Решение № 5075 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3060/2015 г.

Решение № 5075 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3060/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 15581 от 19.12.2014 г. по административно дело № 6572/2014 г. тричленен състав от седмо отделение на Върховния административен съд е: 1) оставил без разглеждане жалбата на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД срещу мълчалив отказ на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за тълкуване на решение № 75 от 13.02.2014 г.; 2) прекратил съдебното производство в тази част; 3) отхвърлил жалбата на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД срещу решение № 191/24.04.2014 г. на КРС; 3) осъдил жалбоподателя да заплати на КРС сумата от 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, подадена чрез пълномощника адв. Шегунова. Във връзка с постановено разпореждане за без движение от 27.01.2015 г. на председателя на седмо отделение на Върховния административен съд, касаторът е направил уточнение, че обжалва съдебния акт само в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу решение № 191/24.04.2014 г. на КРС и е осъден да заплати разноски в размер на 300 лева в полза на ответника. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, ал. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът по касация - Комисията за регулиране на съобщенията, действащ чрез процесуалния представител юрк. Димитров, моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да се остави в сила съдебното решение като правилно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение в атакуваната му част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Развитите доводи на касатора не опровергават правните изводи на съда. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 35, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) пред тричленния състав на Върховния административен съд е било решение № 191/24.04.2014 г. на КРС, с което е отказано на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД тълкуване на решение № 75/13.02.2014 г. на КРС. Решаващият съдебен състав правилно е установил фактическата обстановка. С решение № 75/13.02.2014 г. Комисията за регулиране на съобщенията е взела следните решения: 1. Приела е резултатите от проведените обществени консултации, открити с решение № 891 от 28.11.2013 г. на КРС, съгласно Приложение № 1 към решение № 75/13.02.2014 г.; 2. Разпоредила е резултатите от проведените консултации по т. 1 да се публикуват на страницата на КРС в интернет; 3. Одобрила е внесения с писмо вх. № 04-04-209/3.10.2013 г. (Приложение № 2 към решение № 75/13.02.2014 г.) от "Българска телекомуникационна компания" ЕАД проект на типово предложение за взаимно свързване със задължителни указания за неговото изменение, посочени в Приложение № 3 към решение № 75/13.02.2014 г.); 4. Задължила "Българска телекомуникационна компания" ЕАД в 14-дневен срок от уведомяването за решение № 75/13.02.2014 г. да публикува на официалната си страница в интернет типово предложение за взаимно свързване, изменено съобразно указанията, посочени в т. 3 от решението; 5. Разпоредила предварително изпълнение на решение № 75/13.02.2014 г. "Българска телекомуникационна компания" ЕАД е входирала в КРС искане за тълкуване на основание чл. 62, ал. 3 от АПК, като са поставени следните въпроси, по които дружеството е сметнало, че са налице неясноти: 1. Коя процедура следва да се прилага по договорите за взаимно свързване при заявяване на услуги, за които не е изпълнено изискването на т. 5.2.3 и т. 6.3.1 от Приложение 6 за подаване на прогноза-заявка със съдържание съгласно Приложение 6.1? 2. По кои правила следва да бъдат довършени процедурите за предоставяне на услуги, започнали преди даването на задължителни указания с решение № 75/2014 г.? 3. По кой ред следва да бъдат провеждани процедурите при подозирано изкуствено генериране на трафик и манипулиране на А-номера? 4. Как следва да се прилага правилото на т. II. 27 от приложение II от решение № 375/2011 г. при условията на наложено задължение за равнопоставеност на БТК съгласно т. IX. 3.1 и т. X. 3.1 от решение № 1361/2012 г. на КРС? 5. Следва ли БТК да прилага различни процедури и правила за различните предприятия, в зависимост от това дали е сключен договор/допълнително споразумение по новото Типово предложение, или между предприятията действа договорът, сключен преди одобряване на типовото предложение с решение № 75/2014 г., при условие, че спрямо БТК действа специфично задължение за равнопоставеност? 6. От кой момент задължителните указания следва да се считат за приложими в отношенията с всички предприятия, с които БТК вече има сключен договор за взаимно свързване, така че да бъде спазено задължението за равнопоставеност, наложено на БТК? Трябва ли БТК да прилага условията по типовото предложение от датата на публикуване на типовото предложение на страницата си в интернет за всички предприятия, без да са налице допълнителни споразумения, които въвеждат в договорите новите условия съгласно одобреното от КРС типово предложение с решение № 75/2014 г.? С оспореното пред тричленния състав решение № 191/24.04.2014 г., КРС е отказала да издаде акт за тълкуване на решение № 75/13.02.2014 г. на КРС по искане на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, като в административния акт са изложени мотиви, че не е налице неяснота на решение № 75/2014 г., а се иска съдействие за разрешаване на въпросите, които биха възникнали при привеждане на сключените индивидуални договори в съответствие с типовото предложение в изпълнение на чл. 167, ал. 8 от ЗЕС. КРС е приела, че вътрешните процедури по изпълнение на посочените в решение № 75/2014 г. на КРС указания не може да се приеме за неяснота на решението, както и че неблагоприятни последици за БТК биха възникнали само при несвоевременно изпълнение на указанията и недобросъвестно поведение от страна на дружеството. За да не уважи сезиралата го жалба на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД срещу това решение, съдебният състав от седмо отделение на ВАС е приел, че решението е издадено при правилно прилагане на закона, поради това, че въпросите, отправени към КРС в искането за тълкуване по чл. 62, ал. 3 от АПК са свързани с начина на изпълнение на решение № 75/2014 г. и по-конкретно приложението на типовото предложение и възложените с посоченото решение специфични задължения към БТК. Предвид горното първоинстанционният съд изложил мотиви, че вътрешната организация на дружеството за привеждане на типовите предложения и изпълнението на решението на КРС не води до неяснота на акта, съответно правилно е отказано тълкуването му. Така постановеното решение е правилно и не страда от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред тричленния състав на ВАС (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния акт на администрацията), при стриктно спазване на съдопроизводствените правила са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи, които е аргументирал в съответствие с приложимите материално правни и процесуални закони (чл. 176, ал. 8 от ЗЕС и чл. 62, ал. 3 от АПК). Решаващият съдебен състав е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като основателно е приел, за законосъобразно решението на административния орган, с което е отказано тълкуване на решение № 75/2014 г. на КРС по искане на БТК. Правилно в мотивите на проверявания съдебен акт е прието, че тълкуването изяснява писмено действителното съдържание на административния акт. Тълкувателният акт изяснява смисъла на издадения административен акт още към момента на неговото издаване. Тълкуването е начин за отстраняване на допусната неяснота на индивидуалния административен акт. Взаимната обусловеност на тълкувания и тълкувателния акт формират единство, което те осъществяват, за да се изрази по възможно най-ясния и точен начин волята на административния орган. С тълкувателния си акт органът обаче не може да разширява обхвата на първоначалния си акт, нито да създава ново правно положение, а единствено да установява точния смисъл на това, което вече е разпоредил. Видно от искането на "Българска телекомуникационна компания" ООД, въпросите, по които те срещат неяснота в решение № 75/2014 г., не са свързани с разпорежданията на КРС, заложени в решението, с което се одобрява проекта на типовото предложение за взаимно свързване със задължителните указания за неговото изменение, посочени в Приложение № 3, а се иска практическото изясняване на дадените указания и как да процедира дружеството по отношение на действащите договори. Съгласно чл. 167, ал. 8 от ЗЕС индивидуалните договори, сключени между предприятията, не могат да противоречат на типовото предложение, но това правило е заложено в посочения закон, а не произлиза от решението на КРС, чието тълкуване се иска. В Приложение № 3 ясно са посочени конкретните указания и настоящият състав не намира неяснота, която да трябва да се изяснява по реда на чл. 62, ал. 3 от АПК. Освен това, видно от подаденото искане, дружеството цели и изменения на административния акт, тъй като е изложило доста възражения във връзка с прилагането на типовото предложение, и по-конкретно с трудностите, които се срещат по отношение на действащите договори. Следва да се отбележи, че тълкуването е способ за отстраняване на неясноти в административния акт, а не за преразглеждането му във връзка процедурата, която БТК следва да проведе за изпълнение на указанията, посочени в административния акт. Правилно е изложеното от административния орган, че вътрешната организация на жалбоподателя във връзка с указанията, дадени от КРС, не може да се приемат за неяснота на решение № 75/2014 г., поради което проблемните последици биха настъпили при неправомерно поведение на БТК и несвоевременно изпълнение на указанията. Неяснотата на административния акт следва да се отличава от искането на дружеството да се измени въвеждането на новите типови предложения и съответно привеждане на договорите за взаимно свързване в съответствие с типовото предложение. Изискването за представяне на проект за изменение на типовото предложение за БТК възниква и съгласно решение № 1361/2012 г. на КРС, а типовото предложение не налага нови специфични задължения, а отразява вече наложените специфични задължения на БТК с решение № 1361/2012 г., решение № 134/2012 г. и решение № 195/2013 г., и трите на КРС. Административният орган е посочил в решение № 75/2014 г., че в случай на спор по отношение на тълкуваното и прилагането на посоченото решение по отношение на обхвата на специфичните задължения, те следва да се прилагат така, както са определени от КРС в решение № 1361/2012 г., решение № 134/2013 г. и решение № 195/2013 г. на КРС. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че на решение № 1361/2012 г. е дадено тълкуване с решение № 1598 от 12.07.2012 г. на КРС, което е оспорено от БТК пред Върховния административен съд. Жалбата на БТК срещу тълкувателното решение на КРС е отхвърлена с решение № 16490 от 20.12.2012 г. на ВАС по административно дело № 10504/2012 г. на тричленен състав на седмо отделение, което е оставено в сила с решение № 6007 от 29.04.2013 г. на ВАС по административно дело № 2071/2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, поради което не би трябвало да има съмнение, че БТК не среща неясноти по съдържанието на решение № 1361/2012 г. на КРС, както и по неговото прилагане, поради което следва да го има в предвид при тълкуването и прилагането на решение № 75/2014 г. на КРС. Предвид изложеното настоящият състав не приема доводите в касационната жалба, че административният орган следва задължително да издаде тълкувателно решение, след като адресата на решението среща неясноти в него. От данните по делото и от съдържанието на решение № 75/2014 г. на КРС не може да се установи липсата на яснота в него, а вътрешната организация и практическото прилагане на одобреното типово предложение и специфичните задължения, наложени от КРС на БТК, не биха могли да обосноват необходимостта от тълкуване на административния акт, особено когато с него се цели изменение на решението и по-конкретно на част от указанията. Съвкупната преценка на релевантните факти и правния регламент обективират неналичие за процесното решение на КРС на предпоставките за приложимост на основанията по чл. 146 от АПК, което по същество аргументирано е приел и постановил съдът с решението си в обжалваната част. Като не е уважил подадената до него жалба, тричленният съдебен състав е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да се остави в сила. При така направените изводи законосъобразно е било решението на първоинстанционния съд за присъждане на разноски в полза на административния орган, поради което съдебният акт и в тази си част е правилен. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК следва да бъде уважено своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществена защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, реализирана от надлежно упълномощения юрисконсулт Димитров в проведеното по делото съдебно заседание и чрез представения от него писмен отговор на касационната жалба. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.) - за други неоценяеми искове възнаграждението е в размер на 300 лева, които касаторът трябва да бъде осъден да заплати на Комисията за регулиране на съобщенията. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия,