Решение № 2033 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11474/2013 г.

Решение № 2033 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11474/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Марияна Кънчева Иванова и Веселин Димитров Иванов и двамата от гр. Варна против решение № 1842/09.07.2013 г., постановено по адм. дело № 507/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата им против решение № 550-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет - Варна за одобряване на план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти - публична собственост - ПУП-ПУР на с. о. "Акчелар", гр. Варна, в частта му по отношение на ПИ с идентификатор 10135.2522.168. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, като се иска отмяната му. Ответната страна Общински съвет - Варна не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение (постановено по жалба срещу акт за одобряване на ПУР за изграждане на обект второстепенна улична мрежа - улица от VI клас), от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорения ПУР в частта, засягаща имота на оспорващия, за законосъобразен, без наличие на основания по чл. 146 АПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Процесният подробен устройствен план - ПУР предвижда първична улична регулация по чл. 110, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗУТ. Основанието за такъв ПУП е чл. 16, ал. 7 ЗУТ, тъй като имотите не са урегулирани, но попадат в урбанизирана територия - селищно образувание "Акчелар". Правилно и обосновано от събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд приема, че оспорените решения са приети от компетентен орган, във валидна писмена форма и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореният ПУР обаче е одобрен в противоречие на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. По делото е установено с неоспорено от страните заключение на вещо лице, че в частта по отношение на процесния ПИ, одобреният ПУР предвижда отнемане на площ от 295 кв. м, което съставлява 29,8 % от общата площ на имота от 990 кв. м в рамките на изискуемия размер по чл. 19, ал. 1 ЗУТ. Това е допустимо за плана по чл. 16, ал. 7 ЗУТ, при който няма ограничение за отнемане на площ до 25 %. Предназначението на отнетата площ е за прокарване на обслужваща улица - пътно платно с широчина 4,50 м, като проектираната улична регулационна линия засяга процесния ПИ № 168 от юг (телена ограда на бетонови основи). В настоящото производство е от значение, че съществува вариант, посочен от вещото лице, при който процесния ПИ не се засяга и който е съобразен с наличните теренни условия. Според заключението на вещото лице теренът е преобладаващо стръмен, налице са тежки теренни условия, като е предложен вариант за намаляване на размерите на широчината между регулационните линии и на улицата засягаща ПИ168. Самото съществуване на друга по-благоприятна възможност за процедиране, каквато не е разглеждана и съобразявана при одобряването на оспорения ПУР, обосновава нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и чл. 108, ал. 5 ЗУТ, изискващ от административния орган да прилага онези мерки, които са по-благоприятни за гражданите, чиито права са засегнати от административния акт. За да приложи такива мерки, органът е длъжен да изследва различно целесъобразните възможности и да мотивира избора си. Като не е извършил преценка по критериите на чл. 6 АПК, административният орган е издал акт, който е материалноправно незаконосъобразен и подлежи на отмяна в оспорената част. Решението, с което оспорването е отхвърлено, се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,