Решение № 4308 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6997/2012 г.

Решение № 4308 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6997/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Локман Шкур Рашид, гражданин на Ирак, против решение № 1861 от 5.04.2012 г. по адм. дело № 1762/2012 г. на Административния съд - София-град, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Ответната страна - председателя на ДАБ, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че допустимата за разглеждане касационна жалба, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 87 ЗУБ, съдът е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател против административно решение № 19/16.01.2012 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е изложил съображения, че оспорения административен акт освен, че е издаден от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, е в съответствие и с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и правилно е приел, че чужденецът не е преследван по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо убеждение и в случая не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Правилно както административният орган, така и съдът е преценил, че представената от жалбоподателя бежанска история, е недостоверна. Съдът е изложил подробни правни съображения във връзка с констатираните противоречия в твърденията на чужденеца, които се споделят и от настоящата инстанция. С оглед оценяването на представената бежанска история като недостоверна, правилни и обосновани са изводите на съда, че жалбоподателят не е бил обект и за него не се установява риск за нито едно от посегателствата - смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му. Не е установено, че по отношение на чужденеца не е налице заплаха, поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход - Ирак. Съдът в тази насока се е съобразил с тълкуването в решение от 17.02.2009 г. на съда в Люксенбург по дело № С-465/07, на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, във връзка с чл. 2, б. "д" от Директивата. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение,