Решение № 13232 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16668/2013 г.

Решение № 13232 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16668/2013 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна моли да бъде отменено решение № 2583/21.10.2013 г. по адм. д. № 3116/2013 г. на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 03251000167/15.12.2010 г. на ТД на НАП - Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Владимир дистилърс къмпани"АД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 03251000167/15.12.2010 г. на ТД на НАП-Варна, с който за м. 4 и 5.2008 г. и м. 3.2009 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 218 840 лв с лихви по авансови фактури на "Диметикон" ЕООД и "Българска лозаро винарска компания" ЕООД на основание чл. 70, ал. 5, чл. 6 и чл. 25, ал. 2 и 6 ЗДДС, поради липса на плащане по авансовите фактури и неосъществени доставки на грозде по тах. Съдът е обсъдил констатациите в РА, обсъдил е събраните доказателства, като необосновано е приел, предвид заключението на вещото лице, че е извършено плащане по авансовите фактури в брой, налице е данъчно събитие, осъществени са доставките на грозде и следва да се признае данъчния кредит по спорните фактури. В нарушение на чл. 202 ГПК съдът е възприел извода на вещото лице, че по авансовите фактури на "Българска лозаро винарска компания" ЕООД е доказано плащане предвид контролната лента от касовия апарат на дружеството, въпреки, че по сметка 501 - каса на ревизираното лице е отразено плащане по спорните фактури на 360 000 лв и 240 000 лв на "Винтрейд 07" ЕООД, а не на издателя на фактурата. За доставката на грозде на 1.10.2009 г. от "Българска лозаро винарска компания" ЕООД не са представени доказателства за приемо-предаване на гроздето от доставчика на шофьорите на транспортните средства на получател, нито пътните листове за извършения транспорт, на които се е позовало вещото лице, за да приеме, че транспорта на гроздето е извършен от ревизираното лице. По авансовите фактури на "Диметикон" ЕООД са приложени разходни касови ордери без име и подпис на съставител и фискални бонове към тях, които не са достатъчни да се прием, че е извършено плащане в брой, след като по делото не е доказано към датите на издаване на РКО и фискалните касови бележки ревизираното лице да е разполагало с налични средства в брой в касовата си сметка. За доставката на грозде по фактурите от м. 9.2009 г. са приложени приемателни бележки от "Владимир дистилърс" ООД, които не установяват предаване на грозде от "Диметикон" ЕООД на ревизираното лице и осъществяване на доставки по авансовите фактури. Съдът необосновано е приел, че е доказано плащане по авансовите фактури, както и осъществяване на доставка на грозде от двамата доставчици при липса на каквито и да било доказателства по чл. 24, ал. 2 ЗЗД за индивидуализиране и предаване на гроздето от доставчиците на равизираното лице. Не е взел предвид и т. 50 от решението по дело С-419/02 на СЕО, според което доставките на стоки или услуги са предмет на ДДС, а не плащанията за доставка на стоки, които не са ясно идентифицирани, какъвто е процесния случай. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 4718,40 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,