Решение № 7 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6039/2007 г.

Решение № 7 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6039/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК /отм./ във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Ц. П. чрез нейния пълномощник адв. В. Б. против решение № 209/20.07.2007 г. по в. гр. д. № 243/07 г. на Старозагорския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответницата по касация П. П. В. не е взела становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като обсъди доводите в касационната жалба и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено следното: Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото, след като с решение № 423/19.03.2007 г. по гр. д. № 1377/05 г. на ВКС, III г. о., е било отменено предходното въззивно решение и делото върнато за ново разглеждане от въззивен съд. С него е оставено в сила решение № 177 "г" от 08.12.2004 г. по гр. д. № 1569/03 г. на Казанлъшкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от К. Ц. П. против П. П. В. /Ж./ иск за обявяване нищожност на сделката, с която Ц. И. П. и Я. Н. П. продали на П. В. собствения си недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 422 кв. м., за което по плана на гр. К. е отреден имот пл. № 5* в кв. 167 и масивна жилищна сграда на два етажа, ведно с надстройка и пристройка, намиращи се в процес на строеж, оформена с нотариален акт № 7, т. III, дело № 690/21.03.1995 г., като симулативна - сключена чрез подставено лице. За да постанови този резултат въззивният съд, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, е приел, че не се разкрива фигурата на подставеното лице, тъй като не се установяват характерните за нея съглашения, а правоотношенията между страните следва да се уреждат съобразно правилата за скрито пълномощие. Оттук е заключил, че договорът не е недействителен, а придобитите по него права във вътрешните отношения между пълномощника и доверителя, се считат за права на последния. Въззивното решение е обосновано и законосъобразно. От фактическа страна по делото е установено, че на 18.03.1995 г. между К е сключен договор, с който първата възложила, а втората приела, да закупи от свое име, но за сметка на К. П., недвижимия имот. Този договор е сключен в предвидената в чл. 292, ал. 3 ЗЗД писмена форма с нотариална заверка на подписите. В изпълнение на задълженията си по договора за поръчка З. В. сключила договора за покупка на недвижимия имот. Договорът за поръчка разкрива действителните отношения между страните и обосновава крайния извод, че ответницата е участвувала в сделката като скрит пълномощник на жалбоподателката, а не като подставено лице. Само поради това, че действителният титуляр е останал скрит, не може да се направи извод, че продажбата, обективирана в нот. акт № 7, т. III, дело № 690/1995 г., е привидна, в какъвто смисъл са изложените в жалбата доводи. Същият ефект може да се постигне и при косвеното представителство. Не се установява, а и липсват доводи в тази насока, съществуването на прикрита сделка между жалбоподателката и прехвърлителите по договора, характерна за фигурата на подставеното лице, което само дава съгласието си да фигурира с името си в сделката, която вече е сключена между скритата и явната страна. Сделките, сключени чрез косвен представител, не са нищожни - действието им е уредено в чл. 292, ал. 2 ЗЗД. В отношенията между косвеният представител и доверителя, правата от изпълнителната сделка се считат права на последния. Поради това той има на разположение против косвения представител директен иск за собственост на имота, закупен въз основа на договора за поръчка. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на въведените с касационната жалба основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът