Решение № 175 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3734/2018 г.

Решение № 175 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3734/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геновева Николаева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) срещу решение № 89 от 11.07.2018 г., постановено по в. гр. дело № 234/2018 г. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение, с което е обезсилено като недопустимо решение № 70/15.06.2017 г. по гр. д. № 233/2016 г. на Окръжен съд – Силистра и е прекратено производството по мотивирано искане вх. № 2828/12.09.2016 г. на КПКОНПИ срещу Т. Н. М. за отнемане на незаконно придобито имущество, на основание чл. 130 ГПК, поради недопустимост на предявения иск. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони досежно характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ (отм.); , като моли то да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за постановяване на решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Ответникът по касационната жалба – Т. Н. М. не подава отговор на същата. С определение № 29 от 25.01.2019 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по правния въпрос за характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ (отм.); – преклузивен или инструктивен. По този въпрос е постановено ТР № 1 от 4.6.2020 г. по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС, до приключване на което настоящото производство е било спряно. Според тълкувателното решение изтичането на срока по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.); не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество. Предвиденият в чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.); срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен. Затова е допустимо образуване на производство по чл. 74 ЗОДНПИ (отм.); след изтичане на този срок. Горепосоченото задължително разрешение на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, следва да бъде съобразено в настоящото производство. По съществото на касационната жалба и съобразно задължителния отговор на правния въпрос, настоящият състав на ВКС намира, че атакуваното въззивно решение е неправилно, постановено при допуснато нарушение на материалния и процесуалния закони. За да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение, с което е уважен иска с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.); на касатора, въззивният съд е счел, че срокът по чл. 27 от ЗОПДНПИ (отм.); е преклузивен и същият не е спазен. Поради това е намерил за преклудирано и самото материално право на държавата на гражданска конфискация, а инициираният от КПКОНПИ исков процес - за недопустим, каквото се явява и постановеното по него първоинстанционно решение. Този извод противоречи на горепосоченото задължително разрешение, дадено в ТР № 1 от 4.6.2020 г. по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде касирано като неправилно. Като такова то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, а съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК делото подлежи на връщане за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който дължи произнасяне по съществото на спора, съобразявайки правомощията си по чл. 269 ГПК. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,