Решение № 5032 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10497/2018 г.

Решение № 5032 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10497/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Т., с адрес в [населено място], срещу решение № 547/29.06.2018 г. по адм. дело № 481/2018 г. на Административен съд - Х., с което e отхвърлено оспорването му против заповед № 475/20.04.2018 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Х. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на обжалваната заповед и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - директорът на ОДБХ, чрез процесуален представител, в писмено становище, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, ВАС взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение, АС е установил, че с оспорената пред него заповед на директора на ОДБХ, с която на основание чл. 174, ал. 2 от Закона за защита на растенията (ЗЗР), чл. 107, т. 2 ЗЗР и чл. 54 ЗАНН е отказано връщането на иззети продукти за растителна защита, притежанието на които е забранено на територията на Европейския съюз по искане с молба на Д. Т. с входящ № II-1186/12.04.2018 г. и е разпоредено унищожаването на горепосочените вещи по реда на чл. 174, ал. 3 от ЗЗР. Съдът е приел, че не се касае за произнасяне по чл. 54 ЗАНН, въпреки че вещите са иззети в рамките на административно - наказателно производство, като издаденото наказателно постановление, с което са отнети в полза на държавата същите вещи е отменено от РС - Харманли. Изложени са доводи, че заповедта е индивидуален административен акт и не са налице отменителните основания по чл. 146 АПК. При направената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав намира, че решението е недопустимо. Вещите, чието връщане е отказано, са иззети в рамките на административно - наказателно производство и отказът за връщането им е на основание чл. 54 ЗАНН и чл. 174, ал. 3 ЗЗР при отменено изцяло наказателно постановление с влязло в сила решение, включително и в частта относно отнемането на същите вещи. Съгласно константната практика на ВАС по подобни казуси волезявлението на административнонаказващият орган след края на административнонаказателното производство по искането за връщане на иззетите в рамките на административнонаказателното производство вещи не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, същото има характер на произнасяне на административно - наказващия орган относно намиращите се при него иззети вещи и съгласно чл. 84 ЗАНН подлежи на контрол по реда на НПК и в частност по реда на чл. 111, ал. 3 НПК пред съответния първоинстанционен съд - в случая Районен съд - Харманли, който се е произнесъл и по обжалваното наказателно постановление с решение № 36/09.03.2018 г. по нахд № 557/2017 г. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК решението следва да се обезсили като недопустимо, производството по делото да се прекрати и делото да се изпрати на РС - Харманли за произнасяне по жалбата на Д. Т. срещу отказа за връщане на иззетите му вещи и разпореждането за унищожаването им, като предвид изхода на делото не могат да бъдат присъдени претендираните от касатора разноски за двете съдебни инстанции, тъй като не е налице хипотезата на чл. 143, ал. 1 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, пето отделение