Решение № 5558 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3193/2011 г.
ВАСIV отделение20.04.2011 г.докладчик Аделина Ковачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17 от 18.01.2011 г. по адм. дело № 754/2010 г. на Плевенския административен съд. ОСЪЖДА едноличния търговец Цветанка Атанасова Петкова, упражняваща търговска дейност с наименование "Флоранс-Антони-Цветанка Петкова" с адрес на управление в град Плевен да заплати на община Плевен сумата 150 /Сто и петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 5558 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3193/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от едноличния търговец Цветанка Атанасова Петкова, упражняваща търговска дейност с наименование "Флоранс-Антони-Цветанка Петкова" с адрес на управление в град Плевен против решение № 17 от 18.01.2011 г. по адм. дело № 754/2010 г. на Плевенския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й срещу мълчалив отказ на кмета на община Плевен да издаде заповед в тръжна процедура за отдаване под наем на описания общински нежилищен имот. От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат доводи за неспазване на процесуалните правила - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че кметът е имал възможност да реши да покани втория класиран участник да сключи договор или да не го кани. Касае се за диспозитивна правна норма и административният орган се е възползвал от една от двете законосъобразни възможности. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от едноличния търговец против мълчалив отказ на кмета на общината на молба от 9.08.2010 г. да издаде заповед по чл. 95, ал. 4 от Наредба № 7 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от общинския съвет. Нито в жалбата, нито в развилото се съдебно производство са посочени закононарушения, допуснати от административния орган. Не са конкретизирани и отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Молбата е приложена на л. 5 от делото и е адресирана не до кмета, а до директора на ОП "Жилфонд" - Плевен. Тя съдържа искане към него да отговори на Цветанка Атанасова Петкова дали има издадена заповед по чл. 95, ал. 4 от наредбата за втория участник. Съдът е приел, че липсва административен акт, годен да бъде обект на съдебен контрол и на основание чл. 159, т. 1 от АПК с определение от 10.09.2010 г. е прекратил производството по делото. Определенито е отменено по реда на частното обжалване с акт на Върховния административен съд. Прието е, че се касае за обжалван мълчалив отказ на кмета на общината да издаде заповед, за сключване на договор с втория класиран участник, решен е и въпросът с процесуалната допустимост на жалбата. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че при проведен публичен търг с тайно наддаване за отдаване под наем на общински нежилищен имот са участвали двама кандидати, като жалбоподателката е класирана на второ място. Със заповед № РД-10-897 от 21.07.2010 г., кметът на общината е определил условията за сключване на договор с класирания на първо място участник - едноличния търговец "ГДП-Генко Петров-Антония" и е наредил на директора на ОП "Жилфонд" - Плевен да сключи наемния договор. В т. 3 от заповедта е посочено, че при неспазване на седмодневния срок за внасяне на наемната цена от 384.62 лева, участникът губи право за сключване на договора. Заповедта е връчена на Антония Николова на 26.07.2010 г.. Безспорно е между страните, че в указания срок договор не е сключен. При тези данни по делото, съдът в изпълнение указанията, дадени от състав на Върховния административен съд в определение № 13556 от 12.1.2010 г. по адм. дело № 12819/2010 г. за процесуална допустимост на подадената жалба е разгледал спора по същество. За целта е анализирал разпоредбата на чл. 95, ал. 4 от местната наредба, която дава право на кмета да покани за сключване на договор класиран участник, предложил следваща по размер цена или да проведе нов търг, респ. конкурс. Установил е, че при вземане на решение в единия или другия смисъл, кметът действа при условията на оперативна самостоятелност и е ограничил съдебния контрол досежно условията на чл. 169 от АПК. За целта е анализирал съответствието на оспорения мълчалив отказ с целта на закона и със съразмерността - въздигнати като основни принципи в чл. 4, ал. 2 и чл. 6, ал. 4 от АПК. Съобразил е, че те са спазени, поради което мълчаливият отказ е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се твърди допуснато нарушение на принципа на съразмерност, доколкото предложената от жалбоподателката месечна наемна цена от 302.73 лева напълно съответствала на пазарните цени за такива обекти. Доводът е неоснователен и напълно недоказан. Разликата между стойността на наема, определена от първия и втория участник е 82 лева на месец, която за една година възлиза на 984 лева, а за целия срок на договора на 4720 лева. При наличие на такава, кметът е правният субект, оправомощен да вземе решение да сключи договор със следващия класиран участник или да проведе нов търг или конкурс, считайки, че при него е възможно постигане на резултати, които да са по-благоприятни за общината. Отказът му да сключи договор с жалбоподателката не нарушава изискването за съразмерност, поради което касационната жалба е неоснователна. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на общината, жалбоподателката ще следва да бъде осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 150 лева - определено съгласно правилата на Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Неоснователна е претенцията на ответната страна за присъждане на възнаграждение и за първоинстанционното производство, доколкото това е от компетентността на административния съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение