Решение № 13554 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15132/2010 г.

Решение № 13554 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15132/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК. Касаторът Директорът на ДОУИ - Варна моли да бъде отменено решение № 138/12.10.2010 г. по адм. д. № 49/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е обявен за нищожен РА № 1900271/28.08.2006 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението да бъде отменено и спорът за бъде разгледан по същество по чл. 227 АПК. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена по съображения в жалбата и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Община Главиница по съображения в писмено възражение и писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение окръжният съд е обявил за нищожен РА № 1900271/28.08.2006 г. на ТД на НАП-Варна, поради липса на овластяване на Валентин Георгиев и на Нели Бонева, и двамата главени инспектори по приходите в сектор "Ревизии и проверки" в отдел "Контрол" на ТД на НАП-Варна да издават заповеди за определяне на компетентен орган по чл. 119, ал. 2 ДОПК. И двамата са били овластени със заповед № 114/29.05.2006 г. на териториалния директор на ТД на НАП-Варна да издават заповеди за възлагане на ревизии на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Окръжният съд е приел, че това овластяване не е достатъчно, за да издават заповеди за определяне на компетентен орган по чл. 119, ал. 2 ДОПК, който да състави ревизионния акт след проведената ревизия. Решението е постановено в нарушение на чл. 119, ал. 2 ДОПК, според който органът, възложил ревизиятаq след получаване на уведомлението за изготвяне на ревизионния доклад, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите. По цитирания текст органът, възложил ревизията, е компетентен да определи и актосъставителя по силата на закона, без да е необходимо нарочно отделно овластяване за издаване на заповед по чл. 119, ал. 2 ДОПК. Видно от цитираната заповед Георгиев и Бонева са редовно овластени да възлагат извършване на ревизии. В случая заповедта за определяне на компетентен орган е издадена от Георгиев на основание цитираната заповед, с която е овластен да замества Бонева при отсъствие. Представена е и молба за отпуск на Бонева и заповед № 396/10.07.2006 г. на териториалния директор на ТД на НАП-Варна, с която е разрешен отпуск на Бонева в периода 24.07.2006 г. - 18.08.2006 г., поради което издадената заповед за определяне на компетентен орган № К 271/28.07.2006 г. от Георгиев е издадена от компетентен орган и с издаването й не е допуснато нарушение на процедурата по чл. 119, ал. 2 ДОПК, което да доведе до нищожност на издадения в последствие ревизионен акт. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се реши спорът по същество на основание чл. 227, ал. 1 АПК, тъй като настоящото касационно производство е второ по спора. С обжалвания РА са определени задължения по ЗКПО за 2001 г. - 2005 г. с лихви, като на основание чл. 23, ал. 2, т. 14 ЗКПО за 2001г и 2002 г., и по чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО за 2003 г. е увеличен финансовия резултат на общината с приходи от продажба чрез търг на имоти частна общинска собственост, на основание чл. 23, ал. 3 ЗКПО финансовият резултат е намален с балансовата стойност на имотите и са определени задължения по ЗКПО - данък за общините и данък печалба за 2001 г. и 2002 г. и корпоративен данък за 2003 г. За 2004 г. е определен данък по чл. 2в ЗКПО върху приходите от продажба на имоти частна общинска собственост, а за 2005 г. общината е определила дължимият данък по чл. 2в ЗКПО, а в РА са определени лихви за закъснялото му внасяне. За всички години са определени лихви за закъсняло внасяне на данъчните задължения по годишната данъчна декларация, а за 2001 г. - 2004 г. са определени и лихви за внасяне върху определените допълнително задължения за посочените по-горе данъци. Спорът по делото е правен и се отнася за дължимостта на данък върху печалбата, данък за общините, корпоративен данък и данък по чл. 2в ЗКПО за ревизирания период, определени върху приходите от продажба чрез търг на имоти частна общинска собственост. В РА е прието, че приходите от продажба на имоти частна общинска собственост следва да се включат във финансовия резултат на общината за периода 2001 г. - 2003 г. и са облагаеми с данък за общините и данък върху печалбата за 2001 г. и 2002 г., и с корпоративен данък за 2003 г., и с данък по чл. 2в ЗКПО за периода 2004 г. и 2005 г. Представителят на общината поддържа, че приходите от приватизация на общинско имущество, каквито са процесните, на основание чл. 6, ал. 2 ЗППДОП се отнасят по извънбюджетни сметки и неправилно са отнесени в увеличение на финансовия резултат за 2001 г. - 2003 г. Поддържа също, че на основание чл. 6 от Закона за общинския бюджет до 1.01.2004 г. приходите от общинска собственост не представляват собствен приход на общината и не следва да се включват при определяне на финансовия резултат. Възраженията са неоснователни. По чл. 6, ал. 2 ЗППДОП (отм.) приходите от приватизация на общински предприятия се внасят в специална сметка към общинския съвет като в т. 1 - 3 е определено как се разходват средствата от общинската приватизация. По т. 1 - 9% от приходите отиват за покриване на разходите по приватизацията на общински предприятия. По т. 2 - 5% от приходите отиват за попълване на общинския фонд за опазване на околната среда. По т. 3 - 86% от приходите отиват във фонд на разпореждане на общинския съвет, като средствата в него се използват приоритетно за инвестиционни цели, за придобиване на ДМА със социално предназначение, за погасяване на кредити по незавършени обекти и на несъбираеми задължения на общински предприятия. В т. 3 е разпоредено, че средствата от фонда не могат да се използват за текущи разходи. Цитираният чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3 ЗППДОП (отм.) определя за какви мероприятия на общината могат да се разходват приходите от приватизация на общински предприятия, но не въвежда забрана да бъдат третирани като приходи на общината и да участват при формирането на финансовия резултат на общината. По чл. 6, ал. 1, т. 1 б. "г" от Закона за общинските бюджети в приложимата редакция от ДВ бр. 107/2003 г. за 2004 г. и 2005 г. приходите от общинска собственост са собствен приход на общината. За 2001 г. - 2003 г. е приложим чл. 6, ал. 2, т. 1, т. 6 от ЗОБ в приложимата редакция от ДВ бр. 33/1998 г. според която собствени приходи на общината са приходи от наеми и други собствени приходи. Приходите от приватизация на имоти, частна общинска собственост са други собствени приходи на общината предвид цитирания чл. 6, ал. 2 ЗППДОП (отм.) и доводът на общината, че специалният ред на разходване на тези приходи е основание да не бъдат включени във финансовия резултат на общината за периода 2001 г. - 2003 г. е неоснователен. В РА законосъобразно са определени данъчни задължения с лихви за ревизирания период по данък върху печалбата и данък за общините за 2001 г. - 2002 г., корпоративен данък за 2003 г., данък по чл. 2в ЗКПО за 2004 г. и лихви за данък по чл. 2в ЗКПО за 2005 г. По облагането на останалите приходи от отдаване под наем на общинско имущество и от стопанска дейност на общината страните не спорят. Общо решението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 735,54 лв. По изложените съображения и на основание чл. 227, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, I отделение,