Решение № 1231 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12829/2013 г.

Решение № 1231 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12829/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДЕКВР) против решение № 9358/24.06.2013 г., постановено по адм. д. № 3127/2013 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено нейно Решение № Ж-41/28.01.2013 г. и е върната преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба и в писмено становище, депозирано пред първата инстанция. Не претендира разноски.

Срещу същото съдебно решение е подадена касационна жалба и от Мара Димитрова Ликова, която иска да бъде отменено, защото счита, че с отмяна на решението на ДЕКВР се ощетяват множество потребители в района.

Ответникът "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД оспорва касационната жалба на ДЕКВР в изрично писмено възражение, както и изразява становище за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебно решение в писмени бележки. Не претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, като разгледани по същество са основателни.

С обжалваното решение № 9358/24.06.2013 г., постановено по адм. д. 3127/2013 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, е отменено Решение № Ж-41/28.01.2013 г. на ДЕКВР и е върната преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решаващият съд е обсъдил събраните по делото доказателства и приложимите правни норми, в резултат на което е приел, че ДКЕВР е постановил решение в нарушение на закона като е дал задължителни указания на "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, които не представляват принудителна административна мярка по реда на Закона за енергетиката (ЗА), каквито правомощия има ДКЕВР по чл. 102, ал. 2 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) и това представлява самостоятелно основание за неговата отмяна. При постановяване на оспореното решение тричленният състав е обосновал изводите си и с липсата на правомощия на ДЕКВР да се произнася по спорове относно дължимостта на определена конкретна сума, начислена във връзка с потребление на вода.

Така постановеното съдебно решение е неправилно.

Не се спори между страните и е установено правилно от тричленният съдебен състав, че Мара Димитрова Ликова е подала жалба като потребител против обществен доставчик "Водоснабдяване и канализация Варна" ООД с оплаквания във връзка с формиране на задълженията й и отчитането им по две партиди на нейно име. При извършена проверка от регулаторния орган е установено, че на името на Мара Димитрова Ликова има открити две партиди на адреса на жилището й в гр. Варна, ул. "Магнолия" № 9, ет. 1, ап. 2, съответно на всеки от поставените й измервателни уреди. При извършване на проверката ДКЕВР е изисквал многократно информация от "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД и е получавал непълни отговори, данните от които са послужили за констатиране на нарушения на В и К оператора на изисквания, предвидени в Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор и постановяване на обжалваното пред тричленния състав на Върховния административен съд решение.

С отмененото от тричленният състав на Върховния административен съд решение на ДКЕВР на основание чл. 101 и чл. 102, ал. 2 от НЛДЕ (отм. в приложима да случая редакция), във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от ЗЕ са дадени задължителни указания на оператора "Водоснабдяване и канализация Варна" ООД както следва:

1. да се анулират формираните задължения по двете партиди на имота на Мара Димитрова Ликова;

2. да се открие една партида на името на потребителя на адреса на жилището, съгласно чл. 57 от Общите условия, на която да се отчитат показанията на двата измервателни уреда;

3. да се преизчисли формираното задължение за консумирана вода по партидата на Мара Димитрова Ликова на база, съгласно чл. 23, ал. 5 от Общите условия на оператора и чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за периода от 8.09.2009 г. до последния реален отчет;

4. да се предприемат действия за идентификация на всички потребители в обслужваната територия, на които са открити две или повече партиди за един имот, като оператора следва да представи в ДКЕВР график за поетапното им закриване и откриване на нови партиди за съответния имот.

5. Да се предоставя в определен срок на информация относно изпълнение на дадените предписания.

Твърдението в първата касационна жалба, че ДКЕВР е извършила анализ и оценка на предоставената от "Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД информация и е преценила, че определени действия на обществения доставчик противоречат на Общите условия, поради което са дадени задължителни указания отговарят на данните по делото. Основателно е оплакването на ДКЕВР, че отмененото от тричленният състав на Върховния административен съд решение не разрешава спор между оператор и потребител относно конкретно дължими суми, а отразява тълкуването на регулатора относно съдържанието на общите условия на оператора и тяхното изпълнение на практика. Спорът между Мара Димитрова Ликова и "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД относно дължимостта на начислената й сума за потребление е предмет на гр. д. 1586/2013 г. по описа на Варненския районен съд, по което е и постановено съдебно решение № 2447/22.05.2013 г. (без данни за влизането му в сила), а не на Решение № Ж-41/28.01.201 г. на ДКЕВР.

Решение № Ж-41/28.01.201 г. на ДКЕВР е постановено в производство по чл. 22 от ЗЕ (в приложимата редакция) и при надлежно сезиране от потребител на обществени услуги. Дейността на ВиК операторите се различава от дейностите в енергетиката, поради което и приложимите норми следва да се прилагат при съобразяване със съществуващите различия в двете сфери на регулация. Настоящият съдебен състав намира, че дадените от ДКЕВР указания са в кръга на предоставените на регулатора правомощия, съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗЕ във връзка с Глава Трета от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Действително повод за подаване на жалбата на Мара Димитрова Ликова до ДКЕВР са конкретни нейни несъгласия с начислените й като дължими суми, за които тя твърди, че са неправилно определени, но при разрешаване на спора, образуван по надлежно подадена процесуално допустима жалба регулаторният орган е извършил цялостен анализ на фактическата обстановка. При тази проверка е установен неправилен подход от страна на оператора при отчитане на потребителите и откриването на повече от един партиден номер за един потребител в зависимост от броя на поставените измервателни уреди, което е предпоставка и за неправилно отчитане на действително потребената комунална услуга от конкретния потребител. Установено е че тази практика не е относима само към Мара Димитрова Ликова, а и за други потребители в района, поради което е констатирано принципно неправилно тълкуване на общите условия, чието спазване ДКВЕР има право да контролира.

В този смисъл при постановяване на оспореното съдебно решение тричленният съдебен състав е приложил неправилно материалния закон като е формирал извод, че ДКВЕР не е имал правомощия и е разрешил спор относно конкретна сума като е наложил принудителна административна мярка, каквато не е предвидена в чл. 102, ал. 2 от НЛДЕ (отм.). ДКЕВР е направил стриктно тълкуване на общите условия на оператора и е дал конкретни указания към оператора, които са от значение за всички потребители в района и са насочени към изпълнение на клаузите на одобрените общи условия. Доводите в писменото възражение на "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД относно чл. 57 от Общите условия не кореспондират с неговия действителен смисъл и съдържание. Предвиденият начин на идентификация на потребителите (с три имена, ЕГН ) предполага индивидуализацията на потребителя от един обект по ясен и несъмнен начин като формиращ едно ясно и недвусмислено формирано, проследимо и проверимо задължение за използваната комунална услуга, респективно с една партида, отчитаща начисляваните количества консумирана вода и нейната стойност. В този смисъл тълкуването на закона, направено от ДКЕВР в отмененото от тричленният съдебен състав решение съответства на одобрените Общи условия и направените задължителни указания са в изпълнение на предоставените на регулатора правомощия от чл. 22, ал. 5 от ЗЕ.

Като е достигнал до противоположни правни изводи тричленният състав на Върховния административен съд е постановил незаконосъобразно и необосновано съдебно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено.

Касационните жалбоподатели не претендират разноски, поради което с оглед изхода на спора, такива не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,