Решение № 9859 от 25.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10067/2014 г.

Решение № 9859 от 25.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10067/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Изток инвест-96" ООД срещу решение № 1360/12.06.2014 г., постановено по адм. д. № 22/2014 г., по описа на Административен съд Варна /АСВ/. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 031302612/10.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, офис Търговище, потвърден с Решение № 724/04.12.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с която на дружеството са определени допълнително задължения по ЗДДС за д. п. м. 08.2011 г., за д. п. м. 09.2011 г., д. п. м. 10.2011 г., д. п. м. 11.2011 г. и д. п. м. 12.2011 г. в общ размер на 8 697, 74 лв. главница и 1 637, 24 лева лихва. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществени процесуални нарушения, необосновано и в нарушение на материалния закон, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът погрешно приел, че не са представени писмени потвърждения от получателите за всяка доставка по отделно, тъй като това обстоятелство било отбелязано в самия РА. Неправилно съдът базирал изводите си за това, че стоките не са напускали територията на страната, на непълна справка от Гранична полиция, като не обсъдил всички относими доказателства в тази насока. В нарушение на материалния закон, включително на относимата практика на Съда на Европейския съюз първоинстанционният съд приел, че представените ЧМР не представляват надлежни доказателства за извършване на вътреобщностна доставка /ВОД/. Поради това касаторът моли решението да бъде отменено. Не се претендират разноски. Ответникът по касация - Директор на Дирекция" ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна в съдебното производство. Първоинстанционният съд е установил, че дружеството е декларирало извършени ВОД с посочени получатели- румънски търговци "Ориент Хиперконструкт" ООД с VIN № RO 17897009 през м. 09, 10, 11.2011 г. на стойност 105 751, 31 лева и "СЦ Дзейн Ши Интернешанъл Груп" ООД с VIN № RO 11252992 през м. 08 и 09.2011 г. на стойност 7 737, 34 лева. Декларираните ВОД са документирани с представени инвойс фактури и международни товарителници. Първоинстанционният съд е приел, че не са представени писмени потвърждения за получена стока на територията на Румъния от двете румънски дружества. Относно представените транспортни документи - ЧМР за превоз на стоката, АСВ е приел, че само в една от представените ЧМР с № 0021 е попълнена частично клетка 24 "стоките получени", въпреки че не е ясно кой е получателят на стоките и няма печат; в клетка 4 "товарен пункт" на част от товарителниците е изписано, че са натоварени в гр. София, а в останалите - в гр. Варна; не е посочен обект или склад, от който стоката е натоварена; само в ЧМР № 00001/02.08.2011 г. в кл. 13 е посочено транспортното средство, с което е извършен превозът. Поради това съдът е счел, че представените ЧМР не са съобразени с изискванията за съставянето на международна товарителница. Първоинстанционният съд е приел, че касаторът не е доказал: изписване на стоките от склад или обект на дружеството, натоварването на стоката, наличие на складове или обекти, от които да бъде извършено експедирането на стоката. Установено е също, че няма данни за преминаване на сочения от касатора автомобил през границата за Румъния. Въз основа на тези данни АСВ приема, че стоките не са транспортирани и предадени до друга държава-членка на ЕС, а касаторът не е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности да се снабди с потвърждения за получаване на стоките от контрагентите си по всяка една доставка, не се е уверил в добросъвестността на получателя, нито в това, че стоките са напуснали физически територията на страната, за да защити своите интереси и да докаже, че е осъществил ВОД. Правилно АСВ е очертал рамките на правния спор до това налице ли са законовите предпоставки за признаване на вътреобщностна доставка, във връзка с изискването за представяне на достоверни документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Законодателят е дефинирал понятието ВОД в чл. 7, ал. 1 ЗДДС като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. От тази дефиниция могат да се изведат следните кумулативно дадени предпоставки, за да се признае, че е осъществен ВОД - доставчикът и получателят да са регистрирани за целите на ДДС и стоката да е пристигнала при получателя. Когато по безспорен начин са установени тези предпоставки, то за доставчика възниква задължение да начисли ДДС с нулева ставка на основание по чл. 53, ал. 1 ЗДДС. В разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС са възприети две алтернативни предпоставки за установяване извършването на ВОД - транспортен документ или писмено потвърждение, че стоката е пристигнала при получателя в другата държава-членка. Смисълът, вложен в разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС за изискване за транспортен документ/писмено потвърждение означава, че в него следва да са налице всички реквизити, с които да се доказва изпращането, респ. получаването на стоката. В процеса е безспорно, че по отношение на всички доставки са изпълнени изискванията на чл. 45, т. 1, б. а от ППЗДДС, като са издадени фактури, в които е вписан идентификационният номер на получателя. Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката /решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 31 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek Gabona Kft/. Директива 2006/112/ЕО оставя в правомощията на държавите членки да определят условията, при които освобождават ВОД от ДДС. Разпределението на доказателствената тежест в процеса се регулира изцяло от националното право и е в зависимост от обичайната практика, установена за сходни операции /т. 35 - 38 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek Gabona Kft и т. 26 - 30 от решение на СЕС от 09.10.2014 г. по дело № С-492/2013 "Траум" ЕООД/. Съдът на ЕС е имал случай да приеме, че вменяването на задължение на ревизираното лице да представи убедително доказателство за физическото напускане на стоките на територията на държавата-членка не гарантира правилното и ясно прилагане на освобождаванията и поставя това лице в положение на несигурност /т. 51 от решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos/ в нарушение на основния принцип на правото на ЕС на правна сигурност, изискващ нормите да бъдат ясни и точни и прилагането им да е предвидимо за лицата. Спазването на този принцип се постига чрез регламентиране от националните власти на условията за освобождаване, вкл. чрез списък от документи, които следва да се представят на компетентните органи /чл. 45 ППЗДДС/. Не е в противоречие със съюзното право да се изисква от доставчика да вземе всички мерки, които могат разумно да се очакват от него, за да се увери, че осъществяваната от него операция не го довежда до участие в данъчна измама. В случай, че доставчикът е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена ВОД, е недопустимо впоследствие националните органи да го задължат да заплати ДДС върху тези стоки, когато доказателствата се окажат с невярно съдържание, без да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама /т. 68 от решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos/. Оспореният РА не съдържа мотиви и доводи за участие на ревизираното лице в данъчна измама. Основателни са доводите на касатора, че данъчната администрация не е осъществила обмен на данни с румънската данъчна администрация, с цел да се установи дали румънските получатели са декларирали ВОП. Основателни са и оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението. Не са дадени конкретни указания по доказателствената тежест, включително във връзка с твърденията, че са представени писмени потвърждения от получателите на стоките. Единствените указания по тежестта на доказване на жалбоподателя са дадени в определението за насрочване от 16.01.2014 г. с общата формулировка "негова е тежестта да докаже обстоятелствата по жалбата". Така дадените указания не водят до осъществяване на принципите на истинност и служебно начало, прогласени съответно в чл. 7 и чл. 9 АПК. АСВ не е указал изрично на жалбоподателя, че по делото липсват потвържденията, на които той се позовава /както в уточнението към жалбата, така и в молбата с доказателствени искания от 04.03.2014 г./ като по този начин е допуснато нарушение на чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК. Въпросните потвърждения, които не са били събрани при така установените процесуални нарушения, са представени с касационната жалба. Тези доказателства могат да бъдат обсъждани от касационния съд само във връзка с касационните основания, но не и по същество. Това трябва да бъде направено от първоинстанционния съд, което е самостоятелно основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Основателни са и оплакванията за процесуални нарушения във връзка с формирания извод, че превозните средства, превозвали стоката не са напускали територията на страната. Действително, представеното от НДГП - ГПУ Русе доказателство е обсъдено едностранно, като е взета предвид само частта от писмото, в която се сочи, че няма данни за преминаване на конкретен автомобил през границата. Пропуснато е да се вземе предвид, че след 2007 г. данните са непълни, тъй като проверките на преминаващите товарни автомобили не се регистрират. Следователно, посоченото доказателство не може да служи за основа, на която може да се направи извод, че конкретно превозно средство не е преминало през границата на страната. По изложените съображения, решението на Административен съд - Варна е неправилно, поради съществено нарушение на съдебно-производствените правила. На основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК решението следва да бъде отменено, а делото - върнато на друг състав на АСВ за произнасяне при спазване дадените указания съгласно чл. 224 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение