Решение № 13656 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12946/2010 г.

Решение № 13656 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12946/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Столична община - район "Люлин" чрез процесуалния представител юрк. Иванова, срещу Решение № 2487/20.07.2010 г. постановено по адм. дело № 3196/2010 г. на Административен съд София - град, II отделение, 27 състав. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено в частта му, с която се отменя Заповед № РД-09-301 (031 е верния номер) /18.02.2010 г. и се определя като незастроена част от имот пл. № 1221, к. л. 285, м. "Люлин - 7", разположена между букви ВГДЛЕЖИВ с площ 781 кв. метра. Счита, че решението е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, изразяващо се в необсъждане и неприлагане на относими материално-правни норми, както и е необосновано, тъй като изводите на съда в отменителната част не са обусловени от релевантни доказателства, събрани по делото. На първо място заявява, че е в противоречие с материалноправните разпоредби извода на съда, че е неотносим към производството факта, че имотът, чиято застроена площ се определя, представлява публична общинска собственост и това ще подлежи на преценка от Общинската служба по земеделие. Според жалбоподателя неправилно АССГ възприема, че не е приложим в случая § 16 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ (обн. ДВ, бр. 17/2009 г.), съгласно който неприключилите до влизане в сила на ЗИД на ЗУТ производства по възстановяване на собствеността върху имоти - публична държавна собственост, и имоти - публична общинска собственост, се прекратяват. На второ място жалбоподателят счита, че извода на съда, че частта от имота, разположена между букви ВГДЛЕЖИВ с площ 781 кв. метра е свободна от застрояване и представлява празно, незастроено и неоградено място, е в противоречие с възприетото в мотивите на решението, съгласно които спрямо действащия ЗРП на местността, имот 1221 попада изцяло в улична мрежа и озеленяване към същата, а част от терена от 112 кв. м са включени в терен, предвиден за транспортно-комуникационна мрежа, в който не се предвижда застрояване. От ответниците - Елена Стоилова Стоименова, Красимир Андреев Тренев, Диана Желева Чакърова, Андрей Христов Тренев и Христо Христов Тренев, чрез пълномощника им адв. Герова е постъпил писмен отговор. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът оспорва жалбата, поддържа представения отговор и моли да бъде постановено решение, с което да се остави в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна, а съдебното решение е неправилно. Изводът на съда, че свободната от застрояване част от процесния имот е с площ 781 кв. м и е разположена по описания в съдебния акт начин, е основан на заключението на СТЕ, дадено в този смисъл. Съгласно заключението, имотът на жалбоподателите попада в терен, който по действащия ЗРП на м. "Люлин - 7-ми микрорайон", е отреден за улична мрежа и озеленяване. Според вещото лице инж. Св. Бирова, изпълнена е само част от регулационните предвиждания, а именно, изграден е булевард "П. Дертлиев", върху който попада част от имота. Този факт се установява и от приложената по делото скица № 15/2/2009. Същевременно, в с. з. на 29.06.2010 г. експертът е пояснил, че останалата част от имота представлява поляна с трева. Наличието на тревна площ е видно и от приложената към заключението Комбинирана скица № 2, изготвена върху аерофотоснимка на територията от 2009 г. Доколкото като благоустройствено мероприятие озеленяването може да бъде осъществено не само чрез засаждане на специални дървесни видове и храсти, но и чрез затревяване, от това следва, че е изпълнено и другото предвиждане по плана, съответно, че имотът е застроен по смисъла на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Този извод не се променя от липсата в терена на строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, нито от актуалното състояние на реализираното мероприятие, т. к. тези обстоятелства са неотносими при преценката по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 2487 от 20.07.2010 г. по адм. дело № 3196/2010 г., в производство по реда на чл. 145 - 178 АПК вр. чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, Административен съд София-град, Второ отделение, 27 състав ОТМЕНЯ Заповед № РД-09-301 (РД-09-031 е верния номер) /18.02.2010 г. на кмета на район "Люлин" - Столична община, с която е одобрено решение № 15 по протокол № 2/07.10.2009 г. на комисията, назначена със заповед № РД-09-090/12.03.2009 г. за определяне на застроената част от имот с пл. № 1221, к. л. 285, м. "Люлин - 7" в частта й относно имота, разположен между букви ВГДЛЕЖИВ с площ 781 кв. м в зелен цвят на комбинирана скица № 1 към заключението на СТЕ, по жалба на Елена Стоилова Стоименова, Красимир Андреев Тренев, Диана Желева Чакърова, Андрей Христов Тренев, Христо Христов Тренев, всички от гр. София, ул. "Нишава" № 40, ет. 1, ап. 1, чрез адв. Герова, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ незастроената част от имот с пл. № 1221, к. л. 285, м. "Люлин - 7", както следва: разположена между букви ВГДЛЕЖИВ с площ 781 кв. м в зелен цвят на комбинирана скица № 1 към заключението на СТЕ, неразделна част от това решение. С трети диспозитив съдът ОСЪЖДА Столична община да заплати на Елена Стоилова Стоименова, Красимир Андреев Тренев, Диана Желева Чакърова, Андрей Христов Тренев, Христо Христов Тренев съдебни разноски в размер на 306, 56 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в установената от закона форма. Констатирал е, че част от бившия имот попада в предвидено по регулационния план и реализирано мероприятие - булевард "Петко Дертлиев" (вярното е Петър Дертлиев), а за останалата част от имота, разположена между букви ВГДЛЕЖИВ с площ 781 кв. метра в зелен цвят на комбинирана скица № 1 към заключението на СТЕ, е свободна от застрояване и представлява празно, незастроено и неоградено място, за което предвижданията на общия и подробния устройствен план не са реализирани, включително и мероприятието "озеленяване". Така постановеното съдебно решение е неправилно. Преди всичко следва да се отбележи, че съдът е посочил, че в останалата си част жалбата на Елена Стоилова Стоименова, Красимир Андреев Тренев, Диана Желева Чакърова, Андрей Христов Тренев и Христо Христов Тренев е неоснователна и следва да се отхвърли, но такъв отхвърлителен диспозитив няма. Тъй като в обжалваната пред Административен съд София-град заповед № РД-09-301 от 18.02.2010 г. на Кмета на СО Район "Люлин" е посочено, че застроената площ е 1019 кв. метра, а жалбата е уважена за 781 кв. метра, то очевидно разликата е приета за застроена, но за тази част не се спори. Спорна е определената за незастроена, при което съдът се е базирал на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Вярно е, че заключението на вещото лице не е оспорено от ответника, настоящ касатор, но следва да се посочи, че експертизата се преценява с оглед всички останали доказателства по делото. Съдът се е позовал на комбинираната скица № 1, но е пренебрегнал комбинирана скица № 2 и комбинирана скица № 3. Освен това от заключението на вещото лице се установява, че спорната площ от 781 кв. метра всъщност се състои от две части - 183 кв. метра между буквите Ж-И-К-Л-Е-Ж са включени в УПИ VII - "озеленяване", и 598 кв. метра между буквите И-В-Г-Д-Л-К-И са включени в улична мрежа. От комбинирана скица № 2 (аерофотоснимка) се установява, че цялата част от имота, която съдът е определил за незастроена, е зелена площ. За производството по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е без значение как точно ще се нарече намиращото се върху процесната част - тревна площ, затревена площ, зелена площ, затревяване, залесяване, засадена площ, озеленяване, озеленени площи и т. н., и в този смисъл е ирелевантно дали то е изпълнено във връзка с отреждане по регулационен план (понастоящем ПУП), или е благоустройствен елемент, представляващ неразделна част от основното мероприятие "ОЖС", "КЖС" или "групово жилищно строителство". Меродавен е факта, че е налице тревна площ с растителност - със или без трайни насаждения, което води до единствения възможен за това производство правен извод, че площта не е свободна от застрояване. Този извод се подкрепя от отразеното в т. 4 от заключението на вещото лице и комбинирана скица № 3, които се отнасят за имота спрямо действащия ОУП (Общ устройствен план) на Столична община по Закона за устройството и застрояването на Столичната община (ЗУЗСО) и според които посочената част от имота попада в зона Оз1 - зона за обществено-обслужващи дейности и озеленяване в градския район, където озеленената площ е минимум 50%. Що се отнася до терена по ОУП предвиден за транспортно-комуникационна мрежа - за бул. Южна тангента, с площ от 112 кв. м, същия не попада в нито една от устройствените зони и в него не се предвижда застрояване, което е обяснимо с факта, че е естествено върху улици и булеварди да няма сгради. От изложеното до тук следва извода, че съдебното решение, в което е прието, че площта от 781 кв. метра е свободна от застрояване, се явява неправилно поради противоречие с материалния закон и същото ще трябва да бъде отменено изцяло, вкл. и в частта му за присъдените разноски и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли подадената срещу заповедта на кмета на района жалба. За пълнота следва да се отбележи неоснователността на възражението в касационната жалба за приложението на § 16 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ в това междинно производство, в което само се определя застроената част, респ. свободната площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот, след това се издава удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, а въз основа на тях се постановява решение от колективния орган по поземлената собственост, независимо как е наименован през годините - поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори, а понастоящем само общинска служба по земеделие, по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което решение или ще бъдат възстановени в реални граници правата на собствениците върху земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии (строителните граници на населените места) или ще им се признае правото на собственост, но с обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ поради проведени мероприятия, които не позволяват реално възстановяване на собствеността. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,