 ЗМТА, обаче, ВКС не действа като инстанция по същество, за да навлиза в самия правен спор, нито като касационна такава по отношение на правилността на решението на АС, а е обвързан изцяло само от наведените в исковата молба по този иск и предвидени чл. 47 ЗМТА изчерпателно изброени основания за отмяна на арбитражното решение, които не се установява да са налице в случая. С оглед изложеното, съдът намира, че искът за отмяна на арбитражното решение се явява неоснователни и следва да се отхвърли. Ищецът "П. Б. АД-С. следва да заплати на [фирма]- В. сумата от 2 400 лева-разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение заплатено изцяло, съгласно приложения договор за правна помощ и извлечение от сметка. Водим от горното, ВКС, II т. о.