Решение № 503 от 17.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1679/2008 г.

Решение № 503 от 17.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1679/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. ГПК (отм.). С решение № 436 от 11.01.2008 г. по гр. д. № 466/2007 г. Хасковският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение № 31 от 22.02.2007 г. по гр. д. № 1118/2002 г. на Хасковския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Л. К. Щ. против А. М. А. и М. Х. А. насрещен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД - за обявяване за окончателен сключения на 14.06.96 г. предварителен договор за покупко-продажба на имот, представляващ "Склад за ел. материали", обособена част от "К" ЕООД, гр. Х., И. индустриална зона, състоящ се от 1 740 кв. м. в кв. 16, парцел ****ХVII по регулационния план на гр. Х., при описаните в решението съседи, ведно с построената в него оранжерия - 273.30 кв. м. и имот 970 кв. м., находящ се в кв. 16, парцел ****ХХIII по плана на гр. Х., при описаните съседи, ведно с построените сгради: склад за осветителни тела - 216 кв. м., склад за ел. материали - 168 кв. м., 28 кв. м. от склада за чугунени части, заедно с мотокара, машината за фискална памет, ръчнохидравлична количка и всичко помощно необходимо за складовете. Въззивното решение е обжалвано в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от ищеца по насрещния иск Л. К. Щ., чрез пълномощника му адв. Ив. И., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите на въззивния съд относно липсата на основание за обявяване на предварителния договор за окончателен поради липсата на съгласие на съпругата на продавача. Моли за неговата отмяна и вместо това искът му бъде уважен. Ответниците по иска оспорват касационната жалба в писмено възражение на пълномощника им адв. Ат. В. Върховният касационен съд на РБ, състав на II гражданско отделение, като обсъди заявените в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен, въззивният съд е приел, че липсата на съгласие на съпругата на продавача по предварителния договор е пречка за обяваването му за окончателен. Приел е, че имотът е придобит по реда на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗППДОбП (отм.) по време на брака на ответниците по иска, поради което и разпореждането с имот, съпружеска имуществена общност, се извършва съвместно от двамата съпрузи. Поради изразеното несъгласие за продажбата от съпругата, искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не може да бъде уважен, а възражението, че е приложима разпоредбата на чл. 22, ал. 3 СК (отм.) намерил за неоснователно. Въззивният съд е изложил различни съображения от тези на първоинстанционния съд относно погасителната давност за предявяване на иска за обявяване за окончателен на предварителния договор, с оглед уговорения между страните по договора друг срок за това - изтичането на срока по приватизационния договор, в който е налице забрана за разпореждане с имота. Поради това е приел, че искът е предявен преди изтичането на давността, но е неоснователен поради горните съображения. Въззивното решение е правилно и обосновано, а оплакванията на касатора са неоснователни. Изводът на съда, че имотът представлява съпружеска имуществена общност, като придобит по време на брака на ответниците, е съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК (отм.), тъй като качеството на съпруга на работник в приватизираното предприятие, обосновало сключването на приватизационния договор, е неотносимо към този въпрос, а единствено към определянето му за купувач в продажбата по чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗППДОбП (отм.). Доводите на касатора за липса на съвместен принос на съпругата за придобиването му също са неоснователни, тъй като е налице презумпцията на закона за това. Обстоятелството, че продажната цена е взета на заем от касатора също е ирелевантно, тъй като са налице други отношения между страните по договор за заем, които не са предмет на настоящия спор. Без значение за вещноправното действие на продажбата е и това дали съпрузите са владяли имота след покупката му или владението е осъществявано от касатора, на основание предварителния договор. Последният не е разпоредителна сделка, поради което и е действителен, макар и да е сключен само от съпруга, и като такъв е породил облигационни отношения между страните по него. За сключването на окончателния договор или за уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД обаче е необходимо съгласието и на съпругата, съгласно чл. 22, ал. 2 СК (отм.). Такова не е налице в случая, поради което и искът правилно е отхвърлен. Без значение е кога е изразено несъгласието и в каква форма, тъй като към момента на сключване на окончателния договор, респ. постановяване на решение по обявяване на предварителен договор за окончателен по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, трябва да е налице съгласие за разпореждането. Неоснователен е и поддържания от касатора довод за уважаване на иска за 1/2 ид. ч., представляващ дела на обещателя по договора, с оглед неделимостта на имот в режим на бездялова съпружеска имуществена общност. В заключение, при постановяване на въззивното решение не са допуснати касационни основания за отмяна, поради което същото следва да се остави в сила, като правилно и обосновано. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, II г. о.