Решение № 9419 от 10.10.2023 г. на ВАС, IV о.

ВАСЧетвърто отделение10.10.2023 г.докладчик Таня Дамянова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 681 от 13.07.2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка вх. КЗК-462/14.06.2023 г.

ОСЪЖДА ДЗЗД "ВИО А", с участници "Г и Д електро груп" ООД, "СЕЙФ ПАРТ" ЕООД, "МБ СТРОЙ ИНВЕСТ" ЕООД и "ХОФБАУЕР ХАЙ ВОЛТИДЖ СЪРВИСИС" ЕООД, да заплати на община Сливен разноски за касационното производство в размер на 3 000 (три хиляди) лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА

Мотиви

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.216, ал.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по касационна жалба на ДЗЗД ВИО А- град Пловдив, с участници Г и Д Електро груп ООД, Сейф парт ЕООД, "МБ Строй Инвест" ЕООД и "Хофбауер Хай Волтидж Сървисис" ЕООД, депозирана чрез процесуален представител адв. Камбурова, срещу решение 681 от 13.07.2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка вх. КЗК-462/14.06.2023 г., с което е отменено като незаконосъобразно решение D 23919167/25.05.2023 г. на заместник-кмета на община Сливен за определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Изграждане на ефективна система за улично осветление на алеи в междублокови пространства в кв. Клуцохор, град Сливен" и преписката е върната на възложителя за продължаване на процедурата от последно законосъобразно действие ново разглеждане на техническото предложение на участника ДЗЗД "ВИО А". В жалбата се твърди, че решението на КЗК е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необосноваността му отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че КЗК е извела грешен извод за неоснователност на твърденията им, че участникът, определен за изпълнител, не отговаря на критериите за подбор относно техническите способности, а техническото му предложение не покрива изискванията на възложителя. Поради това се претендира за отмяна на решението на КЗК и връщане на преписката на възложителя за продължаване от последното законосъобразно действие. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски съобразно представен списък, както и възражение за прекомерност на претендираните от ответните страни разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът заместник-кмет на община Сливен, чрез процесуалните си представители адв. Церовски и адв.Герджиков, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното решение на КЗК да бъде оставено в сила като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски съобразно представен списък. Ответникът Тера систем ЕООД със седалище в град Сливен не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становищата на страните във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу решение на КЗК, което подлежи на касационен контрол и в срока по чл.216, ал.1 от ЗОП. Съдът приема, че жалбата е подадена и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, доколкото оплакванията в нея касаят само решението в частта му относно етапа, от който следва да продължи процедурата с оглед твърдяното от жалбоподателя наличие на основания за отстраняване на участника, класиран на първо място и определен за изпълнител. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред КЗК е образувано по жалба на ДЗЗД ВИО А против решение D 23919167/25.05.2023 г. на заместник-кмета на община Сливен за определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Изграждане на ефективна система за улично осветление на алеи в междублокови пространства в кв. Клуцохор, град Сливен", с което е обявено класирането на участниците в процедурата и за изпълнител на обществената поръчка е определен участникът, класиран на първо място- Тера Систем ЕООД. Въз основа на установените факти КЗК е счела за основателни оплакванията на жалбоподателя, касаещи оценяването на участника по показател "Работна програма за изпълнение на строителството". КЗК е приела, че мотивите на комисията за оценяването на предложението на жалбоподателя по показател "Работна програма" не отразяват действителното съдържание на техническото му предложение, а освен това са декларативни и неконкретни. Поради констатираните пороци в процедурата, КЗК е отменила атакуваното решение на възложителя за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществената поръчка и е върнала преписката на възложителя за продължаване на процедурата за възлагане на обществената поръчка на етап ново разглеждане на техническото предложение на участника ДЗЗД "ВИО А" в съответствие с изложените мотиви. Останалите оплаквания на жалбоподателя, че участникът, определен за изпълнител, не отговаря на критериите за подбор, а техническто му предложение не съответства на изискванията на възложителя, са счетени за неоснователни. Решението е правилно и не страда от изтъкнатите в касационната жалба пороци. Основното оплакване, поддържано в касационната жалба е, че КЗК не е разгледала подробно всички доводи на жалбоподателя за наличието на основания за отстраняване на класирания на първо място участник. В съответствие с чл. 207 от ЗОП КЗК е извършила обстойно проучване по обстоятелствата в жалбата и се е произнесла по всички изложени в нея твърдения. Правилно КЗК не е разгледала възраженията, направени в писменото становище, депозирано на 12.07.2023г. ден преди заседанието на КЗК на 13.07.2023 г. В съответствие с чл. 199, ал. 2, т. 6 от ЗОП един от задължителните реквизити на жалбата е изчерпателно и конкретно посочване на всички възражения и основанията за тях. А според чл. 207 от ЗОП проучването обхваща обстоятелствата по жалбата. В производството пред КЗК не се извършва цялостен контрол на оспореното решение на възложителя, а комисията се произнася по законосъобразността в съответствие с посочените в жалбата възражения, основания и искания на жалбоподателя (чл. 199, ал. 2, т. 6 от ЗОП). След като касаторът не е навел в срок възраженията си, КЗК няма законово задължение да прави проучване и да се произнася по тях. Затова няма нарушение в тази насока. С жалбата на ДЗЗД ВИО А до КЗК са заявени следните оплаквания: в представения от участника ЕЕДОП се съдържа просто копиране на изискванията на възложителя за разполагаемата механизация, но липсва техническа информация за нея и конкретизиране на собствеността; представеният от дружеството линеен график не отговаря на изискванията на възложителя; към работната програма не са приложени сертификати за качество на основни материали, каквото е изискването на възложителя; самата работна програма за изпълнение на строителството не отговаря на минималните изисквания на възложителя. Всички тези оплаквания са разгледани от КЗК и по тях са изложени конкретни мотиви, които се споделят изцяло и от касационната инстанция. В одобрената документация възложителят е поставил изискването участниците да разполагат с инструменти, съоръжения и техническо оборудване за изпълнение на предмета на обществената поръчка, като са уточнени вида на машините, които са необходими, както и техният брой. Не са поставени изисквания за деклариране и доказване на собствеността върху машините, нито за описание на техните технически характеристики. Възложителят изрично е посочил, че за доказване на разглеждания критерий за подбор е достатъчно инструментите, съоръженията и техническото оборудване да се посочат в ЕЕДОП като вид и брой. Класираният на първо място участник е изпълнил това изискване, като е посочил в ЕЕДОП изискуемата техника с марки и модели. Отбелязал е техниката, който е наета и е приложил договори за наем по отношение на нея, както и ЕЕДОП от третите лица наемодатели- Димар Строй ЕООД и УСМ Промстрой ЕООД. Поради тези обстоятелства правилно и обосновано КЗК е приела оплакването на ДЗЗД ВИО А, че класираният на първо място участник не отговаря на поставените критерии за подбор относно техническите му способности, за неоснователно. Подробно са разгледани и обсъдени от КЗК и твърденията на жалбоподателя за несъответствие на представения от Тера Систем ЕООД линеен график с изискванията на възложителя. Изложените от КЗК мотиви в тази връзка се обосновават напълно от документацията по делото и не следва да се преповтарят. Няма разминаване между предложения срок за изпълнение в линейния график и в работната програма, представени от участника, И в двата документа, които са неразделна част от техническото предложение, е посочен срок за изпълнение е 180 работни дни (графа 6, 7 и 8 от линейния график, таблица на страница 38-47 от работната програма, графи 4, 5 и 6). В графа 3 от линейния график (Наименование на СМР) са отразени подробно етапите и дейностите за изпълнение на обекта. В линейния график е предвидено време за приемане на обекта (т.222-224), подготвителен етап (т.3). Представена е и информация за работната сила и механизацията (графи 9 и 10- Механизация и Необходими ресурси). Доколкото направените в жалбата до КЗК твърдения, че етапите, изложени в линейния график, не отговарят на посоченото в работната програма и липсва тясна обвързаност между двата документа, са бланкетни, правилно КЗК не ги е разгледала, тъй като това би означавало в противоречие с правилото на чл.207 във връзка с чл.199, ал.2, т.6 от ЗОП КЗК да осъществи цялостен контрол за законосъобразност на издадения индивидуален административен акт. Напълно се обосновават от доказателствата по делото и изводите на КЗК относно неоснователността на твърденията за липса на представени декларации за качество на основни материали- стълбове за улично осветление, осветителни тела, кабели, заземителни колове, PVC тръба. В одобрената документация възложителят е поставил условието към работната програма да се приложат сертификати за качество на основни материали. Към офертата на "Тера Систем" ЕООД са представени ЕО декларация за съответствие на стоманен полигонален стълб за улично и парково осветление, декларация за експлоатационни показатели гофрирана двуслойна защитена тръба ELCOR 450N; декларация за съответствие за продуктите LED STREET LUMISTOR, декларация за съответствие на ГВ поцинкована лента на ролки 40/4 мм, декларация за характеристиките на строителен продукт- силов кабел ниско напрежение с PVC изолация и обвивка; ЕО декларация за съответствие на рогатка за стълб за улично осветление. В цитираните декларации са описани и стандартите, на които съответства конкретния продукт. Правилен и обоснован е и изводът на КЗК, че работната програма за изпълнение на строителството отговаря на минималните изисквания на възложителя, поставени в документацията. По всеки един от конкретните доводи на жалбоподателя КЗК е изложила относими и обосновани мотиви, като се е позовала на съответната част от представената работна програма с посочването на точната страница от нея. Изложените мотиви се споделят и от съда и не следва да се преповтарят. Действително представената работна програма, част от техническото предложение на Тера систем, не съдържа посочените в жалбата пред КЗК непълноти и противоречия. Ето защо, предвид липсата на несъответствия на техническото предложение на Тера Систем ЕООД с изискванията на възложителя, КЗК е направила правилен и обоснован извод, че не са били налице основания за отстраняване на участника от процедурата и правилно комисията, назначена от възложителя, е пристъпила към отваряне на ценовото му предложение. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение на комисията досежно етапа, от който следва да продължи процедурата- ново разглеждане на техническото предложение на ДЗЗД ВИО А, не страда от посочените в касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК във връзка с чл. 216, ал. 6 ЗОП. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Претенцията на ответната страна- заместник-кмета на община Сливен за възлагане на сторените по делото разноски, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, е основателна. Съобразно представения списък и доказателствата към него, заплатеното от страната адвокатско възнаграждение възлиза на 12 000 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът намери направеното от касатора възражение за прекомерност за основателно и счете, че възнаграждението следва да бъде намалено на 3000 лева. Мотивиран така и на основание чл. 216 ЗОП във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,