Решение № 5304 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2446/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Ф., гражданин на Сирия, чрез пълномощник адв. Йорданов, против решение 272 от 13.01.2025 г., постановено по адм. дело 1378/2024 г. по описа на Административен съд Хасково. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Ф., гражданин на Сирия, против решение 11940/15.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че по отношение на чуждия гражданин не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. Сочи, че в медийните публикации за Сирия се съдържа информация за тежка хуманитарна и икономическа криза, която е останала извън вниманието на административния орган и съда. Счита, че тези обстоятелства е следвало да бъдат обсъдени и взети предвид, тъй като са относими към ситуацията в държавата по произход на кандидата, респ. са основание за предоставяне на закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и вместо него да се постанови решение за отмяна на отказа на председателя на ДАБ при МС за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и връщане на преписката на органа за ново произнасяне. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), чрез пълномощник юрк. Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Прилага писмена справка от 08.04.2025г. за обстановката в Сирийската арабска република. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Хасково е образува по жалба, подадена от А. Ф., гражданин на Сирия, против решение 11940/15.11.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. От фактическа страна по делото е установено, че с молби до ДАБ при Министерски съвет, подадени чрез РУ Харманли към ДОМВР Хасково, с вх. 271000-6752/2024 г., и чрез РПЦ Харманли към ДАБ с вх. 2089/02.08.2024 г., лицето, гражданин на Сирия, [заличен текст] по народност, роден на [дата].; вероизповедание [заличен текст]; семейно положение женен, е поискало предоставяне на международна закрила от Република България. С чуждия гражданин е проведено интервю на 20.08.2024 г., отразено в Протокол Рег. УП33662/20.08.2024 г., в присъствието на преводач от/на арабски език. Лицето е посочило, че има роднини в Република Турция трима братя и една сестра, които били там от 2015г. Напуснал Сирия заедно със семейството си на 14.06.2024 г., и влезли нелегално в Турция без документи. В България преминал нелегално на 31.07.2024 г., след което се предал в полицейското управление на гр. Харманли. Сега за пръв път подавал молба за закрила. Заявил, че в района, в който живеел, в гр. Албаб имало сражения между групировките, които били управлявани от Турция, те се биели помежду си, както и че напуснал Сирия без конкретна причина. В страната му по произход нямало спокойствие и сигурност, като в неговия район имало няколко въоръжени банди, които се занимавали с отвличания, наркотици и убийства. Не бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради религията или етноса си, не членувал в политическа партия или организация, не участвал във въоръжена групировка, не участвал в религиозни организации, и не му било оказвано насилие. Подал молба за закрила в България, защото искал да се установи тук, заедно със семейството си. Съобразно чл. 58, ал. 10 ЗУБ административният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, като същото е дадено преди произнасянето на органа и с него ДАНС не възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това. Със Становище рег. УП 33662/11.11.2024 г. на младши експерт в РПЦ Харманли, на Председателя на ДАБ при МС е предложено на търсещия закрила да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С оспорваното решение председателят на ДАБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чуждия гражданин. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съставът на Административен съд Хасково е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Приел е, че в решението са посочени, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чуждия гражданин. Приел е също така, че при постановяване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Наред с това, съдът е счел за правилна преценката на административния орган, че при проведеното с чуждия гражданин интервю не е установено спрямо него да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Анализирайки изискванията на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, съдът е приел, че не са установени такива действия, включително не се съдържат подобни твърдения в разказаната бежанска история. Липсват и действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Съдът е счел също така за правилна преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата му на произход или на пребиваване чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, както предвиждат разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. След анализ на личната бежанска история на лицето и ситуацията в Сирия, включително в провинция Халеб, съобразно приложени по административната преписка Справка вх. МД-02-3/15.10.2024 г. и ЦУ-1852/27.08.2024 г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ, е формиран извод, че за А. Ф. не се установява опасност от тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, поради което му е отказано предоставяне на хуманитарен статут. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата на чуждия гражданин срещу решение 11940/15.11.2024 г. на председателя на ДАБ. Така постановеното съдебно решение е правилно. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора, и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Напълно обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервюто, както административният орган, така и първоинстанционният съд, са приели, че не се установява той да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателят е гражданин на Сирия с етническа принадлежност - [заличен текст], вероизповедание [заличен текст], женен, като няма данни да е членувал в политическа партия или организация и не е бил член на въоръжена групировка. В настоящия случай не е била установена заплаха, която да поражда у кандидата основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1-6 ЗУБ. От протокола от проведеното интервю се установява, че чуждият гражданин не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, не е бил осъждан и не е бил преследван от официалните власти нито в Сирия, нито в Турция, включително по етнически или религиозни причини. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, също не са били заявени от кандидата. Цялостният анализ на обясненията на А. Ф. сочи, че са налице единствено лични и икономически причини за напускане на Сирия. Изводите на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец са законосъобразни и обосновани. Неоснователни са и доводите, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая лицето не е бил принудено да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, нито би било застрашено от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Правилни са и изводите, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до обосновано заключение, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От съдържащите се по делото справки относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Въз основа на приложените доказателства се установява, че макар обстановката в някои части от страната по произход на молителя да остава сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата като доказателство в касационното производство справка с вх. МД-02-200/08.04.2025 г. относно актуалното положение в страната. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011г. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правен ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините изтезания и нечовешко или унизително отношение или наказание . Въпреки това, следва да се има предвид, че докато чл. 3 ЕКПЧ не придава значение на това от кого или какво би могло да произтече съответното нечовешко или унизително отношение или наказание или изтезание, Директивата изисква те да са резултат от действия на субекти на тежки посегателства по смисъла на чл. 6 от нея. Затова, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила, следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ се има предвид при преценката на принципа за забрана за връщане. Значението на понятието въоръжен вътрешен конфликт е пояснено от Съда на ЕС в решението по делото Diakitе - решение от 30 януари 2014 г., дело C-285/12. В точка 35 Съдът потвърждава, че, член 15, буква в) от Директивата се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие единствено, ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Поради това в точка 30 от решението по делото Diakitе СЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл.15, б. в) от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (вж. в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС (голям състав), решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07. Съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни и не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Представените от пълномощника на касатора извадки и линкове към различни статии от Интернет, не могат да променят тези изводи, доколкото представените статии не произхождат от официални източници, а представляват медийни публикации. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,