Решение № 13105 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8477/2010 г.

Решение № 13105 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8477/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Ахмед Юсеин Зурнаджи от гр. Бургас, срещу решение № 415/21.04.2010 г., постановено по адм. д. № 252/2010 г. на Административен съд - гр. Бургас, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът община гр. Бургас, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Бургас, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Ахмед Юсеин Зурнаджи срещу Заповед № 3554/12.11.2009 г. на зам. кмета на община гр. Бургас, с която на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ е наредено да се премахне преместваем обект под № 1а по помощна схема, панелен павилион, без разрешение за поставяне в УПИ I-28,20,21, кв. 143, РЦ "Меден Рудник". За да постанови решението си съдът приел, че за преместваемия обект не е издавано разрешение за поставяне, поради което заповедта е законосъобразна. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че процесният преместваем обект, представляващ павилион за търговия е поставен в общински терен, без да е издавано разрешение за поставяне. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон съдът е приел, че след като не е налице разрешение за поставяне, преместваемият обект подлежи на премахване съгласно изискванията на чл. 57а, ал. 1, първо предложение, ЗУТ. Заповедта е издадена след съставяне на констативен акт, връчен на жалбоподателя, който е направил възражение по него, като обектът е индивидуализиран с оглед изготвената помощна схема. Съдът е установил безспорно релевантните за спора факти и обстоятелства и е постановил обосновано решение, в съответствие на материалния закон, като не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Настоящата касационна инстанция счита, че неправилно е оформен протоколът от съдебното заседание по съществото на спора съгласно изискванията на чл. 150, ал. 4 ГПК. Същият е следвало да се подпише от съдебния секретар и председателствуващият заседанието преди постановяването на решението, а не след него, тъй като решението не е част от протокола. Независимо от това налице е несъществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, което не води до липса на проведено заседание и отмяна на решението. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК