Решение № 6931 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1753/2014 г.

Решение № 6931 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1753/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. София, против решение № 7997 от 17.12.2013 г. по адм. дело № 5945 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град, с което са отменени задължителни предписания с изх. № 66-47-21-1/21.03.2013 г., издадени от главен инспектор по осигуряването. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на чл. 4, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 10 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО, във вр. с чл. 140, ал. 4 от ТЗ (Търговския закон) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Проагро" ООД, гр. София, е оспорил касационната жалба в писмен отговор и писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № РО-272/07.05.2013 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. София (Столично управление "Социално осигуряване") и потвърдените с него задължителни предписания с изх. № 66-47-21-1/21.03.2013 г., дадени от контролен орган на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с които "Проагро" ООД, гр. София, е задължено да подаде коригираща информация за осигурителен стаж стаж и доход на основание Наредба № Н-8/2005 г. за Петьо Петков Игнатов с вид "осигурен" 14 - за работещи без трудово правоотношение - за периода 17.09.2012 г. - 14.11.2012 г. На основание чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО (нова - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) задължителните предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3 подлежат на обжалване по административен ред пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. С чл. 118, ал. 1 от КСО е предвидено, че решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. За да отмени оспорения административен акт, Административен съд София - град законосъобразно е приел, че за времето от 17.09.2012 г., когато е сключил договор за управление и контрол на търговското дружество, до 14.11.2012 г., когато договорът е бил прекратен, Петьо Петков Игнатов е бил осигурено лице на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Обстоятелството, че договорът не е бил вписан в Търговския регистър, е без значение за осигурителното правоотношение, щом като лицето е упражнявало трудова дейност по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Правоотношението между управителя и търговското дружество възниква с избирането му и сключването на договора, но същото има действие по отношение на представителната власт на управителя спрямо трети добросъвестни лица от вписването му в Търговския регистър (чл. 141, ал. 6 във вр. с ал. 3 от ТЗ). По отношение на дружеството подлежащото на вписване обстоятелство има действие и следва да се счита възникнало от момента на вземане на решение, формиращо волята на едноличния собственик на капитала. Осигурителните правоотношения произтичат от сключения договор и за правото на обществено осигуряване на лицето е без значение, че възлагането на управлението не е произвело действие спрямо трети лица. В този смисъл съдът се е позовал на съдебната практика (решение № 885/17.01.2012 г., постановено по адм. д. № 8667/2011 г. по описа на ВАС, VI отд.). Касационните доводи за неправилно прилагане на чл. 4, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 10 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО, във вр. с чл. 140, ал. 4 от ТЗ, се преценяват като неоснователни. На основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (ДВ, бр. 74 от 2002 г., доп., бр. 105 от 2006 г.) изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. На 17.09.2012 г. между "Проагро" ЕООД и Петьо Петков Игнатов е бил сключен договор на основание чл. 141, ал. 7 от ТЗ за възлагане на управлението на дружеството. Разпореденото от законодателя конститутивно действие на вписването на избора на управител съгласно чл. 140, ал. 4 от ТЗ е спрямо третите за дружеството лица. По отношение на дружеството и назначеното за управител лице решението на едноличния собственик на капитала и сключеният договор за възлагане на управлението са породили незабавно действие (В този смисъл решение № 51 от 23.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 610/2012 г., II т. о., решение № 690 от 03.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 349/2008 г. на II т. о., определение № 602 от 20.09.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3101/2013 г., II т. о. и др.). Вписването на името на управителя в Търговския регистър не е правопораждащ факт на действието на договора, сключен между "Проагро" ЕООД и Петьо Петков Игнатов за възлагане на управлението на дружеството. Не може да бъде възприето изразеното в касационната жалба становище, че "ефективното и реално упражняване на трудовите функции" на практика може да започне едва след вписването на името на управителя в Търговския регистър. Не е спорно обстоятелството, че от датата на сключване на договора до прекратяването му на 30.11.2012 г. съгласно решение на едноличния собственик на капитала Петьо Петков Игнатов е изпълнявал функциите на управител, който е организирал и ръководил дейността на дружеството. Няма данни за взето решение от едноличния собственик и сключен договор с второ лице за възлагане управлението на дружеството през периода 17.09.2012 г. - 14.11.2012 г. Като лице, упражняващо трудова дейност в качеството му на изпълнител по договор за управление и контрол на търговско дружество през периода 17.09.2012 г. - 14.11.2012 г., Петьо Петков Игнатов е подлежал на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. В декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице", подадена от дружеството като осигурител на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, законосъобразно за вид "осигурен" е попълнен код 10, отнасящ се за изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества, на еднолични търговци, на неперсонифицирани дружества, както и синдици и ликвидатори. Даденото задължително предписание за корекция на кода на 14, приложим за работещите без трудово правоотношение, е незаконосъобразно и като го е отменил, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 350 лв. съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,