Решение № 3214 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13161/2020 г.

Решение № 3214 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13161/2020 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Андреев, от [населено място], чрез пълномощника му - адв. Минев, против решение № 650 от 01.09.2020 г. постановено по адм. дело № 351/2020 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РД-25-164/18.02.2020 г. на кмета на [община], като неоснователна. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон – основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на [община], редовно призован не се явява. От същия, чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт Раданова, е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред първоинстанционният съд е оспорена Заповед № РД-25-164/18.02.2020 г. на кмета на [община], с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Гараж", представляващ масивна постройка на уличната регулация с размери 6. 05/4. 10 м., находящ се в УПИ ХХIХ-1108, кв. 107 по плана на [населено място]. Адресат на заповедта е жалбоподателя Д. Андреев, като извършител на строежа. За да отхвърли жалбата е прието от съда, че заповедта е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. По същество са направени изводи, че гаражът е строеж, извършен след 2007 г., за който се изискват строителни книжа, каквито липсват. Предвид годината му на изграждане е прието, че не попада в нито една от хипотези на § 16, ал. 1 – 3 от ПР на ЗУТ, нито в хипотезата на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, поради което не е търпим строеж. Поради това е обоснован извод, че е налице незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, чието премахване е разпоредено правилно. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на релевантните за спора факти, правните изводи на съда за законосъобразност на оспорената заповед, са правилни. Не е било спорно, че гаражът е изграден от Андреев, без наличието на строителни книжа. По описание и характеристика, съгласно неоспореното заключение на СТЕ, гаражът е "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който се изискват строителни книжа - одобрени проекти и разрешение за строеж, съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. При липсата на такива книжа, изводите на съда, че е налице незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, са правилни. Премахването на гаража, като незаконен, е преодолимо ако същият отговаря на условията за търпим строеж по § 16, ал. 1 – 3 ПР на ЗУТ или по § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. За приложимостта им се изисква строежът да е извършен най-късно до 31.03.2001 г. и да е бил допустим по разпоредбите, които са действали по време на извършването му или съгласно действащите разпоредби на ЗУТ. В случая при правилна преценка и анализ на доказателствата, ангажирани от оспорващия и от ответника, съдът е извел извод, че строежът не е извършен в рамките на релевантния период - до 31.03.2001 г., а след 2007 г, което го прави нетърпим. Правилно се е позовал на геодезическото заснемане през 2007 г. от СГКК-Пазарджик за нужди на одобрената нова КККР на [населено място] от 2010 г., към който момент гаражът не е съществувал като сграда в имот пл. № 1108, кв. 107 по плана на [населено място], поради което и не е бил заснет като обект на кадастъра в него. Правилно са кредитирани показанията на св. Кожухаров и на св. Хъров, а не показанията на братята Д. и Д. Бекташеви, поради това, че са обективни, последователни и съответстващи на другите писмени доказателства. Техните показания установяват, че гаражът е извършен след 2009 г., а не както се е поддържало от оспорващия през 2000 г. Дори и да се приеме, че процесният строеж е изграден през 2000 г. правилен е извода на съда, че същият е нетърпим, тъй като не е деклариран пред одобряващите органи в 6-месечния срок от обнародването на ЗУТ, т. е до 02.07.2001 г., условие по § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, което не е изпълнено. С оглед на изложеното оплакванията в касационната жалба за търпимост на гаража са неоснователни, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този резултат и направеното искане, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение