Решение № 12049 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15222/2011 г.

Решение № 12049 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15222/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Шенгюлер Еминова Мустафова, от гр. Добрич, чрез пълномощника й - адв. Стефанова, против Решение № 2281/12.10.2011 г. по адм. дело № 3749/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта му, с която е отхвърлена жалбата й против РА № 1001294/1.07.2010 г. на ТД на НАП - Варна, офис - Добрич, в частта, с която е изменен и потвърден с Решение № 661/29.10.2010 г. на и. д. директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, с който са определени допълнителни задължения за данък върху дохода по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г., в размер на 94 779.41 лева главница и лихва за забава в размер до 52 572.64 лв., както и данък върху дохода по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., в размер на 65 268.75 лв. и лихва за забава в размер на 18 368.06 лв., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът - директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си - гл. юрисконсулт Желязков, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу оспорения РА, в посочената по-горе част, Административен съд-Варна е приел, че жалбоподателката Мустафова не е оборила законосъобразността му, тъй като е установено, че през ревизираните периоди на 2005 г. и на 2007 г. същата е реализирала доходи от продажба на недвижими имоти в СИО, заедно със съпруга си Бедри Кемалов Мустафов, които не е декларирала с годишни данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 50 от ЗДДФЛ. Пред съда жалбоподателката не е оспорила установената от органа по приходите фактическа обстановка по реализация на доходи от продажба на недвижими имоти и неизпълнение на задължението й за декларирането им за 2005 г. и за 2007 г., на основание ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. Спорен е останал въпросът за размера на определената данъчна основа, по която е изчислен данъкът за ревизирания период, съобразно приложимите материалноправни норми на чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) - за доходите от 2005 г. и на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ - за доходите от 2007 г. За жалбоподателката данъчната основа е изчислена неправилно, тъй като в компонента придобивна цена на имотите, не са включени разходите, които същата е направила за промяна предназначението на земята, а същите е следвало да бъдат взети предвид, тъй като земята е продадена с по-високи цени именно заради тази промяна в предназначението й. Съдът е приел възражението за неоснователно, поради това, че разпоредбите визиращи определянето на данъчната основа не съдържат изискване за включване в придобивната или актуализирана цена, ако тя е по-висока, направените разходи. Освен това съдът е приел, че по делото липсват доказателства за такива разходи, от което следва, че данъчната основа и за двата периода и начисления въз основа на нея данък от органа по приходите е определен законосъобразно. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно дължимостта на начисления с РА данък върху доходите на касаторката, реализирани от покупко-продажби на недвижими имоти, в режим на СИО със съпруга й, на основание чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) - за 2005 г. и чл. 47 от ЗДДФЛ - за 2007 г. По спорния за делото въпрос, който е предмет на оплакване и в касационната жалба, а именно за неправилно определена от органа по приходите и от съда данъчна основа за облагането й с данък по чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и по чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г., съдът е изложил доводи, които по принцип са правилни и към които настоящата инстанция намира за необходимо да добави следното: За 2007 г. данъчната основа за облагане доходите на ревизираното лице се определя като положителна разлика между продажната цена и цената на придобиване на имота, намалена с 10 % разходи. Цената на придобиване при продажба на недвижимо имущество по чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, е документално доказаната цена на придобиването му - чл. 33, ал. 6, т. 1 ЗДДФЛ. За 2005 г. данъчната основа се определя като разлика между продажната и по високата от фактическата и актуализирана цена на придобиване на недвижимото имущество - чл. 24, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.). Разпоредбата борави с два вида придобивни цени - фактическа и актуализирана. Фактическа е придобивната цена, с която на практика е придобит имотът и се установява от доказателствата по делото - в случая от данните, вписани в Договор за замяна на недвижим имот с Община - Балчик № 22/1.02.2005 г., относно придобит земеделски имот - пасище - мера, с площ от 80.287 дка, за сумата 20 875 лв. срещу предоставен друг подобен имот на общината, на същата стойност. Липсват данни за извършено доплащане от страна на касатора и съпругът й. Актуализираната придобивна цена, се определя на база данъчната оценка на имота, съгласно препращането в чл. 24, ал. 3 от ЗОДФЛ (отм.) към разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от ЗМДТ и Приложение № 2 към с. закон. В случая не се спори, че тя възлиза на 66 236.80 лв., съгласно нот. акт за продажба № 139/24.08.2005 г. и е по-висока от придобивната фактическа цена, посочена по-горе, поради което правилно при изчисляване на разликата между продажната и по-високата от двете придобивни цени на имота, е взета по-високата актуализирана цена. Касационният съд намира за неоснователно оплакването, че в придобивната цена следва да се включат и разходите, които касатора и съпругът й са направили за промяна предназначението на земята от земеделска в земя за жилищно строителство, съгласно данните по делото за заплатени такси на МЗХ за тази промяна. От една страна самият законодател в чл. 24 и сл. от ЗОДФЛ (отм.) не е предвидил включването на такива разходи за имота в придобивната му цена, а от друга препращането към ЗМДТ и определяне на данъчната цена на имота към 24.08.2005 г., като земя за жилищно строителство, с променено предназначение, означава, че същата е определена по цените на Раздел IV /чл. 13 - 18/ "Данъчна оценка на земите в строителни граници, застроени дворове и на земите извън строителните граници /без земеделските земи/", на Приложение № 2 към ЗМДТ, а не по цените на Раздел V "Данъчна оценка на земеделски земи" от същото Приложение. Данъчната цена на имота, към датата на продажбата му, изчислена по метода на Раздел IV от Приложение № 2 към ЗМДТ, е по-висока именно поради променения статут на земята, т. е в тази цена по силата на цитираните законови разпоредби, влизат и направените разходи по промяна на предназначението й. Поради това липсват основания за прибавянето на тези разходи към установената по делото по-висока актуализирана придобивна цена на имота за 2005 г. Липсват основания за включването на тези разходи към придобивната цена на имота и за 2007 г. В тази връзка и съобразно данните по делото правилно първоинстанционният съд е приел, че с оглед плащането на уговорената продажна цена на имота на части, към датата на плащане на първата вноска през 2007 г. липсват доказателства за направени разходи по промяна предназначението на земята, които да бъдат включени в придобивната цена. Последната е определена по представения договор за замяна от 25.05.2006 г. с МЗГ, съгласно чл. 33, ал. 6, т. 1 от ЗДДФЛ, от който е видно, че имота е закупен като земеделски. С нот. акт за продажба № 15/11.09.2007 г. касатора и съпругът й, са продали същия този имот като земеделски, без промяна на статута му, като твърденията за направени разходи за промяна на предназначението му са след тази дата, поради което обосновано е прието, че същите са неотносими. От изложеното следва, че решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,