Решение № 972 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 472/2009 г.
ВКСIII гражданско отделение18.12.2009 г.докладчик Надя Зяпкова
Диспозитив
Оставя в сила въззивното решение на Софийски градски съд, II "А" отделение от 12.12.2006 г., постановено по гр. д. № 3760/2005 г., с което е обезсилено решение на СРС, 43 с-в от 7.07.2003 г., постановено по гр. д. № 10062/2000 г. в частта, с която съдът се е произнесъл за горницата над 2.005 дка, представляваща площта на имот № 3* до 5 дка нива в м. "Ц", землище на с. Д. Обезсилва в останалата част въззивното решение на Софийски градски съд, II "А" отделение от 12.12.2006 г. по гр. д. № 3760/2005 г., както и решение на СРС, 43 с-в от 7.07.2003 г. и допълнително решение на СРС, 43 с-в от 12.08.2005 г., постановени по гр. д. № 10062/2000 г. Прекратява производството по делото. Осъжда Й. Д. С., Ц. /. Д. М., Д. С., П. В. С., И. С. Г., М. С. Г., П. Х. М. да заплатят на В. С. С. сумата 450 лв. направени по делото съдебно- деловодни разноски за всички инстанции. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 972 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 472/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба от В. С. С. чрез адвокат Т против въззивно решение на Софийски градски съд, II "А" отделение, постановено на 12.12.2006 г. по гр. д. № 3760/2005 г. Основният довод в жалбата е че предявеният иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустим. За ответниците по касация Й. Д. С., Ц. Д. М., Д. С. Д. и П. В. С. жалбата е оспорена като неоснователна по съображения, изложени с писмена защита от адвокат Р. Ответникът по касация И. С. Г. оспорва жалбата. Ответници по касация П. Х. М., Д. В. С. и Д. В. И. не са изразили становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Основателен е доводът на касатора за процесуална недопустимост на въззивното решение, поради липса на правен интерес от предявения иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Предмет на установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделски земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации. Според постоянната практика на ВКС оспорването на правото на възстановяване собствеността върху земеделска земя към момента на обобществяването на земите е обусловено от наличие на правен интерес /ТР № 1/1997 г. по гр. д. № 11/1997 г., ОСГК, ВКС/. Такъв е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ или при възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на ОбСЗГ за възстановяване собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ. Ищците имат правен интерес да предявят иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ само ако между тях и ответниците има спор на кого следва да бъде признато правото на възстановяване върху земеделски земи по предвидения в ЗСПЗЗ особен административен ред. Конкретният случай не е такъв. Ищците, като наследници на двамата по-големи братя Д не са предявили пред П. комисия искане за възстановяване правото на собственост по отношение на процесната нива. Със заявление № 355/30.01.1992 г. на С. Д. С. до ПК - Панчарево е заявено искане за възстановяване на наследниците на Д. С. С. нива 1.6 дка в м. "Ц", землище Д. П. и с решение № 232.1/8.12.1992 г. на ПК - Панчарево на наследниците на Д. С. С. е възстановена исканата нива в съществуващи /възстановими/ стари реални граници. С решение № 10921/28.09.1998 ПК - Панчарево е възстановила правото на собственост на наследници на В. С. С. върху нива от 1.660 дка в м. "Ц", съставляваща имот № 3* по картата на землището. Наследниците на Д. и В. С. С. не са предявявали претенции и не им е отказвано от ПК възстановяване на друг имот в посочената местност. А с решение № 10373/25.06.1996 г. ПК - Панчарево е възстановила на ответника В. С. С. нива от 2.005 дка, м. "Ц", съставляваща имот № 3* по картата на землището, която е предмет на делото. С посочените решения на П. комисия исканията на наследниците на братята Д. и В. С. С. и на третия брат В. С. С. са уважени и решенията на П. комисия са влезли в законна сила. При това положение П. комисия не би могла на основание на съдебно решение да измени влезлите в сила решения и да върне на ищците незаявен от тях за възстановяване имот. При липса на правен интерес от предявения иск постановените първоинстанционно и въззивно решения следва да се обезсилят и производството по делото да се прекрати. Следва да се остави в сила въззивното решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение на СРС, 43 с-в от 7.07.2003 г. в частта, с която съдът се е произнесъл за горницата над 2.005 дка - площ на процесния имот № 3* до 5 дка нива в м. "Ц", землище на с. Д. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 64, ал. 3 ГПК ответниците по касация следва да заплатят на касатора направените по делото разноски за всички инстанции в размер на сумата 450 лв. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение