Решение № 10355 от 24.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7449/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на В. Л. Ц., притежаваща [ЕГН], с адрес в гр. Габрово, [улица], [адрес] депозирана чрез адвокат - пълномощник, против Решение 651/19.05.2025 г. на Административен съд Габрово, IV състав, постановено по адм. д. 85 по описа за 2025 г. на този съд. Със съдебното решение е отхвърлено оспорването на В. Л. Ц. в качеството й на частен съдебен изпълнител, срещу РА Р - 04000424002316 - 091 - 001/10.12.2024 г., издаден от Началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП Велико Търново Б. И. Б. и главен инспектор по приходите С. Д. Ц., при ТД на НАП - Велико Търново, с ДЗЛ - жалбоподателят, с който са установени задължения по ЗДДС относно В. Ц., потвърден с Решение 29/04.03.2025 г. на Директора на Д "ОДОП" Велико Търново, като неоснователно. В полза на Националната агенция по приходите са присъдени разноски в размер на 7395,45 лева - разноски. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Отделните оплаквания са конкретизирани в жалбата и са поддържани в съдебно заседание от адвокат - пълномощник, който е пледирал за отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на РА и присъждане на направените разноски. Ответникът по КЖ - Директорът на Д "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП, я е оспорил с аргументи, изложени в писмен отговор на процесуален представител. Моли за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима и основателна по същество. По делото е установено следното: Извършена е повторна ревизия по ЗДДС на В. Л. Ц., в ктачеството й на ЧСИ, за д.п. м.02.2020 година. Производството по издаване на процесния РА е започнала със ЗВР Р - 04000424002316 - 020 - 001/13.05.2024 г. на Началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП Велико Търново - Б. И. Б., определен като орган по приходите, компетентен да издава ЗВР. С последващи заповеди, първата ЗВР е изменена. Съставен е РД срещу който е подадено писмено възражение, но то не е било уважено и е издаден оспорения РА. С него са установени касателно В. Ц. допълнително задължения за ДДС в размер на 54750,67 лева във вр. с извършена публична продан на ПИ с идентификатор 65927.501.5329 по кадастралната карта на гр. Севлиево, вследствие на което са определени за внасяне ДДС и лихви в размер на 29554,98 лева. В. Ц. е регистрирана по ЗДДС, считано от 26.09.2008 година. Имотът, продаден на публична продан, е с административен адрес в гр.Севлиево, [улица], с площ от 16315 кв.м. и е за сумата в размер на 328504 лева. С Постановление от 06.02.2020 г. на ЧСИ е обявено за купувач на имота "Родна земя Холдинг" АД - взискател по изпълнителното дело. В. Ц. е определила сделката като освободена доставка на недвижим имот, без да е начислен ДДС, т.к. за имота липсва самостоятелен УПИ. Поради това не са приложени разпоредбите на чл.131, ал.1, т.1 - 4 ЗДДС. При ревизията е констатирано, че в случаят е продадена част от УПИ, а не земя, попадаща в хипотезата на чл.45, ал.1 ЗДДС, поради което и на В. Ц. е доначислен ДДС, ведно със съответните лихви. Размерът на данъка е изчислен по реда на чл.53, ал.2 ППЗДДС. Административният съд е разгледал основният спор затова дали недвижимият имот, предмет на публичната продан съставлява земя, освободена от облагане с ДДС. Съдът е анализирал в мотивите си писвените доказателства, събрани по делото, включително тези от насрещните проверки. Изискана е информация от Община Севлиево и от Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Габрово. В предходно ревизионно производство е била назначена експертиза за определяне статута на процесния имот. Установена е хронологията в измененията на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево относно територията, на която се намира имот с идентификатор 65927.501.5329. Кадастралният, застроителен и регулационне план на гр. Севлиево е одобрен през 1991 година. С Акт 1934 от 30.08.1994 г. за частна държавна собственост, бившият кожарски завод - КЗ "Ахмед Татаров" - гр. Севлиево е предоставен за стопанисване и управление на "СЕВКО" ООД - гр. Севлиево, [улица]. Впоследствие дружеството като АД е дарило на Община Севлиево недвижими имоти. Административният съд е обсъдил конкретните писмени доказателства в решението си, приемайки че след промените двата имота са с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект. В имотите има построени сгради и те образуват общ УПИ I, кв. 26, за който с ПУП са определени граници, достъп до улица, конкретно предназначение и режим на устройство. Съдът е цитирал разпоредбата на чл.45 ЗДДС, съгласно която освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда. В съдебните мотиви са посочени хипотезите при които чл.45, ал.1 ЗДДС не се прилагат, включително това по т.1, а именно: Прехвърлянето на правото на собственост върх, УПИ по смисъла на ЗУТ, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови. Съдът се е позовал и на чл.135, пар.1, буква "к" от Директива 2006/112/КО на Съвета от 28. ноември 2006 г. относно общата система на ДДС, а така също на приетото в решението по дело С - 543/11, т.25. Въз основа на гореизложеното административният съд е формулирал обобщаващ извод, че към датата на издаване на Постановлението за възлагане на недвижим имот - 06.02.2020 г., имотът с идентификатор 65927.501.5329 по КККР на гр. Севлиево е бил предмет на облагаема доставка, на основание чл.45, ал.5, т.1 ЗДДС. Във връзка с обсъждане статута на имота е счетено, че има одобрен ПУП, в чийто обхват попада и процесният ПИ. В решението на Директора на Д "ОДОП" Велико Търново имотът е квалифициран като земя за строеж, каквито са предвижданията за него в приетият план. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата против РА. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. На л.32 от делото е приложено писмо с изх. ДД - 4 - А - 05.1580/1/04.09.2024 г. на Кмета на община Севлиево, в което е записано, че бивш имот с идентификатор 65927.501.5329, който към настоящият момент е част от имот с идентификатор 65927.501.5389 по кадастралната карта на гр. Севлиево не е бил самостоятелен УПИ и не е имал достъп до улица, път или алея. Писмото е представено от пълномощника на В. Ц. в подкрепа на твърдението, че ЧСИ е извършил продажбата въз основа на данните, съдържащи се в този документ. Данъкът върху добавената стойност не е бил начислен съобразно текста на чл.45, ал.5, т.1 ЗДДС, касаещ продажбите на УПИ и информацията, обективирана в цитираното писмо, че недвижимият имот не е бил самостоятелен УПИ. Обстоятелството, че ПИ впоследствие е бил включен в образуваният УПИ, не променя предмета на публичната продан, при която е бил продаден ПИ. Вярно е, че административният съд е и изследвал подробно кадастралната и регулационна история на имота, но това не променя факта, какъв е бил предметът на публичната продан. Още повече, че съгласно информацията от горепосоченото писмо, ПИ не е имал достъп до улица, път или алея, в подкрепа на оплакването на жалбоподателя, че процесният ПИ не е УПИ по смисъла на дефиницията, съдържаща се в параграф 5, т.11 ЗУТ. Решението на административният съд следва да бъде отменено като неправилно и да се отмени незаконосъобразния и необоснован РА. Разноски: В. Ц. е направила разноски общо в размер на 9604,45 лева, доказани с писмени документи. Поради това искането за присъждането им в този размер е основателно. Водим от гореизложеното и в същият смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение