Решение № 13238 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8602/2015 г.

Решение № 13238 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8602/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "З.-В. З.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Костенски водопад" бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя В. З., подадена чрез адв. В. К. срещу решение № 3243 от 11.05.2015 г., постановено по адм. дело № 10799/2013 г. по описа на Административния съд - С. град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 2101208206 от 12.06.2013 г., издаден от В. В. В. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП С., потвърден с решение № 1528 от 05.09.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при ЦУ на НАП, в частта на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 118 988.51 лв. по фактури, издадени от следните доставчици: "Г. Г." ЕООД, "Джимини" ЕООД, "Д. Т." ЕООД, "Е. С. 2009" ЕООД, "Кръстникът 2002" ЕООД, "Металстрой БГ" ЕООД, "Наети" ЕООД, "Обич 94" ЕООД, "Строймонтаж" ЕООД, "Техностил - 1" ЕООД и "Ян строй 10" ЕООД и са установени задължения за довнасяне на ДДС в размер на 92 441 лв. и лихви за просрочие в размер на 26 950.54. лв. в резултат на отказания данъчен кредит в горепосочения размер. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че доставките на стоки и услуги не са реални, поради липсата на техническа, кадрова и материална обезпеченост на доставчиците. В тази насока се позовава на практиката на СЕС. В касационната жалба се твърди, че от представените доказателства се установява реалност на процесните доставки. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) се установява, че процесните фактури са документално оформени в счетоводството на ревизираното лице и плащането по фактурите е доказано. От заключението по съдебно-техническата експертиза (СТЕ) се установява, че СМР са действително извършени. Иска решението да бъде отменено и претендира разноски. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Калоферова оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на ЕТ "З.-В. З." срещу РА № 2101208206 от 12.06.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1528 от 05.09.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, в частта в която на задълженото лице не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 118 988.51 лв. по фактури, издадени от следните доставчици: "Г. Г." ЕООД, "Джимини" ЕООД, "Д. Т." ЕООД, "Е. С. 2009" ЕООД, "Кръстникът 2002" ЕООД, "Металстрой БГ" ЕООД, "Насти" ЕООД, "Обич 94" ЕООД, "Строймонтаж" ЕООД, "Техностил - 1" ЕООД и "Ян строй 10" ЕООД и са установени задължения за довнасяне на ДДС в размер на 92 441 лв. и лихви за просрочие в размер на 26 950.54 лв. в резултат на отказания данъчен кредит в горепосочения размер. Ревизиращите органи са приели липсата на доказателства за реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и отказаният данъчен кредит е на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. По отношение на фактурираните доставки според приходните органи липсват доказателства, че преките доставчици са разполагали с необходимата материална и кадрова обезпеченост да извършат услугите, както и че услугата е действително осъществена от посочения във фактурите доставчици. Органите по приходите са съобразили липсата на доказателства за отделните доставки от съответните доставчици: липсата на доказателства повечето от изпълнителите на доставките да са разполагал с активи, материали и персонал за извършването им и са приели, че не е достатъчно само издаването на фактура с придружаващ я документ (протокол, разписка или др.), за да е налице реална доставка на стока или услуга по смисъла на ЗДДС, а е необходимо да бъде изследван също произходът на стоката, предмет на доставката, както и възможността услугата да бъде реално извършена. По делото е установено, че по време на ревизията доставчиците не са намерени. Същите не а намерени и от вещото лице по ССЕ. При извършена проверка в информационния масив на НАП е установено, че процесните фактури не са отразени в дневниците за продажби на доставчиците за съответните периоди, а повечето от доставчиците имат определени задължения в особено големи размери. По делото са били назначени ССЕ и СТЕ. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че въз основа на представените стокови разписки и приемо-предавателни протоколи не може да се установи, че доставките са реални, защото в същите не са посочени дати и място на предаване на стоките, съответно обект на който са извършени услугите, а част от представените фактури за последваща реализация на спорните доставки са с дата, предхождаща датата на процесните фактури. Първоинстанционният съд е приел, че от ревизираното лице не са установени реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по издадените фактури от цитираните доставчици. Решението е правилно като краен резултат по изложените по-долу съображения. Относно спорната доставка на стока от "Г. Г." ЕООД първоинстанционният съд правилно е приел, че в складовата разписка е посочен като превозвач ревизираното лице, но няма данни с какво превозно средство е извършен транспортът и кой е водачът му, а в представената складова разписка няма данни за мястото на извършване на предаването на стоката. Посочената цена в представената фактура за последваща реализация е същата като посочената в спорната фактура. Правилно е прието от съда, че от представените доказателства не може да се установи предаването и приемането на стоката по процесната доставка. Относно спорните доставки на стоки и услуги от "Джимини" ЕООД, административният съд правилно е приел, че в приемо-предавателните протоколи, относно строителните материали няма данни за мястото на предаването им, а относно СМР - няма данни на кой обект са извършени, поради което доставките не са реални. От представените доказателства не може да се установи предаването и приемането на строителните материали и техният транспорт нито по процесните доставки, нито по тези, за които се твърди, че са последващи. Относно СМР - не може да се установи приемането им. От заключенията по СТЕ и ССЕ се установява, че доставките касаят обект Военна рампа, с главен възложител "Универсалкомерс" АД, изпълнител ЕТ "Зоров - В. З." и подизпълнител "Джимини" ЕООД. От представените доказателства се установява, че изпълнението на възложените СМР не е прието от главния възложител "Универсалкомерс" АД. Във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставките на стоки и услуги от "Д. Т." ЕООД от съда е установено, че към процесните фактури с предмет на доставката различни видове услуги са приложени описи и актове за изпълнени количества и видове СМР, без да са посочени дати на съставяне, а представените фактури за последваща реализация са с дата, която предхожда дата на процесните фактури, като стойността по процесните фактури е същата като стойността по представените фактури за последваща реализация. Към процесните фактури с предмет стоки са представени описи и складови разписки от същата дата, подписана от представители на двете страни с наименование на стоките, количество, единична цена и обща стойност. Представени са и фактури за последваща реализация. По отношение на процесната фактура с предмет изготвяне на техническа документация по делото не са представени съпровождащи документи и самата техническа документация, поради което съдът правилно е приел, че доставката не е реална. АССГ е обсъдил всички представени доказателства и въз основа на тях правилно е приел, че относно строителните материали няма данни къде е извършено предаването, няма данни кога са съставени актовете за изпълнени СМР, а фактурите за последващите доставки са издадени с по-ранна дата от тази на процесиите. Относно доставката на рекламни брошури от "Е. С. 2009" ЕООД с правоприемник ЕТ "Благойвест - В. Е." по делото не са представени никакви доказателства относно вида, съдържанието на рекламните материали, място и лица, които са ги отпечатали, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че доставката не е реална. Правилни са и изводите на съда по отношение на доставките на стоки и услуги от "Металкорект 2002" ЕООД, преименувано на "Кръстникът 2002" ЕООД. Към доставките на СМР са представени актове № 5, 6 и 7 и договор от 18.06.2010 г. за възлагане на СМР съгласно приложението към договора. По отношение на доставките на стоки са представени приемо-предавателни протоколи. Съдът е обсъдил посочените доказателства и правилно е приел, че относно строителните материали няма данни къде е извършено предаването, кой е превозвачът и за кой обект се отнасят, а относно СМР - няма данни с какви материали са извършени и кой ги доставил, поради което доставките не са реални. АССГ правилно е приел, че и доставките от "Металстрой БГ" ЕООД не са реални. Вписаният в четири от процесните фактури предмет на доставката е СМР съгласно акт с посочен номер (1, 2, 3 и 4) без дата. Съгласно отразеното в представените актове, описаните в тях СМР обхващат ремонт на обект ДСК гр. Р. Съгласно клаузите на представения договор, доставките на материали и специализираната механизация са задължение на изпълнителя. От представените от "Металстрой БГ" ЕООД документи не може да се установи, че разполага с материали, складове, ДМА, необходими за извършване на доставките. В представения приемо-предавателен протокол за положена изолация не е посочен обектът на който е извършена услугата. Правилно е прието от съда, че относно СМР за обект ДСК в гр. Р. - няма данни с какви материали са извършени и кой ги доставил, а относно обекта Вила "Нина" не се установява, че фактурираните видове и количество СМР са извършени, тъй като вещото лице по СТЕ не е допуснато до обекта. Относно доставките от "Насти" ЕООД съдът правилно е приел, че в представените приемо-предавателни протоколи няма данни за мястото на предаване на строителните материали, а относно СМР - на кой обект са извършени, поради което не може да се приеме, че доставките са реални. От заключенията на вещите лица по СТЕ и ССЕ е видно, че доставките касаят обект Военна рампа, с главен възложител "Универсалкомерс" АД, изпълнител ЕТ "Зоров - В. З." и подизпълнител "Наети" ЕООД, но изпълнението на възложените СМР не е прието от главния възложител "Универсалкомерс" АД. От представените доказателства не може да се установи предаването и приемането на строителните материали и техният транспорт, а по отношение на СМР - не може да се установи приемането им. По отношение на доставката на стока от "Обич 94" ЕООД не са представени никакви доказателства за предаване и приемане на канцеларските материали. Не са представени и никакви доказателства, че стоките са употребявани за дейността на ревизираното дружество, поради което правилно е прието от съда, че доставката не е реална. Относно доставките от "Строймонтаж" ЕООД са представени складови разписки, но предметът на доставките е описан много общо във фактурите и не може да се установи по категоричен начин дали техен предмет е доставката на строителни материали или техният монтаж, т. е. дали става въпрос за доставка на стоки или за услуга, както и за кой обект са предназначени. Тези обстоятелства не могат да се изяснят и от съдържанието на складовите разписки. В същите не е посочено и място на предаване. Относно СМР не са представени протоколи за приемане им с изключение на акт за изпълнени СМР от 15.06.2010 г., който акт вещото лице по СТЕ отнася към фактура № 549/15.06.2010 г. и обект Козеферма с. Л. Съдът правилно е приел, че от представените доказателства не може да се установи предаването и приемането на строителните материали и техният транспорт по процесните доставки, а относно СМР - не може да се индивидуализира тяхното съдържание, за кой обект се отнасят и дали са извършени реално. По отношение на доставките от "Техностил - 1" ЕООД с предмет на доставка офис обзавеждане и СМР по договор, АССГ правилно е приел, че доставките не са реални, защото от представените документи не се установяват видът и количеството на фактурираното офис оборудване, а в приложените Актове обр. 19 не е посочен конкретният обект, на който са извършени услугите и лицето. Относно отказано право на приспадане на данъчен по доставките на услуги от "Ян строй 10" ЕООД, съдът правилно е приел, че в представените протоколи за приемане на извършените СМР, не е посочен конкретен обект. Съгласно заключенията по СТЕ и ССЕ доставките касаят О. В. рампа, с главен възложител "Универсалкомерс" АД, изпълнител ЕТ "Зоров - В. З." и подизпълнител "Ян строй 10" ЕООД, но изпълнението на възложените СМР не е прието от главния възложител "Универсалкомерс" АД. Правилно е прието от съда, че от представените доказателства не се установява извършването и приемането на СМР. Действително от заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че процесните фактури са документално оформени в счетоводството на ревизираното лице и плащането по фактурите е доказано, но единствено поради това не може да се направи извод, че процесните доставки на стоки и услуги са реални. От заключението по СТЕ не се установява, че СМР са действително извършени, тъй като вещото лице не е било допуснато до обектите, на които се твърди, че са извършени спорните СМР. Неоснователно е и позоваването в касационната жалба на практиката на СЕС. С. като по делото не е доказано фактурираните стоки и услуги да са доставени от издателите на фактурите и доставките да са реално извършени, случаят се различава от тези по главните производства по цитираните в касационната жалба съединени дела на СЕС С-80/11 и С-142/11. По приложимата Директива 2006/112/ЕО, както и по отменената с нея Шеста директива относно общата система на данъка върху добавената стойност СЕО в решение по дело С-152/02 г. приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо не само получателят да разполага с фактура, а и доставката да е осъществена. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-324/11. Позоваването на решенията по дело С-80/11 и дело С-142/11 на СЕС е неоснователно. В главните производства по посочените дела не е спорна реалността на доставките, което различава случаите от настоящия. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставката на стоки в случая. Правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални правила при преценката настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизираното лице. Предвид изложеното, оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 989.39 лв., определен по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение.