Решение № 162 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5163/2013 г.

Решение № 162 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5163/2013 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Уеб Мейтрикс" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Фантазия", бл. 33, ап. 6, представлявано от Явор Момчилов Деков, против Решение от 30.01.2013 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 4227 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 031201939/01.08.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 673/24.10.2012 г. на и. д. директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м. 04.2011 г. - главница в размер на 3 304,71 лв. и лихва в размер на 415,93 лв. и за данъчен период м. 05.2011 г. - главница в размер на 3 335,59 лв. и лихва в размер на 390,47 лв. Жалбоподателят навежда твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон и моли за отмяна на РА, потвърден с Решение на ДД "ОУИ" /с ново наименование "ОДОП"/ Варна. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в липса на конкретни мотиви и необсъждане на представените доказателства. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Пред първоинстанционния съд са установени следните факти: Жалбоподателят, в качеството си на доставчик на услуги, е декларирал за данъчен период м. 04. и м. 05.2011 г. извършени услуги по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с получател "BIDIBOT"LTD GB989336750 по фактури № 1000000054/04.04.2011 г. на стойност 8346,55 лв. и ф-ра № 1000000056 от 08.04.2011г на стойност 8177,00 лв, № 1000000060/10.05.2011 г. на стойност 16 677,95 лв. Предмет на доставките е надграждане и поддръжка на уеб страница bidibot. com. При извършената служебна проверка във VIES системата относно валидността на VIN номера на получателя е установено, че към датата на издаване на фактурите на дружество "BIDIBOT"LTD GB989336750 не е открито регистрирано по ДДС лице с VIN GB989336750 и същият е невалиден. Жалбоподателят е декларирал доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Органите по приходите са извършили проверка в информационната система на НАП, при която е установено, че контрагентът от Великобритания не е регистриран за целите на ДДС лице. Посоченият VIN GB989336750 номер е невалиден. Видно от представеният в хода на ревизионното производство договор от 09.02.2010 г., са посочени следните данни за контрагента: Bidibot ltd., учредено и регистрирано в Англия и Уелс с фирмен номер 7100507 със седалище Андърууд стрийт 6-8, Лондон 01 7 Q. Видно от представени писмени бележки от управителя на "Уеб Мейтрикс" ЕООД /л. 325/ действително е изработен уеб сайта на клиента Bidibot /www. bidibot. com/. Заявено е, че тъй като компанията е фалирала и не може да поддържа повече сайта, то същия може да се види на посочен адрес за архивна информация. Въз основа на събраните доказателства е прието от органите по приходите, че посоченият получател - "BIDIBOT"LTD GB989336750 не e данъчно задълженo лицe. Според получената информация в ТД НАП е установено, че "Bidibot ltd" e регистрирано на 01.03.2010 г. и дерегистрирано от 01.04.2011 г. На основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, за предоставените от ревизираното лице услуги е начислен ДДС за данъчен период м. 04.2011 г. - в размер на 3 304,71 лв. при дан. основа 16523,55 лв. / ф-ра № 1000000054 от 04.04.2011 г. и ф-ра № 1000000056 от 08.04.2011 г./ и за данъчен период м. 05.2011 г. - ДДС в размер на 3335,59 при дан. основа 16677,95 лв. /по ф-ра № 100000060 от 10.05.2011 г./. Спорът е бил по приложението на материалния закон относно основанията за неначисляване на ДДС, съгл. чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, като следва да се установи дали получателите по процесните фактури имат статута на "данъчно задължени" за целите на ДДС лица. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая в тежест на жалбоподателя е да докаже, че е изпълнител по доставка на услуга с място на изпълнение извън територията на страната, съобразно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Същото произтича и от разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ДОПК, съгласно която в случай, че за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им. Административният съд е издирил, тълкувал и приложил правилно приложимите материално-правни норми, а именно: С данък върху добавена стойност се облага всяка доставка на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице с място на изпълнение на територията на страната. Съобразно разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато услугата се предоставя от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, мястото на изпълнение е там, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика. Съобразно нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото по постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. За целите на облагането с ДДС "постоянен обект" е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие ... или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна, а "постоянен обект" или "обичайно пребиваване" означава мястото, вписано като такова в паспорт или лична карта, а при липса на такива в друг документ за самоличност /чл.5, ал.1 от ППЗДДС/. Правилно първоинстанционният съд е приел, че определянето на мястото на изпълнение на доставката на услуга зависи от това в какво качество действа получателят към датата на възникване на изискуемостта на данъка - на данъчно незадължено или данъчно задължено лице. Статутът на данъчно задължено лице следва да се определи с оглед условията визирани в чл. 3 от ЗДДС и чл. 9 - чл. 13 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данък върху добавената стойност. Органът по приходите е посочил, че следва да се има предвид и направеното допълнение към чл. 214, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО, като от държавите членки на Общността се изисква да гарантират идентификация на всички данъчно задължени лица с индивидуални данъчни номера, които: - получават услуга с място на изпълнение на тяхната територия; - са установени на тяхната територия и извършват доставки на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава - членка, ДДС за които се дължи от получателите им. Доставчикът на услуги трябва да установи, че получателят има качеството на данъчно задължено лице, за да определи дали мястото на доставката на услуги се намира в държавата членка, в която той е установен или в държавата членка, в която се намира мястото на дейността на получателя. Такова тълкуване е в съответствие с целите и правилата на функционирането на общностния режим на ДДС, доколкото то осигурява, в положение като разглежданото в настоящето производство, че крайният потребител на доставката на услуги понася крайната стойност на дължимия ДДС. Обосновани са изводите на административния съд, че жалбоподателят не е представил необходимата информация, която да установи, че получателя Bidibot. ltd има статут на данъчно задължено лице към момента на извършване на доставките. Жалбоподателят е посочил невалиден ДДС идентификационен номер на своя контрагент, като по този начин е нарушено изпълнението на системата за самоначисляване на ДДС при функциониране на търговията на територията на общността. Не са оправдани касационните оплаквания за липса на мотиви и необсъждане на представените доказателства. По делото не е имало спор относно гореизложените факти и делото е решено без всякакави доказателствени искания от страна на жалбоподателя. Затова обоснован е решаващият извод на съда, че основанието, посочено за освобождаване от начисляване на ДДС - чл. 86, ал. З от ЗДДС във вр. с чл. 21, ал. 2 от с. з. не е доказано от жалбоподателя с допустими по ДОПК доказателства. Първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение